начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


Райко Алексиев - опит за кратка биография

дата: 21 Октомври 2013 г. , автор: Георги Генов

...

 

Райко Николов Алексиев
(псевдоним Фра Дяволо)

 е един от най-изявените и обичани от нашия народ български художник, карикатурист, фейлетонист; неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България; сътрудник на периодичните издания „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател, главен редактор и списувач на сатиричния вестник „Щурец“ (1932-1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони.Участва в няколко художествени изложби.
Райко Николов Алексиев е роден в Пазарджик в семейството на българи бежанци от Солун на 7 март 1893 година.Точно в годината, когато в последния град се създават Българските Македоно - Одрински Революционни Комитети / бъдещата ВМОРО / . Следвал е литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Още с появата на първия му пейзаж в “Изложба на младите” през 1913 г. втората съпруга на цар Фердинанд е сред най-големите почитатели на таланта му. Същата година художникът прави пет самостоятелни изложби.

През 1932 г. основава седмичния вестник “Щурец”. Райко Алексиев сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространяването му. “Щурец” се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 хил. през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на “Щурец” . Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.

Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията - тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гьсков - глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето - шоп одумник, Отец Тарапонтий - практичен духовник.

През май 1939 г. свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца - Радослав, Веселин и Александър.

Като дългогодишен председател на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев организира подпомагането на бедстващите си колеги, останали без покрив. Той издейства от Министерството на финансите сумата от 2 млн. лв., която спасява от гладна смърт семействата на много нещатни художници, евакуирани в различни села на страната.

ххх

 Райко Алексиев е набеден за народен враг, тъй като е рисувал карикатури на Сталин. Пребит до смърт през ноември 1944 непосредствено след Деветосептемврийския преврат. Според книгата "Горещо червено" от Ивайла Александрова (награда на СБЖ за постижения в журналистиката), която се позовава на интервюта със съпругата на Алексиев и на документални изследвания, убиецът на Райко Алексиев е Георги Боков, по-късно главен редактор на "Работническо Дело" и баща на Ирина Бокова. През март 1945 е осъден посмъртно заради “антисъветска” и “прогерманска” пропаганда от т.нар. "Народен съд" по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити.

Книгите му са забранени в годините на Народна република България. След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година той е сред творците, издигнати в кумири на нацията !

 Райко Алексиев обичал да казва: “Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.” / това, последното – той заявява и по време на комунистическия скалъпен с бели конци „процес” след Девети !

Приложение 1 : 


    


Още статии по темата »




М н е н и я

от: Борис Ташков, ( boris_tashkov@abv.bg )
публикувано: 29.10.2014 12:48:33 часа

Невероятен човек!
Баща ми го е наричал "БАТКО(БАТЕ)" Райко!
Карикатурите му в хумористичния в-к"Щурец" са ги равеселявали и особено на маса баща ми и приятелите му са се кефили на сарказъма, на оценките, на точното перо на (бате) Райко!
При арестуванетои на баща ми на 9 септември 1944 г. на площада в Шумен пред ГНС, в джоба на баща ми е бил вестник "ЩУРЕЦЪ"!



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага