начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


БИЛ ЛИ Е ЛЕВСКИ В МАКЕДОНИЯ ?

дата: 05 Декември 2010 г. , автор: Свободна Македония

Колективът на "Свободна Македоние" разкрива малкопознати обстоятелства от житието на ЛЕВСКИ ...

Бил ли е Васил Левски и Македония ?

Тази година отбелязването годишнината от гибелта на Апостола отново категорично показа, че Васил Левски е най-неоспоримата историческа личност, която обединява стремежите за осъществяването на българския национален идеал. Събитията от 19 февруари в Босилеград и на сръбската граница, показват че Левски е еднакво нужен както на нас, така и на българите живеещи зад граница. Името му днес ни обединява, така както той искаше в своята дейност да обедини цялото българско племе.

За съжаление все още наличните документи не позволяват да се разкрие напълно дейността на Апостола в Македония, а, от друга страна, представените от някои краеведи податки за посещенията на Левски в Македония трябва да намерят своите неоспорими доказателства.

Още от първите години на своята дейност Васил Левски има възможност да се запознае с редица видни дейци от Македония, които му оказват силно въздействие и спомагат за неговото израстване като революционер. В Първата българска легия в Белград той се запознава с прочутия Ильо войвода /Ильо Марков/ от с. Берово /Малешевско/, Христо Алексиев от Скопие, Димитър Косовец /Димитър Николич Косовец/ или известен още като Димитър Общи от Дяково /Скопско/ и др. Известни са връзките на Левски с отец Натанаил от Кучевища /Скопско/, сетнешния Охридски митрополит. А във Втората легия в Белград, лични познати на Левски от Македония са: Спиро Джеров /загинал през 1868 г. на Буздлужа с четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа/ и Петър Мишайков от Битоля, Арсо Македонеца от Велес, Никола Трифонов от Прилеп и др. Известени са още контактите на Левски с Михаил Георгиев Костенцев от Ново село, Щипско, Димитър Петров Ножаров от Неврокоп, д-р Константин Робев от Охрид и др.

Затова и още през първите си обиколки В. Левски изразява желанието си да посети Македония и да започне подготовка и там. В писмо от 25 февруари 1869 г. Т. Ковачев съобщава, че Левски е бил в Тракия и в Северна България, но не е стигнал до Рила, “щото е било опасно”.

Апостолът, познавайки добре разпространението на българския етнос в пределите на Турската империя, в своята революционна дейност се стреми да обхване и приобщи към борбата за национално освобождение населението от всички краища на Отечеството ни. Този свой стремеж той най-добре изразява в една своя дописка до в. "Свобода" на Любен Каравелов от началото на 1871 г., в която заявява: "..и ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни - там, дето живее българинът: в България, Тракия, Македония."

За да се постигне това, Левски иска да включи в революционната подготовка целия български народ. Това намерение се разкрива ясно и е облечено в официална форма на общото събрание на БРЦК, състояло се в Букурущ между 29 април и 5 май 1872 г., с чието решение “..са потвърди Левски да бъде главен апостол на цяла България, Тракия и Македония”.

Такава идея може да се търси и в записаното в личното тефтерче на Апостола: “Особени бележки за чисти /верни на делото хора/ близо Охрида отсам шес сахата Галешник”. Това може да е податка за място и за хора, които Левски лично е посетил или познава или за хора, които е имал намерение да посети. Това отново потвърждава тезата, че той иска да включи в подготовката и този район на Македония.

Сподвижниците и съвременниците на Левски също дават информация за намеренията на Апостола за осъществяване на тази идея.

Известно е също, че Т. Пеев и Д. Общи настояват пред Левски да им се даде пълномощно за тяхната работа в Македония. При среща на Атанас П. Хинов в Тетевен Д. Общи му поверил: “Даскал Тодор замина за Охрид, за да отвори канал. След като се върне и пътят бъде отворен, аз ще работя по ония места”. Приема се, че по време на обиколката си Т. Пеев е посетил и основал комитет в Осоговския манастир “Свети Йоаким” и стига до Крива Паланка.

Съществува едно писмо, което потвърждава, че Левски мисли за Македония, то носи дата 6 август 1872 г. и е до д-р Константин Робев в Охрид. “Докторе и драги брате, Дойде най-после часът та да помислим и за Вашия край. Работата ни ми позволяваше за сега да мисля и за Македония. По напред трябваше да се извърши всичко тук по-близо до брега, та постепенно да вървим все напред към Македония и Тракия. Аз помня много добре какво сме си говорили в Цариград чи там по-спокойно може да се работи.. ..Да даде Бог здраве, като мина към Щип и Скопия, ще гледам както и да е да дойда и в вашия град та да напреди потребното.”

Усилената работа на Левски по организирането на комитети из цялата страна не е в противоречие с неговите намерения. В неговите планове Македония не е забравена. На 20 юни 1871 г. той пише на Райчо Попхристов в Плоещ: “.. пък за Македония наредена е да се свърши и там, но за сега до някое време оставяме, та се туряме в пътят, отдето по напред с парите да се сдобием, па тогава ще залегнем на първата си работа.”

От изложените тук обективни факти става ясно, че Васил Левски в ролята си на създател на ВРО не ограничава своята организационна работа само в пределите на областите Мизия и Тракия, а на практика осъществява своята идея за организиране на населението и в Македония. Посятите революционни идеи от Апостола дават своите плодове през следващите години.



Още статии по темата »




И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага