На дъщеря ми
дата: 12 Август 2011 г. , автор: Виолета Панайотова
...
...Толкова те обичам,
а не смея да ти го кажа -
мое малко-голямо момиче,
дето имаш очите на Мама...
Зад гърба ти закачливо наднича
...моето детство засмяно...
Май наистина си приличаме -
ти - на мен, и двете - на Мама.
Тя си тръгна преди да дойдеш.
Не успя да ти стане Баба.
Но Душата й с тебе се върна,
да ми каже, че съм вече голяма,
че е мой ред да будувам нощем,
да треперя, когато те няма...
Моя малка-голяма дъще,
дето имаш очите на Мама...
В.П. - все едно кога...
Още статии по темата »
М н е н и я
 от: Rocio, ( info@worldsportpress.de )
публикувано: 09.09.2012 02:11:56 часа
A minute saved is a minute eearnd, and this saved hours!
от: Ваня Шангалова, ( ivana.1971@abv.bg )
публикувано: 12.08.2011 11:39:36 часа
Вълнуващо и топло стихотворение! Много ми харесва!
|
|  |
