начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


ЗАЩО СТЕФАН ДАНАИЛОВ Е ИСТИНСКИЯТ УБИЕЦ НА ГЕН. ХРИСТО ЛУКОВ - ЛИДЕР НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ / бюлетина 27 / ?!

дата: 10 Април 2013 г. , автор: Георги Генов

"ДА УБИЕШ ЕДИН ИСТИНСКИ НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ Е РАВНОСИЛНО ДА СИ УБИЛ САМАТА ЛИЧНОСТ" / Сър ФРЕНСИС БЛЕЙК - Велик английски историк и мислител...

ЗАЩО СТЕФАН ДАНАИЛОВ Е ИСТИНСКИЯТ УБИЕЦ НА ГЕНЕРАЛ ХРИСТО ЛУКОВ – ЛИДЕР НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ И СЪЮЗНИК В ИЗБОРИТЕ НА ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ ?! ________________________________________ ХРИСТО ЛУКОВ български военен деец и политик Роден: 6 януари 1888 Варна, България Починал: 13 февруари 1943 (на 55 години) София, България ЗА ДА НЯМА НИКАКВИ СЪМНЕНИЯ И НЕДОРАЗУМЕНИЯ, ЩЕ ПОДЧЕРТАЕМ ДЕБЕЛО : СТЕФАН ДАНАИЛОВ Е ОСТРИЕ НА КОМУНИСТИТЕ; ЕДИН ОТ НАЙ-ВЪЗХВАЛЯВАНИТЕ ИМ „ ИДЕОЛОЗИ”,ОПЕРАТИВЕН РАБОТНИК И ИЗПЪЛНИТЕЛ НА МРЪСНИ ПЪРЪЧКИ КАТО ТАЗИ ДА ЗАСТРЕЛЯ ГЕНЕРАЛ ЛУКОВ€ НО Т Р Е П Е Р Е Т Е - на 12 май БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СЕ ЗАВРЪЩАТ С НЕВИЖДАНА МОЩ И С БЮЛЕТИНА 27 за поредните избори, които през есентта ще бъдат преповторени.НИЕ НЯМА ДА СИ ИГРАЕМ НА ИДИМИ – ДОЙДИМИ, ДО УСТАНОВЯВАНЕТО НА ИСТИНСКА СИЛНА ДЯСНА КОАЛИЦИЯ, КОЯТО ЩЕ ПОМЕТЕ ОСТАТЪЦИТЕ ОТ МУТРО-ПОЛИЦЕЙСКАТА ДИКТАТУРА И КОЛОНИАЛНАТА ВЛАСТ НА МОНОПОЛИТЕ ! Христо Николов Луков е български офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в периода 1935— 1938 г. и ръководител на националистическата организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ). Поради близките си връзки с тоталитарния националсоциалистически режим наТретия Райх,[1][2][3][4][5] както и заради дейността си като ръководител на силно повлияния от фашизма и националсоциализма СБНЛ,[6][7] Луков често е критикуван остро и е сочен като противоречива историческа личност.[8] Съдържание [скриване] • 1 Ранни години (1888 — 1934) • 2 Министър на войната (1935 — 1938) • 3 Лидер на Българските национални легиони • 4 Убийство • 5 Наследство • 6 Исторически оценки • 7 Противоречия • 8 Военни отличия • 9 Публикации • 10 Вижте също • 11 Източници • 12 Външни препратки o 12.1 Видеоматериали Ранни години (1888 — 1934) [редактиране] Роден е във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912 - 1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. Участва с Първа и Пета дивизии във всички бойни действия в Първата световна война. Легенда го сочи като отговорен за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата световна война, когато на 28 септемрви 1918 г., останал на позицията напълно сам с четири оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите, открива огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски, с което спира настъплението им към българските окопи, опразнени от участващите във Владайското въстание войници.[9][10]Историческите данни от онова време, обаче, опровергават тази легенда. На посочената дата, майор Луков се е намирал далеч от района на Кюстендил.[11] След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 - 1928 г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 - 1934 г.), командир на Втора и Трета пехотна балканска дивизия. Министър на войната (1935 — 1938) [редактиране] Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е Министър на Войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936 г. и въстановяването на силно намалената от Ньойския договор Българска армия, цялостната ѝ реорганизация, превъоръжаване и модернизация, което му спечелва много привърженици. Наред с това, ръководеното от него министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на Министерството на войната и Щаба на армията.[12] Отношенията му с цар Борис ІІІ се изострят в началото на 1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е пенсиониран от армията.[1] На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса. Лидер на Българските национални легиони [редактиране] Този раздел се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедичност, форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. От 1932 г. до смъртта си е лидер на силния Съюз на българските национални легиони, който е възприеман като масова крайно дясна опозиция на правителството на Богдан Филов. Няма автентични документи подкрепящи твърденията, че е настроен антиеврейски,[13] такъв въпрос в България не стои защото евреите традиционно са считани за част от нацията[14] и са едни от най-лоялните граждани на Царството, но той е дълбоко признателен на немците върнали Добруджа, Беломорието и Македония в българските граници и давайки си сметка за тяхната мощ по никакъв начин не си позволява да се изказва критично за идеологията им и не се противопоставя на „Закона за защита на нацията“ - цената която трябва да се плати за да не бъдат депортирани българските поданици от еврейски произход от старите територии на държавата. Пред легионерите Луков подчертава, „че България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси“.[15] Кирил Никифоров Ганев съвременник и съратник пише: „Генерал Хр. Луков беше в центъра на една кампания, за излизане от войната, което можеше да стане с мълчаливото съгласие на Германия, защото това можеше да ползва и нея ...така се нарушават сметките на „Съюзниците“(в случая Великобритания и САЩ)....България във въоръжен неутралитет да запази комуникациите си с Гърция, през Албания и западна Македония. При това положение “Съюзниците” изгубват ценни козове за намеса, а Монархът губеше абсолютната си власт.“ След правителствена смяна под обществения и на войската натиск, царят да бъде изолиран от властта и България да излезе от войната, подобно на Турция в предходните години, в благосклонен към Хитлер неутралитет, има и мнения, че напротив целяло се е страната да се ангажира още по-тясно с Германия. Според Илия Станев[16] едно правителство начело с ген.Луков е било в проектиран състав: полковник Пантев – министър на Вътрешните работи. Сотир Янев – на Външните (и двамата убити наскоро след ген. Луков), Кръстьо Пастухов, Георги Марков от Плевен (бивш народен представител от социалдемократите), проф. Владикин, Илия Станев и др. Ген. Луков провежда срещи с партийни лидери като Димитър Гичев и Кръстьо Пастухов, които съвсем не са про-немски настроени. Убийство [редактиране] В началото на 1943 г. Българската комунистическа партия (БКП) взема решение за активизиране на терористичната си дейност, се цел да се окаже натиск срещу евентуално включване на България във войната срещу Съветския съюз. Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и Христо Луков. Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на терористичните групи в града Славчо Радомирски, който възлага убийството на Луков на Иван Бураджиев и Виолета Якова.[17] Вечерта на 13 февруари 1943 година Бураджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Бураджиев стреля по Луков от близко разстояние и го ранява, но той се опитва да окаже съпротива отстъпвайки навътре в къщата. Якова влиза след двамата и прострелва Луков в сърцето пред очите на дъщеря му, след което убийците избягват през съседния двор.[17][1] Последователи и близки на убития обвиняват за смъртта му правителството и цар Борис III, които се опасяват евентуални политически инициативи на Луков, които да доведат до изпращане на български войски на Източния фронт.[17] Първоначално официална Москва също се придържа към тази версия.[1][18] Германският посланик Адолф-Хайнц Бекерле, определя смъртта на Луков като тежък удар срещу германските интереси и дори допуска участието на британското разузнаване в атентата.[17] Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище, поради опасения от нови атентати.[17] Сред присъстващите са Цар Борис III, Принц Кирил, министри и дипломати. До опелото не са допуснати легионери, за да се избегнат сблъсъци, но един легионер все пак прониква в сградата с намерение на нападне министрите и е арестуван.[17] Легионери и граждани правят шпалир от няколко реда от моста на Перловската река на бул. „Евлоги Георгиев“, по входната алея на Военното училище, до черквата. Погребан е в централните софийски гробища, недалеч от гроба на Стефан Стамболов. Наследство [редактиране] Ген. Христо Луков е автор на статии и студии на военна тематика, предимно в областта на артилерията и техническото оборудване на армията, които са високо ценени от военните специалисти. Поставена е паметна плоча на дома, в който е живял и пред който е убит генералът на ул. „Тракия“ №1 (бивша Артилерийска). Самата улица в декември 2009 г. с решение на Столичния общински съвет в отговор на подписка от около 60% от живущите на нея е наименувана на ул. „Ген. Христо Луков“. На 26 февруари 2010 г. по повод административните неудобства, предизвикани от промяната на адресите им, решението е отменено с уговорката, в бъдеще някоя безименна до момента столична улица да бъде преименувана на ул. „Ген. Христо Луков“. В памет на Луков организациите Български национален съюз (БНС), Студентско национално движение „Велика България“, Съюз на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школа за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство, Движение „Гвардия”, Български национален фронт, Национален клуб „Родолюбие”, Съюзът на българските национални легиони, Съюзът на репресираните след 1944 г. в България и др. от 2002 г. през месец февруари ежегодно организират възпоменателно факелно шествие „Луков Марш“ в центъра на София с поклонение на Паметника на незнайния войни пред къщата на генерала.[19][20][21] Събитието е критикувано като насърчаващо неонацистки и расистки идеи и настроения (вж. Противоречия). Според някои историци Луков не може да бъде определен като изповядващ идеологията на фашизма или нацизма. Такава теза например застъпва доц. Лъчезар Стоянов в медийно интервю през 2012 г.[23] Специалистите в областта на националистическите движения от Времето на Луков обаче са на противоположна позиция. Историкът Румен Даскалов определя Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) като организация с „изцяло оформенфашистки характер“:[6] „ Изцяло оформен фашистки характер вече през годините на Втората световна война имали Съюзът на българските национални легиони (ген. Христо Луков, после ген. Никола Жеков) и „Ратници за напредъка на българщината“ (Александър Белев, Л. Русев). В идеологическия им арсенал влизат обичайните крайнонационалистически и шовинистични, авторитарни и тоталитарни идеи, но още по-заострени и непримирими към всякакви партийно-парламентарни форми и либерално-индивидуалистични идеи; а също — и по-характерно — вождизъм и елитаризъм, расизъм, антисемитизъм и пр. Типично фашистките идеи (например водаческата) обаче остават недоразвити по тактически причини на съобразяване с установения монархически режим. Даскалов, Р. „Българското Общество 1878-1939, т.1“. С., 2005, стр. 234. “ Историкът Николай Поппетров охарактеризира СБНЛ така:[7] „ [...] Още при първите си стъпки легионерската организация изразява своя антикомунизъм, отричане на либерализма, масонството, интернационализма и пацифизма. Пак още при най-ранните си изяви показва симпатии към италианския фашизъм и към националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, символи, лозунги и терминология. На Третия си конгрес (1933 г.) организацията показва ориентация към еднопартийния политически модел. [...] Проявява изразени симпатии към новия ред — националсоциализма, изразява силен антисемитизъм, постепенно навлиза в целенасочена опозиция на режима, участва в различни комбинации за компрометиране на безпартийния режим. В нея влиза група висши запасни офицери, споделящи идеите на радикалната десница и на тоталитаризма. [...] Поппетров, Н. „Социално наляво, национализмът — напред“. С., 2009, стр. 381-2. “ Поппетров отбелязва, че няма запазени доказателства Луков да е изповядвал антисемитски идеи.

Още статии по темата »




М н е н и я

от: Cdpis459, ( 339apuqn8h@yahoo.com )
публикувано: 28.06.2016 15:44:10 часа

The answer of an exeprt. Good to hear from you.



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага