начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага
Религия: Православно християнство
Религия: Католицизъм
Религия: Протестанство
I Българска държава
II Българска държава
III Българска държава
Списание "Исторически архив"
Изкуство и култура
Здраве и спорт

всички теми »


Американският принос за възраждане на българщината, с особен оглед към личността на Илайъс Ригс

дата: 12 Януари 2016 г. , автор: Редакцията

“Колкото повече напредваше изследването за Илайъс Ригс, толкова повече се затвърждаваше впечатлението, че неговият житейски път е един умален модел на цялата мисионерска дейност на Американския съвет сред българите." - Д-р Георги Генов; Издава: "Исторически архив" - 2008г.; ЦЕНА: 13 ЛВ.

Появата на първото българско списание „Любословие”. Помощта на Ригс за Фотинов

Несъмнено най-известния български книжовник сред приятелите на Ригс е Константин Фотинов. Общуването между двамата големи интелектуалци довежда до създаването на един общ проект – списание „Любословие”. Въпросът за американското влияние върху творчеството на нашия възрожденец е много слабо проучен. Когато обаче човек се задълбочи в изследването на темата, с изненада стига до извода, че почти няма книжовен труд, излязъл из под перото на К. Фотинов, който да не отразява това благотворно въздействие на великата презокеанска нация.

В преписката на Илайъс Ригс с ръководството на Американския Съвет в Бостън, се съхранява едно негово писмо до секретаря на Борда от 5-06.1844г., което доказва, че „Любословие” копира почти буквално издаваното от американските мисионери „Съкровище за полезни знания”: Пращам Ви един образец от  българското месечно списание, което се публикува тук. То съдържа много статии (някои от тях религиозни, преведени от нашето гръцко списание). То е фактически дете на последното.”

Първата пробна бройка от „Любословие” се появява през 1842 г. В него Фотинов декларира, че след като осъзнал своя „логъ за ползата на народа”, решил да започне отпечатването на едно просветителско издание с енциклопедична и нравствено-поучителна насоченост. Статиите в този първи брой доказват тези му намерения. В преамбюла българският книжовник в стила на Хилендарския монарх се обръща към православните си „благочестиви” сънародници: „До кога ще спавате на той долбокий сонъ безъ учения же и неведения?”

 

Помощник на българите в тяхната борба за самостоятелна църква

Запознат в детайли с обществено-политическия живот на българите и техните страдания под духовното иго на Гърцизма (особено на тези от Македония), в началото на 60-те години д-р Ригс се включва активно в борбата им за църковна независимост.. Проф. Веселин Трайков подчертава обстоятелството, че по това време „той се намира в тесни връзки и постоянен досег с ръководителите на българската народна партия в Цариград. През ноември 1860г. по искане на българите настоява пред американския посланик Джеймс Уилямс да употреби влиянието си пред Портата, за да издейства отстъпки по българския въпрос”….

Американският дипломат не постигнал нищо, защото самият той смятал, че това е въпрос, който излиза извън неговите функции. Тогава Ригс се решава да поеме делото в свои ръце. Събирайки подписите на всички американски мисионери, той връчва обръщение към сър Хенри Булуър с молба английският посланик да се застъпи пред турското правителство, показвайки по този начин, че Британската империя наистина спазва декларираното намерение да води политика в полза на угнетените народи и „в защита на християните от мюсюлманските преследвания.”

Английският посланик тактично отказва, като изтъква пред Ригс, че той многократно се е намесвал пред Портата в защита на българския народ, но в случая става дума за политическа, а не чисто религиозна акция, и старанието на неговото правителство е да не се бърка пряко във вътрешната политика на Османската империя. Самите турци гледали по този начин на българското църковно движение, съзнавайки, че то лесно може да се трансформира в открит бунт за национално освобождение. Над Иларион Макриополски и другите владици, които на Великден (3 април 1860г.) обявяват откъсването на Българската църква от Патриаршията, надвисва опасността от афоресване, низвержение и заточение. През съдбоносните дни в началото на 1861г. Илайс Ригс играе ключова роля в опитите за помирение. 



Още статии по темата »




М н е н и я

от: poz2Ygz58, ( i60gk4bjoas@outlook.com )
публикувано: 28.06.2016 14:21:00 часа

Ther'es nothing like the relief of finding what you're looking for.



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага