начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


Моята изповед

дата: 12 Май 2011 г. , автор: АЛЕКСАНДЪР ПРОТОГЕРОВ

Споменава Спиридон Велев като КАСИЕР на ВМРО.

Автобиография на ген. Ал. Протогеров

Б. м., Б. д.
Моята изповед
В името на Отца и Сина и Светаго Духа, амин!
Преди да се разделя от земната си дреха, считам за свой дълг да оставя на братята си, с които се разделям телом, моята изповед, която остава пред Бога, за самата истина, защото тя е много забулена и много малцина не знаят. Тая изповед е необходима, за да се насочи освободителното дело на Македония в истинския път, а не в пътя на заблудата, особено след последните събития от началото на тая година насам, а даже и от 1912 г. насам.
От 1912 г. до края на 1918 г.
След турския хуриет в 1908 г. ВМОРО сложи оръжието си, като така престана да действува като революционна организация, а се създаде нова легална организация в лицето на Конституционните клубове, които имаха своето ръководно тяло в Солун, с ръководители д-р Руменов и Тома Карайовев. Централният комитет на ВМОРО престана да съществува. На ръководното тяло на Конституционните клубове искаха да се налагат и да играят ролята на ментори Христо Матов, д-р Христо Татарчев и Тодор Александров, без да имат някакво законно качество, освен качеството на бивши видни дейци. Когато се създадоха Конституционните клубове в Солун, групата на Сандански се отдели в отделна организация, наречена Федеративна, подпомагана от Младотурския комитет, за да се отслаби българската организация. При създаването на новата организация на Конституционните клубове покойниците Стефан Николов, д-р Владов и аз заобиколихме по-голямата част от Македония и когато се свика Първият Учредителен конгрес в Солун, бяхме там, но в него взеха участие само двамата другари, а аз не взех участие, а бях само присъствующ.
В 1910 г. Младотурският комитет поиска да се отърве завинаги от страха да не би да се възобнови ВМОРО, затова пристъпи да обезоръжава българското население; това послужи за сигнал на бившите дейци и един по един взеха гората: така направи Тодор Александров в Щипско, така направи Алексо Стефанов в Битолско, така направи Христо Чернопеев в Струмишко и още много дейци. На много места встъпиха в ролята си старите ръководни тела - местни, градски, околийски и окръжни; оставаше да се избере само Централен комитет и Задгранично представителство; почнаха се преговори между бившите дейци вътре и тези, които бяха в София, от разните течения, за да се създаде едно единство и от това обединение да избере Централния комитет и Задграничното представителство. За да се достигне до добър край, в 1911 г. през пролетта в София се свика една сбирка от дейци от всички краища на Македония и от всички течения, с изключение на групата Сандански, която не се прие, понеже те действуваха задружно с Младотурския комитет. Тогава аз бях на военна служба и от страна на нашата група, наречена Върховисти, действуваха Стефан Николов и д-р Д. Владов, обаче те ме държаха в течение по всичко. В края на сбирката се решава да се избере Централен комитет: Т. Александров, Хр. Чернопеев и П.Чаулев, а мене бяха избрали за запасен член, понеже другарят Ст. Николов отказал да вземе нашата група участие, докато не се споразумеят по всички въпроси. За Задгранично представителство бяха избрани покойните Тодор Лазаров и Павел Христов. Тоя избор на Централния комитет и на Задграничното представителство, станал в тая сбирка другарска, се е санкционирал от временните окръжни революционни комитети на Битолския, Скопския и Струмишкия окръзи и понеже те са болшинство, съгласно чл.чл.121 и 122 от Правилника на Организацията, тоя избор се е счел за законен. Аз бях дал съгласието си на другарите си, че във всяко време съм готов да напусна военната служба и да замина за вътре или там, където ми се даде работа. Едва през месец юни 1912 г. другарите ми съобщиха, че трябва да напусна военната служба и аз подадох прошение, за да бъда уволнен, а докато бъда уволнен, взех два месечен отпуск, на какъвто имах право, и веднага заминах за София, за да не се връщам вече в полка.
В София заварих следното положение: Членовете от Централния комитет действуваха всеки в своя окръг - Т. Александров в Скопския, П. Чаулев в Битолския и Хр. Чернопеев в Струмишкия и в част от Серския. Помежду им нямаше никакво разбирателство, а даже Чернопеев беше изключен, както и Павел Христов от Задграничното представителство, понеже последните двама бяха ходили в Австрийската легация в София да искат пари. От Чаулева аз имах пълномощно, че ме натоварва да бъда представител на Битолския окръг. От моите другари върховисти Стефан Николов беше вече организирал старите наши райони - Джумайско, Петричко, Малешевско и част от Мелнишко; съшият беше успял да организира заедно с д-р Владов и други другари и голяма част от емиграцията, понеже Изпълнителният комитет на братствата в София, начело с професора д-р Милетич, развиваше много слаба дейност. В същото това време Тодор Александров вътре в Скопския окръг развиваше усилена дейност, като направи известните два атентата - в Щип и Кочани. Тези два атентата нямаше кой да използува, особено след жестокостите, които вършеха турците, за да привлече в полза на освободителното дело общественото мнение в Европа. Милетич беше в Чам Кория, а той беше председателя на Изпълнителния комитет, Тодор Лазаров лежеше в санаториума на Крайселски в Горна баня, болен от туберкулоза.
Павел Христов и Георги Попхристов работеха, за да се създаде едно единство както във ВМОРО, така и в емиграцията, и бяха вече успели да достигнат до известно смекчение на борбите. Щом се явих в София при тая атмосфера, за да се създаде единство и да се подкрепи акцията вътре, аз и другарите свикахме едно събрание от представители на всички братства в София и това събрание избра нов Изпълнителен комитет на братствата в състав: аз - председател, Полихрон Нейчев - подпредседател, Георги Попхристов - секретар, Спиридон Велев - касиер, и за съветници д-р Владов, Ст. Николов и Д. Ачков.
Аз на няколко пъти ходих при Тодор Лазарова както в санаториума, така и в хотела и му заявих, че Изпълнителният комитет на братствата е в подкрепа на ВМОРО и че свикваме в София и в провинцията големи митинги, за да протестираме за жестокостите, вършени от турците в Щип и Кочани.
На 31 август 1912 г. в София свикахме общограждански митинг, на който присъствуваха повече от 40 хиляди граждани; тоя митинг предизвика митинги във всички градове в провинцията.

 



Още статии по темата »




М н е н и я

от: vxFPLr0QwWf, ( 0ybpsugpt@yahoo.com )
публикувано: 05.09.2014 15:08:24 часа

Yup, that'll do it. You have my apniicrateop.



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага