начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага
Религия: Православно християнство
Религия: Католицизъм
Религия: Протестанство
I Българска държава
II Българска държава
III Българска държава
Списание "Исторически архив"
Изкуство и култура
Здраве и спорт

всички теми »


Небесен гурбетчия

дата: 27 Януари 2016 г. , автор: Редакцията

Ивайло Балабанов е роден на 28 август 1945 година в село Хухла, Ивайловградско. Израства като поет и журналист в Ивайловград. Първите си стъпки в литературата прави във вестник „Нов живот”. В него печата първо всичките си произведения; ЦЕНА: 16 ЛВ.

Живее в Хасково, а сега в Свиленград. През 1976 година участва с цикъл стихове в съавторския сборник „Когато ставахме мъже”. Автор на книгите: „Да се загледаш в звезда” – 1979, „Отрова за щурец” – 1984, „Парола любов” – 1988, „Религия” – 1990, „Тракийски реквием” – 1997, „Избрано” – 1998, „Песни за старо вино” – 2003.

Носител на награда от „Южна пролет” – 1980, награда на Съюза на българските писатели – 1987, национална награда „Изворът на белоногата” – 2001, „Книга на годината – 2004”, литературна награда за цялостно творчество „Александър Паскалев” – 2005, награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров 2006, Луреат на Националната награда „Пеньо Пенев” за 2008г., на фестивала „Славянска прегръдка” – носител на Голямата награда „Летящо перо” – 2010г. почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград.

 

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ 

Европа, млада и непохитена, 
четеше своя рицарски роман, 
когато, във зора незазорена, 
загина рицарят Иван-Шишман. 

Европа плачеше за Жулиета, 
Европа се прехласваше по Бах... 
А, с вълчи вой, в тракийските полета, 
вървяха глутниците на Аллах. 

Когато обкръжена от слугини, 
тя тънеше в охолство и разкош, 
във Солун, на пазара за робини, 
гяурките вървяха пет - за грош. 

Когато тя строеше катедрали, 
и замъци... Във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали 
и плачеха за Алтанлъ Стоян. 

Въздигаха се кървави калета, 
градени със отрязани глави. 
И, всъщност, си остана непревзета 
страната на хайдушките орли. 

А беше колкото калпак голяма, 
широка колкото следа от лъв, 
но се превърна в страшна вълча яма, 
покрита с кости и залята с кръв. 

Със кремъклийка пушка, с проста сопа, 
със камък и стрели от бучиниш, 
дедите ни завардиха Европа 
и турците не стигнаха Париж!

 



Още статии по темата »




И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага