начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


Българският Великден - 1941 година

дата: 20 Април 2011 г. , автор: Free Macedonia

...

Възкресение Христово през 1941 г. бе наречено Българския Великден

 
Вторник, 19 Април 2011г. | вестник „Атака
Преди 70 години нашите войски навлизат в Беломорието и нацията ни празнува своето обединение
По повод 70 години от "Българския Великден" - 19 - 20 април 1941 г., миналата седмица в Благоевград се състоя научна конференция на тема "Националното обединение на България (1941 - 1944), организирана от Македонския научен институт - София, Института за исторически изследвания при БАН, общината и регионалния исторически музей в Благоевград. Този научен форум припомни огромната инвестиционна, културно-възстановителна и цивилизаторска мисия на българската държава през периода на Втората световна война. По-долу цитираме някои факти, изнесени участниците в научния форум.
"Българският Великден" - така са останали в историята ни 19 и 20 април 1941 година, когато нашите войски навлизат в Беломорието, Западните покрайнини и Македония. Тъкмо тогава се чества големият християнски празник Възкресение Христово и всички български вестници от онова време пишат: "Честито Възкресение". Запазени са много снимки и филмови ленти, показващи с каква радост са посрещнати нашите войски, цар Борис III, министрите, генералите. Това е Българският Великден, чието име един овластен комунист се опита да си присвои, въпреки че неговите другари, в услуга на Кремъл и Тито, десетилетия наред бяха наричали националното обединение "окупация". Но да оставим настрана кухите претенции на пребоядисаните комунисти и да погледнем към историческите факти.
След дипломатичното решение, с което България си връща Южна Добруджа на 7 септември 1940 г., Великите сили, от които зависи решаването на българския национален въпрос, заявяват, че повече не може да се постигне по мирен начин. През 1939 - 1940 г. Великите сили, които губят Първата световна война начело с Германия, започват насилствена ревизия на следвоенните граници и през 1940 г. през зимата Германия вкарва своя армия в Румъния и поставя ултиматум върху Българската армия да удари Гърция, но страната категорично отказва да воюва срещу съседите си. Тогава се появява заплахата България да бъде окупирана и за да се избегне това, цар Борис III е принуден да подпише договор за съюз с Германия.
След това германците сами разбиват за две седмици кралства Югославия и Гърция и започват подготовка за реализиране на политиката си срещу Съветския съюз, поради което на България е предоставена задачата да администрира територията на Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Правителството ни се оказва пред дилемата - така не е добре, но иначе е лошо. Т.е. това е една абсурдна дилема, защото в условия на война да се решава национален въпрос не е желателно. След редица действия, във време на война, когато инфраструктура, сгради, мостове, железопътен транспорт се разрушават, трябва да има стабилна власт, която да поеме контрола на положението, за да бъде съхранен имотът, животът на българското население, което не е в рамките на свободна България и родното правителство предприема редица рисковани стъпки. (Това е позицията на проф. Трендафил Митев, председател на Македонския научен институт, изложена по време на конференцията в Благоевград.)
Какво всъщност донася българското управление в годините 1941 - 1944-та в тези изконно български земи? Да споменем само бегло някои факти: Открива се Скопски университет "Цар Борис III Обединител", отварят се черквите и училищата, сформира се Пета армия с щаб в Скопие, 65 - 80 процента от състава на която са местни младежи.
Българската държава отделя милиарди левове от бюджета си за новоосвободените земи. "Една трета от средствата в бюджета на Министерството на строежите и благоустройството отиват в новоосвободените земи, главно в областите Скопска, Битолска, Ксантийска.

 


 
В продължение на четири години България, постигнала своето национално обединение, оставя крупна цивилизационна среда в Македония, като инвестира 38 млрд. лв. за възстановяване на разрушеното от войната, за строителство на нови пътища, сгради, училища. Възстановява се и богослужението на български език за българите в Македония. Макар и в условията на война, българската държава създава Скопския университет - първият университет в Македония. "Всичко това показва, че българската държава в рамките на това второ българско национално обединение оставя една златна страница от общобългарската история на Балканите, но световните събития се развиха така, че идеята за национално обединение е погребана, а Скопската "историография", която е изцяло антибългарска, създава планина от фалшификации. Установяването на българската военна, гражданска и църковна власт в Македония през пролетта на 1941 г. десетилетия наред е представяно от югославската и гръцката историография в тенденциозна и невярна светлина. Многобройните студии, статии и монографии, както и още по-многобройните вестникарски публикации могат да се резюмират само с две думи - "фашистка окупация". (Това каза историкът проф. Светлозар Елдъров, един от участниците в научната конференция.)
"За историците и политиците от Скопие този въпрос и до днес заема стратегическо място в антибългарската пропаганда
За съжаление подобен подход беше свойствен и за българската историография, както впрочем и за българската държавна политика в периода след Втората световна война. Комунистическата партия, похитила България на 9 септември 1944 г., носи цялата политическа и историческа отговорност за погазването на националните идеали, за отчуждаването на македонските българи, за физическото и моралното унищожаване на хората, свързани със старата власт, а следователно и с военновременната администрация в Македония", каза проф. Светлозар Елдъров.
По думите му - неудобството на определени среди в българското общество да коментират тази тема днес, идва от гузната им съвест, че са били съучастници във фалшифицирането на националното ни минало.
Защо провокациите на Тито не успяват?
Цар Борис III казва на генерал Васил Бойдев, командир на Пета армия: "Там ще пипате с кадифени ръкавици". Тогава Тито изпраща генерал Темпо, за да направи няколко атентата в Прилеп с черногорски партизани, така че българската власт да отговори на предизвикателството, но българските власти внимават много" - каза академик Георги Марков. По думите му - доскоро е имало живи хора, които пазеха спомените от 1941 - 1944 година за българското управление, българската просвета, благоустройството. Администрацията се подчинява на българските закони, но голяма част от нея са местни хора, включително и генералите, които са от Македония и Беломорието и се завръщат по родните места.



Още статии по темата »




М н е н и я

от: wDzGiqmtjXn, ( g7mp44e1c4r@hotmail.com )
публикувано: 05.09.2014 06:22:56 часа

That inghist's perfect for what I need. Thanks!



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага