начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


ИЗКУСТВОТО - РАЗМЕННА МОНЕТА НА ДУШАТА В ПАЗАРА НА ЖИВОТА

дата: 05 Декември 2011 г. , автор: Виолета Панайотова

...

ИЗКУСТВОТО – РАЗМЕННАТА МОНЕТА НА ДУШАТА В ПАЗАРА НА ЖИВОТА

(размисли по повод “Спомени на един търговец на картини” от Амброаз Волар)

 

Всичко, което създаваме, и в което влагаме духовния си потенциал е предназначено за другите около нас. Творчеството има смисъл и се ражда като откровение на душата към света, в който живее.

Всяка творба на изкуството е безценна в духовен план и в същото време има своя конкретна цена, авансово платена от автора й – за платно, бои, четки, рамка, лично познание, опитност и майсторлък. За да може да рисува, сиреч – да живее, всеки художник се нуждае от продажба на сътвореното, защото в него зрее следващата картина и чака своето Рождество ...

Няма творец, който да не изживява като лично разпятие и личен катарзис продажбата на творбите си – галените деца на душата му. Но и няма творец, който да твори за себе си. Изкуството е откровение и жажда да си споделен. В този смисъл то е разменната монета на душата в пазара на живота.

Логически погледнато, пазарът на изкуството би следвало да е лесен, бърз и високо-оборотен пазар. Но не е, защото:

“...Пазарът на изкуството се определя от специфични за него закони. Произведенията на изкуството са стока, която по нищо не прилича на останалите стоки, дори по простата причина, че това е единственият продукт, сътворен от човека, който не се изхабява при консумация.” (Лъчезар Ошавков, български художник, живеещ и творящ основно във Франция, сп. “Везни”, бр....201...)

Нещо повече – колкото по – “консумирани” са произведенията на изкуството, колкото по - “стари” и “употребявани” са, толкова по-висока е тяхната стойност и тяхната пазарна цена. Пътувайки във времето, от един към друг собственик, всяка картина започва да живее свой живот, да създава около себе си своя загадъчна атмосфера, свои легенда и мит, които в последствие формират допълнителна стойност и в цената й. И влияят върху търсенето и предлагането й на пазара.

Необходимостта да избереш, прави в известна степен пасивен клиента в пазара на изкуството. Да, продуктът за продажба е пред теб – можеш да го пипнеш, огледаш от всички страни, но трябва да решиш сам – купуваш ли, или не. Хареса ли ти една картина до състояние да се влюбиш в нея, да чуваш какво ти говори – цената й е без значение, защото това е твоята картина. И ти намираш начин да я имаш. Разменяш част от себе си за нея. Но само ако се влюбиш, защото всичко е любов, а любовта е енергия. Разменяйки си енергия - живеем, има ни на тази Земя. И в този смисъл изкуството, което е любов, е разменната монета на душата в пазара на живота.

Във време-пространството, което обитаваме, най-много ни липсва смелост да разменяме-раздаваме любов. Страхът да повярваш на собствения си избор прави пазара на изкуството труден и зависим от някой друг, който да те посъветва – сиреч, да одобри избора ти, дори да го направи вместо теб. И ситуира в този пазар статута на една водеща фигура – галериста, търговеца на картини. Дълга тема е, какво трябва да притежава като човешки и интелектуален потенциал един търговец на картини, за да е успешен. Който иска да знае подробности, нека прочете сам книгата на Амброаз Волар ”Спомени на един търговец на картини”.

Аз само споделям личните си размисли по Пътя, в компанията на Амброаз Волар и неговите спомени...

***

Има книги, с които не можеш да се разминеш. Чакат те -тихо и кротко, докато протегнеш към тях ръка. И променят живота ти.

Това се случи с мен  след прочита на “Спомени на един търговец на картини”. Осмислих личната си потребност от близост с изкуството и научих важен житейски урок – цената на успеха е Любовта като основание, присъствие и еквивалент на това, което правиш.

“Спомените...” на Амброаз Волар нямат нищо общо със строгата, мемоарна литература. Те са по-скоро пъзел от свободно пръснати цветни фрагменти за най-интересните периоди в историята на световното изобразително изкуство – и най-вече за свежото и по детски палаво време на импресионизма в живописта. Пъзел, който всеки читател реди сам, и в който като цветни байрачета-стожери светят човешките същности на обичани от Волар художници-съвременници – Реноар, Дега, Мане, Моне, Ропс, ...

Няма тежки анализи на картини в критикарски стил. Има преклонение, обич, разбиране за таланта и дарбата свише; има невероятно чувство за хумор, деликатен и фин разказ за множество весели случки, срещи и сериозни събития в ателиетата на художниците, в залите за класическо изкуство и в сгушените, антикварни магазинчета; има, с изумителна точност предадени диалози, спорове, разговори на тема изкуство; има вътрешно изживяна близост и съпричастност към процеса изкуство. Защото изкуството като краен продукт на творчеството и таланта, не е еднократен акт – то е процес, движение, непрекъснато развитие, споделяне и обмен на енергия...

И още - изкуството е комуникация. И пазар, чиято икономическа схема предопределя до голяма степен възможностите за развитие, или бавно угасване на дадено художествено направление като изразност и експресия.

Амброаз Волар е винаги в точното време и на точното място – перфектен комуникатор, почтен и коректен посредник между клиента-купувач и маестрото-художник, толерантен и точен в сметките търговец на изкуство – еднакво добронамерен и полезен, както за автора на картината, така и за неговия клиент-купувач.

За Волар изкуството е култура и начин на живот. Има нещо много финно, деликатно и по детски чисто в отношението му към художниците от неговото време и творбите им – той е техен “фен” в пълния смисъл на думата – харесва ги, обича ги, умее да ги представя-показва пред клиентите си, споделя живота им и се грижи за тях – на едного купува четки и бои, за да рисува...на друг – строи къща-ателие, в която да подслони семейството си и да рисува...на трети – прави изложба тогава, когато никой още не го познава и успява да продаде негови картини, за да може Маестрото да си купи платно и бои, и да рисува...

Волар знае – животът на Художника е в неговите картини, пулсира в изцапаните с бои ръце, изтича от пръстите, стиснали четката, свети в недоспалите му, зачервени очи, разкъсва душата и сънищата му с линии, образи, багри и причудливи видения...За Художника “рисувам” е равно на “жив съм!”... А за да може да рисува, сиреч – да живее, всеки художник се нуждае от продажба на вече сътвореното...т.е. – от “свой” галерист, търговец на картини, влюбен в неговото творчество дори повече от негосамия, за да може да го продава успешно. В този смисъл хармоничиният тандем “художник-галерист” е задължително условие за активен и високо-оборотен пазар в изкуството. И се случва, когато Любовта е основание, присъствие и еквивалент на това, което правиш...

***

Наскоро, в ролята на страничен наблюдател, чух мъдри думи от млада галеристка към наследници на известен български художник, дошли да консултират условия за продажба на негови картини:

- Виждам колко са ви свидни картините на вашия сродник…Но, знаете ли, според мен, всяка творба на изкуството се ражда, за да измине своя път от душата на твореца към световете на другите хора. Всяка картина има свой живот и своя съдба, и е предназначена да намери своя собственик, а не да прашясва в осиротялата къща на този, който я е създал…особено когато той вече е напуснал нашата планета. Мога да ви помогна вашите наследени картини да намерят своите нови стопани така, че споменът за тях да ви радва и да ви е полезен, а те самите да донесат радост и светлина в домовете на други хора.

Възрастният мъж, който до този момент притеснено потриваше ръце и потропваше нервно с крак, въздъхна дълбоко, вгледа се в младата дама и възкликна обнадеждено:

- Ще го направите ли за нас? Защото ние нямаме никакъв опит в търговията с картини и сме лаици в областта на изкуството...

- Разбира се, господине, това ми е работата, но това е и смисълът на живота ми по мой личен избор. Не мога да рисувам, но обичам изкуството, обичам картините и се радвам, че мога да ви бъда полезна...

Не знам дали младата дама е чела Амброаз Волар, но знам, че ще е успешен търговец на картини, защото знае тяхната цена – обичта. И както казва мой близък приятел, историк-изкуствовед - “...ако не те гори отвътре обич и болка за изкуството, хич не се хващай с тоя занаят...Мен ме гори цял живот, вече близо 60 години...и още ще ме гори!”

Е, накрая ще си призная – „Спомени на един търговец на картини“ подпали и мен.
Благодаря ти, Амброаз  Волар, за пътешествието в себе си и през себе си…

Виолета Панайотова

04.12.2011



Още статии по темата »




М н е н и я

от: Silvestr, ( artists@seagrovestoneware.com )
публикувано: 27.02.2013 10:28:16 часа

At last some rationality in our ltitle debate.


от: Plamen Penov, ( p.penovart@gmail.com )
публикувано: 05.12.2011 19:34:57 часа

. . . "“рисувам” е равно на “жив съм!”". . . ОБИЧАМ !!! . . .



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага