начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага
Религия: Православно християнство
Религия: Католицизъм
Религия: Протестанство
I Българска държава
II Българска държава
III Българска държава
Списание "Исторически архив"
Изкуство и култура
Здраве и спорт

всички теми »


Трагедията на българските художници след 9 септември 1944г.

дата: 07 Декември 2015 г. , автор: Редакцията

Тази книга от поредицата "Исторически архив" се посвещава на трагедията на българските художници след 9 септември 1944г. д-р Георги Генов; ЦЕНА 7 ЛВ.

Умъртвени години

Любозар Добринов*

Преди повече от четири десетилетия, когато аз все още бях ученик в гимназията, в България бе много трудно да се живее. Целият живот във всичките му разновидности протичаше под знака на диктатора, убиеца, зловещия терорист срещу собствения си и други народи, античовекът Сталин и неговите управляващи страната ни слуги от български произход. В онова тъмно време, като ученик, си мечтаех да напиша книга за всичко, което ставаше, под надслов „Мъртви години”. Тази моя юношеска мечта постепенно замря, докато преди около две години в едно предаване на български език по БИ-БИ-СИ господин Увалиев нарече същото това време „Мъртви години”,естествено без да е имал понятие за моята някогашна идея. Тогава, вече с опита на отминалите години се размислих отново и направих по-различно заключение: много по-точното определение за този период е „Умъртвени години”. Защото това бяха умишлено, жестоко, садистично умъртвени години в България, както бяха умъртвени и десетки хиляди невинни хора…

 

Трудното военно време на 1943 и 1944 години през призмата на моите детски спомени

Роден съм в София на 16 юни 1936г. Мой баща е известният български портретен карикаритурист Александър Добринов… Живеехме в София на улица „Чепино” (сега Асен Златаров).

През есента на 1943г. тръгнах на училище. Денят, който предхождаше започването на учебната година, запомних добре. В него майка ми ме заведе в църквата св. Александър Невски и ме накара да запаля свещ пред иконата на св.св. Кирил и Методий, за да ми върви учението. Не зная дали точно тези велики български светци ми помогнаха, но от първата година та до завършването на специалността „право” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1960г. учих успешно и без прекъсване. С изключение на първата година, когато учихме само четири дни и ни разпуснаха поради бомбардировките. И в училището първо отделение аз започнах с „молитва”, върху текста на която учителката ме изпита и чието начало бяха следните думи

„Дядо, Господи, прости ми,

моля ти се от душа

с ум и радост надари ме

да не мога да греша.”

 

Щастлив бях 46 години по-късно, през пролетта на 1990г., на един опозиционен митинг да чуя как певицата госпожа Богдана Карадочева произнесе от трибуната при закриването същата детска молитва.

 --------------------------

*Любозар Добринов е син на големия български художник Александър Добринов – репресиран от комунистическата власт. 



Още статии по темата »




И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага