начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


ЖЕЛЕЗНИТЕ СОФИЙСКИ КОПЕЛЕТА

дата: 17 Януари 2013 г. , автор: Георги Генов

Разказ за Ивелин Любенов, Александър Бешков и др.

Вечните, горди (или горделиви?!;-), “железни, софийски копелета”...Едни и същи на 30, 40, 50, 60 и нагоре години...В черни, кадифени джинси (тук-там небрежно напръскани с кал от мръсните софийски улици...и с дупки – от още по-небрежно лепнатата на устните цигара...или пура...). С вечните “каре”(в приглушени тонове) или “деним”(черен!), спортни ризи...със задължителното бохемско шалче на врата и спортните якета (от естествена кожа, или тютюнево кадифе)... С тях всичко е “ва банк!” – отгоре, на масата! Няма скрито-покрито...няма признания, няма обяснения, няма хленч...няма – “обичам те!” Просто посягат и вземат това, което им харесва. ...Скрита в очите, закачлива усмивка...небрежно и свойско намигване: - Госпожице, знаете ли, че току-що загубихте 100 евро? Младата дама поглежда изненадано високия мъж на неопределена възраст, пресякъл уж случайно пътя й: - Така ли? Къде се случи това? - Десетина метра по-нагоре по булеварда, на № 77...Елате с мен, ще Ви заведа... ...Предизвикателно вирнат нос, ръцете – скрити в джобовете, сякаш стискат оръжие в тях...Усукан около врата, кариран, дълъг шал. Едното око леко присвито, сякаш непрекъснато намига закачливо, другото грее в усмивка: - Добър ден, драга...Дали съм прав, че тук, в тази галерия, скоро ще гостува един френски художник, когото отдавна издирвам?. - Ако издирвате г-н Л.О. – да, прав сте...А кой всъщност го издирва? Господинът леко се дръпва назад, изиграва перфектно полу-обидено изражение на лицето, после смигва свойски на усмихнатата жена в рамката на вратата: - Е, това вече е повод да пием кафе в бара отсреща...Елате с мен и ще Ви разкажа. ...Късен, следобедно-вечерен час. Пред парадния вход на столично бивше учебно заведение се суети симпатична “жена без възраст”, пита нещо портиера, после загрижено поглежда часовника си...От тъмния вход излиза мъж, с благородно прошарена коса, тъмносини дънки, риза-каре... Жената се сепва и почти уплашено пита: - Извинете, търся г-н Б... - Вече го намерихте, уважаема, цял е пред Вас! И, трябва да призная, че ми е много приятно да се запознаем. Преди жената да каже каквото и да е, той с галантен жест поема ръката й и я целува...100% - тов кавалер от 19-ти век... - Очаквах Ви...Елате с мен и ще се договорим за всичко. Няма как да не те омагьосат така, че да ги зяпнеш в устата, когато заговорят.Те непрекъснато имат какво да разказват...Умни, начетени, интелигентни (по Божия дарба и придобито познание). Артистични до припадък – докато контактуваш с тях, ще ти изиграят най-малко 3-4 от своите мъжки идентичности...Някак между другото, ще споменат, че са или “доктор на науките”, или “професор хонорис кауза”, или “ изкуствовед-реставратор”, или... Както рече в един есеистичен текст Емил Кошлуков – “живи библиотеки”, а аз бих добавила – “ходещи университети” и “живи национални богатства”. Летвата на тяхното познание е толкова високо, че автоматично ги превръща в твои Учители, слагайки те смирено на първия чин в училището на живота... Не се хвалят – знаят си цената и я казват спокойно, дори с насмешка. Диапазонът на чувството им за хумор няма граници - тръгва винаги от личното “не вземане твърде на сериозно” и гони космическите ширини на “Светът е оцелял, защото се е смял”...Обичат черния хумор (и дрехите в черно;-) и могат да се закачат дори със Смъртта... Срещнеш ли ги, няма как да не им подариш душата си...макар да разбираш, че нямат нужда от нея, защото са “железни, софийски копелета” (сами се наричат така, с някаква момчешка, инатлива упоритост и гордост!), които...”ум`рът да живеят по своему – свободни, независими от време и случай, и ...от жени!”;-) Нищо, че нощем вият като вълци-единаци срещу самотните луни в прозорците на душите си... И накрая...няма как да не ги обикнеш, няма как да не се влюбиш в тях – с оная безрезервна любов, с която слънчогледите посрещат и следват Слънцето...

Още статии по темата »




М н е н и я

от: Galina, ( warszawa@plastics.pl )
публикувано: 01.03.2013 14:18:10 часа

How could any of this be betetr stated? It couldn't.



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага