Сърцето ти изпепелява,
червена роза е страстта.
Прегръщаш я, целуваш я до болка,
за да познаеш любовта.
червена роза е страстта.
Прегръщаш я, целуваш я до болка,
за да познаеш любовта.
Сърцето ти е страстно до безумие –
тореодорът влюбен е в смъртта.
Кръвта на розата се стича по арената.
страстта е кръв по-сладка от меда…
От острите й тръни се опиваш,
притискаш я със дива страст,
плачът ти се превръща във фламенко –
в прегръдка между жертва и палач.
Сърцето му е младо и жестоко,
кръвта препуска в гордите му вени.
Красив докрай пред пълната арена.
Кръвта на розата заспива укротена...
