начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага
Религия: Православно християнство
Религия: Католицизъм
Религия: Протестанство
I Българска държава
II Българска държава
III Българска държава
Списание "Исторически архив"
Изкуство и култура
Здраве и спорт

всички теми »


Prozrenia

дата: 20 Юли 2000 г. , автор: Kruste Misirkov

Avtorut pravi samopriznania za bulgarskata si narodnost. Prozorlivost na stari godini...

 К. П. Мисирков (без коментар)
„К. П. Мисирков (без коментар)"
Увод I. “За македонцките работи”, (1903 г.) Ниiе се велефме бугари | Бугарите во Македониiа | Македонцките словени, шчо се викаат бугари | Така се викаше голем дел од населеiн’ето | Сите велеа, оти Македонците сет бугари | Ако (Илинденцкото) востааiн’е восторжествуат | Комитетот на (Илинденцкото) востаiн’е беше бугарцки | Бугарцкиiот iазик и бугарцкото име | Соiединеiн’ето мег’у турцки и бугарцки бугари во Македониiа | Србиiа против автономна Македониiа | Друзи не разделиiа, друзи и не ни даваат да се соiединиме


II. “Бележки по южнославянската филология и история” (1911 г.) и др. Нашите деди се наричали българи | Българският литературен език | Няма различие между българин и македонски славянин | За българското национално име на македонците | За българското национално съзнание на по-събудените македонци през XIX в. | Македонските българи (македонците) обичат българската държава като своя | Сърбите стоят далеч по-ниско от нас | Българската народност в Моравския басейн | Втурването на сърбизма в друга българска област ­ Македония | (Сърбите) се хванаха на мисълта за особена македонска народност | Българският национален тип в Македония не е по-малко чист от този в България | Българският елемент в Македония | Населението на Скопие и Скопско е чисто българско | Сръбско-гръцкото покушение върху българите от Македония | Лъжливите вести за България и за българите | Крали Марковите песни в Македония са от български произход | Какво сръбско има в Македония ­ тая чисто българска страна? | Сърбите ще предизвикат още безкрай много войни, ако “Душановата империя” не бъде ликвидирана | Македонските българи вярваме в пробуждането на Крали Марко | Сърбите ненормално извращават цялата история | Прокудената македонска интелигенция няма да позволи фалшификации | Самото македонско население е срещу сърбите | Българите са ни сънародници | Сърбите ни отнеха правото да се наричаме българи, дори македонци | Българската наука не заслужава никакъв укор | Сърбите забраниха общобългарските празници | Сръбската архиепископия ­ далечна, малокултурна епархия на Охридската архиепископия на цела България | Имената на Вълкашин и Марко са положителни за българите и отрицателни за сърбите | Епосът на македонските българи е преминал в сръбските земи, а не обратно | Македонският български епос за Крали Марко | В сръбските летописи областта на Вълкашина е наречена България и Македония | Българското самосъзнание на македонците от XIV в. до наши дни | Българското национално самосъзнание у македонците | Буквата Ъ | Българо-сръбската етнографическа граница | Разногласията между въстаналите българи и сърби през 1804-1813 г. | Българските наречия в сегашна Сърбия | За посърбяването на българите, незабелязано от европейците | Сърбизмът в етнически български области | Главните въпроси върху национално-културното минало и настояще бяха решени, без да ни питат | Българското национално съзнание на македонските студенти в Русия | Душите са в България | Огромните заслуги на българския народ | Българин | Самооценка за бр. “За македонцките работи” -------------------------------------------------------------------------------- Признания за народността на изследователите на К. П. Мисирков: 1. Блаже Конески (Благой Йордановъ Коневъ) - собственоръчно е написал в студентския си именник, че е с българска народност. 2. Блаже Ристовски (Благой Христовъ) ­ Според руския професор Михаил Дихан (1990 г.) - майка му е българка, която заявява: “Аз съм българка и се гордея с това” (сп. “Македоно-български прегледъ “Вардаръ”, Торонто, бр. 9, 1997, с. 19 -------------------------------------------------------------------------------- УВОД Кръстьо (Кръсте) Петков Мисирков е добре известен на обществено-политическата мисъл в Р Македония и Р България. Възгледите му са били предмет на анализ и в двете страни. Като на един от най-ярките представители на македонизма обаче, литературното дело на Мисирков е представяно и оценявано досега в Скопие едностранчиво - както с много коментари от Бл. Конески, така и в многообемните томове от Бл. Ристовски. Цялостно обаче Мисирков не е достатъчно добре познат в Р Македония. Целта на тази публикация е да се направят достояние редица негови прозрения* , които обикновено не се публикуват там. Това ще спомогне за получаване на по-пълна представа за личността и за делото му. За разлика от практиката в Скопие тук се избягват всякакви коментари на текстовете. Съставителите смятат за неправомерно да се подценява интелигентността на читателя, като му се внушава непрекъснато - “што сакал да рече авторот”. Те считат, че Мисирков сам е изразител на схващанията си, и то през най-различни периоди на неговата обществена дейност от 1903 г. до 1926 г. (до смъртта му). Мисирков отговаря на многобройните въпроси без “помощта” на двамата Блажевци. Прозренията са всъщност отговори на въпросите: Какво е народностното и националното име на дедите на македонците?; Какво съзнание носят македонците?; Какъв е народностният характер на населението в Скопие и Скопско?; Какъв език се говори в Македония?; Бил ли е доброволен изборът на литературния език в Македония?; Какъв е статусът на буквата ъ в паметниците?; Какъв е националният характер на участниците в Илинденското въстание, а също така и на Комитета, който го е ръководил?; Борбата за автономия преследва ли определена тактика и каква?; Какво е отношението на Сърбия към автономията на Македония?; Какво е културното равнище на сърбите?; Защо сърбите са се хванали на мисълта за особена македонска народност?; Кои разделиха Македония от България и кои не дават те да се съединят?; В какво се изразява сръбско-гръцкото покушение върху Македония?; Кои разпространяват лъжи срещу България?; Защо сърбите ненормално извращават цялата история?; Ще позволи ли прокудената македонска интелигенция да се фалшифицира историята?; Защо не трябва да се укорява българската наука?; Какво е отношението на самото македонско население към сърбите?; Какво говори сравнението между Сръбската архиепископия и Охридската архиепископия на цяла България?; Кои празници са забранени от сърбите и защо?; Кои са сънародниците на македонците?; За кого имената на Вълкашина и на Марко са положителни и за кого отрицателни?; Чий е епосът за Крали Марко?; Каква народност живее в Моравската област?; Кои са българските наречия в сегашна Сърбия?; Кой и как е решавал главните въпроси за националното и културното минало и настояще на македонците?; Къде преминава етнографската граница със Сърбия и в кои етнически несръбски области се е настанила тя?; Още колко войни има да води Сърбия, за да запази “Душановата империя”?; Какво е националното съзнание на по-събудените македонци през XIX в.?; Какво е националното самосъзнание на македонците в наши дни?; Какво е националното самосъзнание на македонските студенти в Русия?; Коя държава обичат македонците като своя?; Как се самоопределя национално Кръсте Мисирков като студент в Петроградския университет?; Каква е самооценката на К. Мисирков по-късно за брошурата му “За македонцките работи”? Съставителите са убедени, че читателите правилно ще си направят изводите за прозренията на Кр. Мисирков, чието име е емблематично, тъй като е избрано като фирмено за Института за македонски език в Скопие. Освен това на проведената анкета в края на 1999 г. в Р Македония за македонец №1 през изминалия век името на Кр. Мисирков е поставено на първо място. Във връзка с това не е зле да се видят какви са възгледите на “най-големия македонец на века” за етническите и за езиковите корени на македонците. А какво остава за другите? От съставителите. “За македонцките работи” (1903 г.) -------------------------------------------------------------------------------- “Ниiе се велефме бугари” К. П. Мисирков -------------------------------------------------------------------------------- Ниiе се велефме бугари Ниiе се велефме бугари. Со тоа, од iедна страна, сакафме тоа име да ни послужит како центр, около кого сите да се згрупираме, без да бараме за таiа цел’а некоi друг, а можит и сосим нов, од друга, ниiе мислефме, оти вистина во соiединеiн’ето со бугарите iет нашата сила. Бугарите во Македониiа Комитетот можит да се пофалит и со по-умерени раководци, но тиiе мислеа, оти спасеiн’ето на Македониiа iет само во дуовното iединеiн’е па и господствуаiн’е на бугарите во Македониiа. Македонцките словени, шчо се викаат бугари Во него (востаiн’ето) имат раководна рол’а само македонцките словени, шчо се викаат бугари. 4. Така се викаше голем дел од населеiн’ето От самиiо зафаток на револ’уционата организацiа македонците во Бугарiа или со бугарцко образуаiн’е, работеа под маската бугари, за тоа, шчо така се викаше голем дел од населеiн’ето. 5.Сите велеа, оти Македонците сет бугари До 1878 г. сите, па и руското правителство, велеа, оти Македонците сет бугари. После Берлинцкiо догоор истапiа со своите претенциiи на Македониiа србите. Праи ли сет они, или не, не iет важно за дипломатите. Србите во течеiн’е на 25 години, особено последните 20 години успеа, ако не да напраат македонците срби, то барем да создадат во европеiцкото обшчествено мненiн’е убедеiн’е, оти во Македониiа имат и срби. 6. Ако (Илинденцкото) востааiн’е восторжествуат Ако востааiн’ето восторжествуат, не iет ли iасно, оти за него ке имат да се благодарит на бугарите и за тоа тамо, каде сега србите конкурираат со своiите пари и своiата пропаганда, со бугарцките пари и пропаганда ке изгубат секоiе влиiаiн’е на своiите клиенти? Зар не му мисл’ат србите, оти со успеот на востааiн’ето, ако се питат: на коi iазик ке требит да зборуат судиiата, да речиме, во Тетоо? - автономното праителство, коiе ке бидит од “бол’шинството”, ке одговорит - па бугарцкиiо; истото ке одгоорат и местните жители, зашчо во нивните очи, бугарите, а не србите, излезоа герои. Исто така во полза на бугарите, ке се решит и прашаiн’ето за iазикот во градцките и селцките околиiи. А по шчо во автономна Македониiа ке немат место за пропагандите, то србите ке требит да отстапат местото на бугарите. Комитетот на (Илинденцкото) востаiн’е беше бугарцки Тоа комитет во сашност македонцки, за надворешчниiо свет и за рисiаните во Македониiа не екзархисти, беше комитет бугарцки. Комитето, не можа да докажит ни на надворешнiо свет, ни на самите македонци не екзархисти, оти он не iет бугарцки. Бугарцкиiот iазик и бугарцкото име (Комитетите) сет готои да дадат на Европа секакви гарантиiи, Македониiа да не се соiединит со Бугариiа, но они никоi пат не ке склонат да се упразднит во Македониiа бугарцкиiот iазик и бугарцкото име. Соiединеiн’ето мег’у турцки и бугарцки бугари во Македониiа Ние требаше да знаеме, оти против нашето востаiн’е ке бидат: и Кара-Влашко, и Србиiа, и Грциiа. Кара-Влашко не можит равнодушно да гледат на усилеiн’ето на Бугариiа со даван’ето на Македониiа автономна управиiа. На автономиiата се гледат, како на преодна степен кон соiединуаiн’е на Македониiа со Бугариiа. Кара-Влашко не можит да допушчит на неiните граници создааiн’ето на iедна голема Бугариiа, коiа, можит после ке барат од неiа Добруджа! По тиiа политични сообразуаiн’а, и да имат во Македониiа чисто бугарцко и само бугарцко населеiн’е, она не ке допушчит соiединеiн’ето мег’у турцки и бугарцки бугари. Србиiа против автономна Македониiа Автономна Македониiа, како пат, по коi шчо ке се доiдит до соiединуаiн’ето на Македониiа со Бугариiа, Србиiа никоi пат не ке допушчит. Уголемуаiн’ето на Бугариiа от присоiединуаiн’ето на Македониiа не можит да бидит допушчено от Србиiа не само за то, шчо со тоа ке се нарушит рамновесiето на Балканцкиiот полуостров, а наi много за то, шчо по негоото извршуаiн’е Србиiа ке се наiдит мег’у две по силни од неiа држави: Австро-Унгариiа и Бугариiа: она ке бидит од ниф политично и економцки задушена, и ке требит да се подчинит, или на iедната, или на другата. 11. Друзи не разделиiа, друзи и не ни даваат да се соiединиме Прво нешчо, шчо можит да се речит, тоа iет, да ниiе не сега се оддел’уаме од Бугариiа, и со тоа раздробуаме iедно создадено цело, но сме одделени и живееме веке одделно поеке од 25 години. Друзи не разделиiа и создадоа од нас и бугарите различен жиот, разни потребности, нерамен положаi. Друзи и не ни даваат да се соiединиме. “Бележки по южнославянската филология и история. Към въпроса за пограничната линия между българския и сърбохърватския език и народи” (1907 - 1911 г.) и др. -------------------------------------------------------------------------------- “Наричаме ли се ние българи или македонци, ние винаги съзнаваме себе си като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност” Кръстьо Мисирковъ -------------------------------------------------------------------------------- 12. Нашите деди се наричали българи Като се наричали българи, нашите деди не са мислели, че ние ще правимe капитал от това име, за да се наядемe, напиемe и облечемe с него. Българският литературен език Ние македонците доброволно си избрахме един общ с българите литературен език още преди освобождението на България, когато тя не беше по-културна от нас и не можеше културно, нито политически да ни се наложи. С други думи, ние си имаме литературен език, който си е наша домашна работа и резултат на свободен избор. Забраняването на сърбите да употребяваме този наш литературен език, което е едничката връзка между нас и българите, е едно от въпиющите нарушения на нашите човешки права... когато ни се забранява да се наричаме българи, да изучаваме българската история и ни се предлага да се срамуваме от всичко това, което би било общо между нас и българите, стига да изучимe родната си македонска култура и история, за да се убедимe, че ние сме различен от сърбите народ. Няма различие между българин и македонски славянин Ако въпросът за племенното сходство и различие между българи и македонци би трябвало да се разрешава въз основа на националното име, език и история, то нeма съмнение, че и ние би трябвало да го разререшимe така, както го е разрешил оня гръцки свещеник, автор на четириезичния речник на гръцки, български, румънски и албански, напечатан в 1804г., който за българския език взема македонското западно наречие. Значи тогава, когато в Македония и в България още не е имало помен от българска екзархия, гърците очевидно добре запознати с балканските народности, не правят никакво различие между българин и македонски словенин. Ние, македонците, не можемe и нeма защо да игнорираме този и нему подобни факти, които могат да се цитират със стотици. Ние не можемe да ги игнорираме, защото да правимe това, значи да изопачаваме нашата история, да кривимe истината, да лъжемe себе си. За българското национално име на македонците Охридската архиепископия на целокупна България е наша архиепископия, тя е наше историческо наследство и наш идеал за църковно освобождение от ненавистното сръбско Свети Савско робство. Против българското име като наше национално име, с което сме кръстени от гърците още преди влизането ни за пръв път в състава на българската държава в началото на ІХв., ние македонците нямаме нищо против и това наше национално име за нас е не по-малко почтено, отколкото за българите в България. За българското национално съзнание на по-събудените македонци през XIX в Началото на ХІХ в. завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България и Тракия поведоха борбата за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшествува и последва създаването на българската екзархия и освобождението на България. Но ето че се раздават викове на самите македонци: Ние сме българи, повече българи и от самите българи в България...Вий сте могли да победите България, да наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че ние не сме сърби, че ние засега сме се казвали българи, тъй да се казваме и днес и такива искаме да се казваме и в бъдеще. Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое различно от вашето сръбско самосъзнание, със свое историческо минало, със свой литературен език, общ с българския, със свое македонско-българско национално училище, със своя национална църква. Наричаме ли се ние българи или македонци, ние винаги съзнаваме себе си като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност. Македонските българи (македонците) обичат българската държава като своя Македонците, наричат ли се те македонски българи или предпочитат да се наричат просто македонци, те винаги са били добри и лоялни български граждани, които, като нямат своя национална държава и постоянно се ползват с пълни и равни права на старото местно българско население, обичат българската държава като своя. Избягали от родината, дето царуваше и още царува чужда власт, ние обичаме българската национална държава като своя. Сърбите стоят далеч по-ниско от нас Ние искаме свобода на всички ни, а не да бъдеме материал за асимилаторски експерименти на славяните сърби, които далеч по-ниско стоят от нас със своята душевна ограниченост и със своят голем шовинизъм. Българската народност в Моравския басейн Най-големият удар на българската народност в Моравския басейн бе нанесен от Вук Караджичовата реформа на правописът и литературният език. Тая реформа подчини българското население в тия страни, особено през втората половина на ХІХ век, на силно влияние на сръбският език, който в своето южно, най-разпространено наречие стана оръдие на национално обединение на сърбо-хърватският народ и на посърбяването на ония, които носеха името сърби, но говореха на българските си наречия. Втурването на сърбизма в друга българска област ­ Македония До некъде по-сериозен отпор срещна посърбяването от страна на българския народ след възникването на новата българска държава, която встъпи в борба със сърбизма в стремлението на последният да разшири областта на своята деятелност с втурването си в друга българска област - Македония. (Сърбите) се хванаха на мисълта за особена македонска народност Най-после те (сърбите) се хванаха на мисълта за особена македонска народност, която наместиха в Южна Македония; Северна Македония обявиха за чисто сръбска, а Средна Македония за етнически преходна област от сръбският към македонският език. Българският национален тип в Македония не е по-малко чист от този в България Македония в настояще време не представлява по-големо етническо разнобразие, отколкото България до освобождението й от турско владичество. Българският национален тип в Македония не е по-малко чист от този в България. Българският елемент в Македония Намаляването на българският елемент в Македония е взело ужасни размери. Македонската интелигенция, по-чувствителна към турския произвол и имаща възможност да припечелва къс хлеб зад пределите на своята родина, напуска тази нещастна страна. Населението на Скопие и Скопско е чисто българско България извърши голем грех с българското национало дело като се съгласи да признае тая територия за “нейтрална”. Тя е чисто българска...Населението на Скопйе и на Скопско е чисто българско...Аз писах на А. И. Гучков за македонските работи...оти ние, македонските българи, искаме да верваме, оти Русия нема да бъде несправедлива спрямо нас. Сръбско-гръцкото покушение върху българите от Македония Поради сговора между Сърбия и Гърция, България бе ограбена и два милиона славянобългари бяха поробени от славяните сърби и техните неславянски съюзници. Да! Много пакости са извършили сърбите на славянска България, Македония и Добруджа, но с това не са се задоволили. Те чувствали, оти техното каиново дело ще бъде разкрито, оти пролятата и проливана невинна кръв за свободата на българите в Македония може да повика на съд пред славянската обществена съвест сръбско-гръцкото покушение върху свободата на третината от българският народ, на българите от Македония. Лъжливите вести за България и за българите За възстановяването на потъпканата свобода на българското население в Македония и Добруджа, въпреки лъжливите вести, разпространявани за България и българите! Който е против Велика България, той е против славянството! Крали Марковите песни в Македония са от български произход Крали Марковите песни в Македония са от български произход и говорят за българското влияние върху сърбите , а не обратно ...Българският епос съгласно с летописните данни говори за българско национално самосъзнание на македонците в ХІVв. и в следните векове до наши дни. Какво сръбско има в Македония - тая чисто българска страна? Защо сърбите искат Македония? Какво сръбско има в тая чисто българска страна, която си остава такава от VІ век до днешен ден, въпреки всичките превратности на историческата съдба. 29. Сърбите ще предизвикат още безкрай много войни, ако “Душановата империя” не бъде ликвидирана В последната четвърт на ХІХ в. сръбските патриоти, които не са могли да усвоят уроците от съдбата на Душановата империя, уроци за разумно схващане на националните задачи, замечтаха да възстановят тая закопана от самите сърби империя. С помощта на интриги и на балкански съюзници, те завладяха по-голем дел от Българска Македония. Обаче тези сръбски придобивки от 1912 година предизвикаха войната от 1913 година; те предизвикаха войната между сърби и българи в 1915-18 година и ще предизвикат още безкрай много войни, ако “Душановата империя” не бъде ликвидирана, както в ХІV век върху принципа на самоопределението на народите. Македонските българи вярваме в пробуждането на Крали Марко Крали Марко подчини под своя власт и оная на македонската муза всички народни певци и народи на Балканския полуостров в това число и сърбите, потомци на неговите заклети врагове. И ако Марко се пробуди, в което ние, македонските българи вярваме, тогава той ще има право да разчиства сметките си, но не с българите а със сърбите, поробители на неговата любима Македония. Сърбите ненормално извращават цялата история В съседната на Сърбия България македонците и македонската интелигенция не само се ползват с пълна лична свобода, със свобода на словото, на събранията, на самоопределение, но и с уважение за тяхното легендарно себеотрицание в полза на поробената си разкъсана родина. Заплели се в различни лъжи, в опитите си да смажат душите на македонското население, сърбите извращават цялата история. В тази сръбска логика, в тия сръбски чувства има нещо ненормално, което свидетелствува за неблаполучието на сръбския държавен и народен организъм. Те се страхуват и от македонците в Македония, и от тези, които живеят вън от страната. Прокудената македонска интелигенция няма да позволи фалшификации Има прокудена македонска интелигенция: свещеници, учители, адвокати, журналисти, професори, доктори, хора от всички професии, които милеят за своята поробена родина и няма да позволят на Сърбия да фалшифицира близката и далечна история и етнография на Македония. Самото македонско население е срещу сърбите Знайте, сърби, оти вие във вашето настъпление срещу националните права на македонецът имате срещу себе си не минали, сегашни или бъдещи балкански правителства, а самото македонско население с всичко интелектуално, честно и идеално, което тоя народ на патилата е способен да принесе на олтарът на отечеството. Българите са ни сънародници Европейците започват да забелязват, оти само една независима държава-буфер може да сложи веднъж завинаги край на балканските съперничества за преобладаване и хегемония, ще ликвидира еднъж завинаги с насилията на новите поробители над старото туземно население и ще внесе успокоение в Македония, в целия Балкански полуостров и в Европа. Тогава ще губят териториално - най-много Гърция и Сърбия, и по-малко България. Затова пък печелят всички македонци-туземци, без различие на вяра и народност и в частност ония от тях, едноплеменните държави на които нямат граници с Македония, каквито са мохамеданите и румъните, и ония едноплеменните държави на които са погранични с Македония, но са безсилни да помогнат на своите сънародници каквито са българите и албанците-македонци. А кой ще спори, оти българите, мохамеданите, румъните и албанците представляват болшинство от туземното население в Македония. Сърбите ни отнеха правото да се наричаме българи, дори македонци Сърбите заграбиха и погребаха най-голем дел от нашата хубава родина защото те са най-вероломните и жестоки от всички наследници на турската власт в Македония. Сърбите не само искат да колонизират Македония със сърби от други земи на Югославия, но искат още да убият у нас нашето българско съзнание и да ни натрапят да забравиме и всички наши заслужили дейци от нашето далечно и близко минало и да ги заместиме със сърби: св.Кирил и Методий, св.Климент и Наум, със “свети Сава”; Гоце Делчев и Даме Груев с Кара Георги и с Добрица Магкович. И за да постигнат своята цел, сърбите си позволяват всичко, което никога турците не са си позволявали: те ни отнеха нашите църкви и училища, те организираха сръбски чети за тероризиране на македонското население, те ни отнеха правото да се наричаме българи, дори македонци, те ни натрапват свои училища със своя наука, също толкова фалшива и езуитска, колкото е била фалшива и езуитска личността, учението и дейността на “свети Сава”. Българската наука не заслужава никакъв укор За да постигнат своята цел, да заседнат в Македония по възможност завинаги, сърбите освен дето ни забраняват да се наричаме българи или македонци, казват ни, че нашето национално съзнание било затъмнено от турското робство и ние сме забравили, оти сме сърби и по погрешка почнали да се наричаме българи. Напразно сърбите приписват на българите извращения на историята. В това отношение българската наука не заслужава никакъв укор. Обратно, ние македонците, с право можеме да негодуваме от неподвижността на българската историческа наука, която предостави на самите македонци да се защитават срещу сръбските лъжи и клевети, с които днес сръбските училища тровят невинните душички на потомците на Самуила, Стреза, Крали Марка и др. 37. Сърбите забраниха общобългарските празници Сърбите натрапиха празнуването на “свети” Сава на поробеното от тях македонско население, на което е забранено да празнува общобългарския празник Св. св. Кирил и Методий и годишнината на Илинденското въстание. Сръбската архиепископия - далечна, малокултурна епархия на Охридската архиепископия на цела България Нито Сава, нито баща му Неманя, нито брат му Стефан Първовенчанин, нито всички други сръбски крале светци не са българи и не са от Македония и затова ние, македонците, не можеме да се гордееме с техните дела. Ние можеме и желаеме само да познаваме какъв е сърбинът и каква е сръбската история. Сърбите ние требва да изучаваме, защото не едно историческо бедствие в историята на Македония се обяснява с появата на сърбите на историческата сцена... По основаването на самостоятелна сръбска архиепископия ние требва добре да помниме оти сръбската църква дотогава е била само една далечна, малокултурна и малоприветна епархия на “Охридската архиепископия на цела България“ и оти следователно само от тогава сърбите започнаха самостоятелен духовен живот, когато пък Македония дотогава с векове е имала своя българска национална култура. Имената на Вълкашин и Марко са положителни за българите и отрицателни за сърбите Ако във Вълкашина виждаме представител на политическите тенденции на югът от царството на Неманичите, в Момчила на северът, тогава и борбата между тях не е нищо друго освен възпоминание за борбата на Вълкашина със северо-западните сърбско-хърватски властели, които са отпаднали от царството на Уроша още при животът на последниът. Само от себе си се разбира, оти симпатиите на певците във възпоминанията за тази борба ще са изцяло на страната на сърбско-хърватските властели и на техният епически представител - Момчила. Противникът на Момчила, разбира се, взема върх в борбата не с мъжество и сила, а с хитрост и коварство, качества които северните(сърбо-хърватите) по всяка вероятност, приписвали изобщо на южните народи - българите и гърците. Крале Марко е син и продължител на политиката на омразния за сърбо-хърватите Вълкашин. Епическата популярност, относително непопулярност, на Вълкашина и Марка се намира в свързка с политическата роля на тези две исторически личности, както и с различната, противоположна оценка на техните роли в разните части на царството на Неманичите. И одобряването и неодобряването на тая роля постоянно са предизвиквали в устата на българите и сърбо-хърватите имената на Вълкашина и Марка, които и двамата са били между българите популярни в положителен смисъл, а между сърбо-хърватите - в отрицателен. Отрицателната популярност на Вълкашина с течение на времето не само не се е умалила, но напротив се е увеличила. Отрицателната популярност на Марка, обратно, под влиянието на бугарщиците, на непопулярността на Вълкашина, както и на психологическата потребност в примирение с историческото минало, постепенно се е умалявала, до като Марко не е станал идеална противоположност на “коварния” си баща. Народното чувство мъчно е пренасяло само едни мрачни възпоминания от миналото, с което искало да се примири, като противопостави на отрицателните типове противоположни - положителни. Бугарщиците с възхваляването геройските подвизи на Вълкашиновият син показаха превъзходен път за удовлетворението на тая психическа народна потребност: представиха синът на Вълкашина в идеален образ а заедно с това като противоположност на сърбско-хърватското представление за самия Вълкашин. Марко се представи за сърбо-хърватите като изкупител на греховете на баща си. А от това представление за Марка не е далеч до онова за различието между бащата и синът още при раждането на последният. Тоя смисъл имат последните два стиха на Вуковия вариант, в които се разправя, оти Марко се “метнал на вуйка си, войводата Момчила”. Самото противопоставяне образът на сина на оня на бащата, разбира се, е предизвикало усилването контрастът между тях; а под това влияние в сърбско-хърватската поезия са се появявали постоянно все нови и нови отрицателни черти на Вълкашина и положителни на Марка. Епосът на македонските българи е преминал в сръбските земи, а не обратно Народната поезия на южните славяни, на пръв поглед не съдържа в себе си никакви данни по въпроса за границите между българския и сърбохърватския народи. Обаче, подобно заключение може да бъде направено само при повърхностното изучаване на южнославянски епоси. Сърбите, които с по-голямо внимание се отнасят към изучаването на своето минало и своята народност, в народните епически песни на македонците виждат едно от главните последствия на културното влияние на сръбството върху македонските българи, които те смятат за македонски славяни, па даже и за македонски сърби. Според това мнение, народния епос на южните славяни се явява като главен фактор при решаването на етногеографически спорни въпроси. Този възглед на сръбските учени напълно споделяме, но, заключенията, които те вадят от сравнителното изучаване на югославянските епоси са диаметрално противоположни на нашите; т.е., сравнителното изучаване на югославянските епоси говори не в полза на сръбското влияние в Македония, а обратното, обяснява, оти българският епос е преминал от Македония, през Дубровник, в сръбските земи. Македонският български епос за Крали Марко Против сръбското влияние върху македонския български епос говори пълната противоположност на българския и сръбския епос в отношенията им към личността на Вълкашин и в характеристиката на отношенията между него и сина му Крали Марко. За обратното, т.е. българското влияние върху сръбският епос говорят следните данни: 1) българските песни за Вълкашина, Марка и другите общи българско-сръбски епически герои са по-кратки и се държат по-близу до действителността при описването подвизите на героите; 2) далматинските сръбско-хърватски песни по краткост и съдържание са по-близко до българските, отколкото до песните на другите сръбски земи; 3) името бугарщици или “български (бугарски) песни” за особен род песни от дълъг стихотворен размер се явява в ХVІ век в Далмация; 4) Крали Марко, като историческа личност с титлите “цар, крал и деспот на България” у западните хронисти и като владетел, който не е приемал участие в косовския бой, е могъл да бъде първоначално популярен само между българите, които първи са почнали да възпяват подвизите му в своите народни песни. 5) В българския епос Крали Марко нагледно и изрично се изтъква, като български национален герой, когато в сръбските песни на първо място стои възхищението от героическите му подвизи само като такива - при доста безсмислени и почти не се забелязват чувствата на сръбския певец към крали Марко като към сръбски национален герой (сравни Вуковия сръбски вариант с българския от министерският Сборник за Крали Марко и Филип Маджарин). На всекъде в тежки критически минути за Марко се застъпват “герои българи”, Марко носи на главата си български калпак, а в една далматинска песен (в Сръбско-далматински магазин) Марко се нарича народен герой на България. Ако към това добавиме, оти Марко у сърбите е известен само с титлата “Кралевич”, а у българите преимуществено, а по някъде и изключително се нарича “Крали”, т.е. крал, което отговаря на действителната му титла наследена от баща му и носена от него като владетел, а може би и като наследник на баща си , то ще дойдеме до заключение, оти кралимарковските песни в Македония са от българско произхождение, а в сръбските земи те говорят за българско влияние върху сърбите, и никога обратно. В сръбските летописи областта на Вълкашина е наречена България и Македония Общите герои на сръбските и българските народни песни са политически дейци от Западна България, като такива: това се признава не само от албанските и западно-европейските хронисти, но и от сръбските, като на пример Троношския летопис, в който областта на Вълкашина на три места е наречена България и Македония, а противниците на Вълкашина, на чело с княз Лазар Гребенаров се наричат “росийсти” и “сербстйи” князе. За войската на Вълкашина, с която той е водил борба с “росийските” князе и с турците при Марица през 1371г. Гдето той намери смъртта, същият летописец казва, оти е била събрана от България, Македония и Албания. Привеждаме тук няколко цитати от този летопис, които се отнасят до деятелността на Вълкашина и които го характеризират, като деятел от България, който се намира в постоянна борба с другите сръбски князе от онова време: “И имел сей Стефан Силний (Цар Душан) вторую себи жену сестру Вукашинову и ради показатих на войнах сил Вукашином и Углешом и Гоиком возвиси их на високая достинства... разболевся (Стефан Душан) сина своего юнаго еще и све царство до времена возраста юноши вручает архимаршалу своему Вукашину да будет отроку пестун и царству защитител...Урош венчан бист и именован император в лето 1357; обаче власти никаковия неимаше в руках, все бо Вукашин уяк его обладаше...Вукашин сретает (турке) и разбивает всю силу их. Сею победою до зела уязвился ради возприатия царства. Греком, маджаром, бошняком передасти некоториа предели в`зятия от Стефана и на височайшая достоинства возводил коварников и себе единомишленика; добрих князей низлагаше, друге и смерти предаваше; еже на конец увидеша князи сербстйи скоро сви от него отступиша. Велможи расйистий во своем княжений повелеваше, Вукашин же со братиею в Болгарией и Македонией. Вукашин (след смъртта на Уроша) преносуется на царство Неманича. Обаче вси князи видяху известно яко он убийца бист Урошу. Но Вукашин человек бист хитрий, лукавий и коварний до зела сопротив могущих князей ему стати, ловяше силно; но княза Лазара немогаше никако уловити...Вукашин находит с воинством своим от Болгарий, Македоний и Албаний собраними на предели Лазареви... Лазару само оста матерние наследие княжество крушевачко. Вукашин уже оглашен убийца царя Уроша и искоренител дому неманскога от вся Сербий оставлен. Сего ради хотя мстити себе над князи и велможи собирает силно воинство до 80 тисящ... обаче Вукашин не доспе на Расию, Бог бо видя козни и сети вселукаваго диавола Вукашина, на егоже посилает царя турском Амурата. Вукашин собратив воинство свое и сразився со Амуратом падает все воинство Вукашиново и два брата его Гойко и Углеша. Прочее во Болгарий и Македоний бист глад и помор за два лета, яко лежати трупом человеческим незакопаним и ядаху их пси и зверие дивий; тоже попущением божйим и живих человеков зверие и пси умерщевляху; от турков же паки много убиваеми и женский пол пленяеми, тако бо Господ Бог ради Вукашина предаде и державу его в разорение. Видяше духовнии что царство розорится архиепископ сербский и патриарх Ефрем, собрав собор духовний во Ипеку, на немже избраша велика княза Лазара. Призивают же и в`сех князей грозяще се клятвою и отлучением аще которий неприйдет; кроме Алтоманa.


Още статии по темата »




И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага