начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


Числото на звяра

дата: 25 Февруари 2011 г. , автор: Ивелин Любенов

Един прекрасен разказ,с много чувство за хумор...

Числото на звяра

от Ivelin Lyubenov на 23 февруари 2011 г. в 12:11

Пешо Дзверо спа зле. Цела нощ дзиндзирикА от студ и кокорИ дзъркели. Вееше ветър и една ламарина не спре да дзвека о дзидо. Жена му пуфтеше недоволна изпод завивката: Кво си се одзвездил па ти бе, айде заспивай. Сабахлента Пешо Дзверо стана накокошинен. Немаше пари, имаше вересии. В селския магазин вече го пъдеха. "Отваам на доктор", рече на жена си и тръгна пеша в кучия студ към града, някой можеше пък да го вземе на стоп. На централния градски площад  пърпореха няколко автобуса. Вееха се байряци. Пешо позна и други пациенти от диспансера, а доктора беше с костюм като за манифестация. Правеше някакви списъци. Пешо поне се сгря с чай, макар че от врялата вода го заболяха венците. Разбра, че има митинг в София. Хем и возят. И е топло в рейса. И отгоре на това плащаха. Обещаха му поне. Ако се подпише в петицията. „Па колко му е, врътвам един параф, щом не е за без пари!” възрадва се той. Получи и знаменце, и картонена козирка. Сложи си я върху ушанката. И  тениска, чисто бела.  И парацетамол. От кеф се обади на жена си по мобилния, беше му безплатна.

- Изкарах цели 20 лева! И ша ма возат на екскурзее до Софее!

- Зер е зор баш сиги? Една овца са е заягнила

- Нема сметка у овци. И коньо ша продам, гяволете у Софее прават далавера и от въздухо.

Задрема в рейса. Събуди се пред НДК. Дадоха му празна тенджера, да дзвека по нея и да вика. Какво да вика? Нема значение, само да се вдига гюрултия. „Па ние това най- го можеме”, поизпъчи се тогава. Обградиха го камери, щеха да го дават по телевизии. Дзверо беше суетен. Бивш автомонтьор. Бивш гвардеец, беше стоял пред Мавзолея!

Срещнахме се точно пред централния вход.  Аз неговата пъпчива дзурла не познах, но той одма ме позна.

- Ей, селскиии, яла тука беее! - ококори ми се той - Дай един тутун, че съм се одръвил от студ. ПодпИши те тук те, ша изкараш за една скара-бира!

Бързах за бизнес закуска, но ме наобиколиха и други протестиращи. Приказваха на нашенски. Псуваха наред. Власт и опозиция. Министри и репортерки. Извиха дзурли, удари тупань, шествието тръгна. Поведе го един до болка познат лидер. Качиха го на платформа. Опънаха му жълт чаршаф зад главата, вероятно да илюстрира сияние. Пешо Дзверо се кандилкаше най-отзад, но дзвекаше здраво о празната тенджера и псуваше кръвнишки. Областният лидер – доктор Х. му завидя на репертоара. Реши, че пак ще използва този самороден талант. Загубих ги от поглед, забиха някъде към трапа за метрото в началото на Витошка. Половината се наблъскаха в кафенето, дето ми беше срещата. Засмърдя на кисело зеле и на контрареволюция. Двама полицаи сърбаха кафе на съседната маса и обсъждаха Кадафито.

- Ама ние - вика единия - сме Овци, и нема да се дигнем.

- И да се дигнем, нали сме на служба, трябва да се самопотушим.

- Абе да строша на некой главата, барем да ми олекне!

-Аз да гръмна шефа, па после ще стрелям по тълпата.

Така в шеги и закачки мина един ден от живота на полицаите и доктора, на Пешо Дзвера и на моя милост,  угрижен за масовото самоубийство на китове по новозеландското крайбрежие.

Вечерта Пешо Дзверо геройски се прибра в Урвене и накладе кюмбето с кюмюр от помощите. Трябваше да се полее. Жена му му сипа чорба- пача и последните капки сливова! В автобуса на връщане Доктор Х. беше раздал на всички от клиничните пътеки правилните хапчета. „Никой не може да обхване необхватното” – Пешо Дзверо цитира самодоволно некого си. Или може би обратно – Кузма Прудков някога си е цитирал нашия човек.

На зимното небе изгреха дзвезди. Телевизорът каза, че нищо не е поскъпнало, температурите са по-високи за сезона и сме спестили от ел.енергия, а ето че показаха и шествието. После по местната кабелна започна мача – Цървна дзвезда, Урвене – Червено секирче, Костелево. Дзверо имаше гениална схема и за църно тото, ама това не е за приказване…

Не така опортюнистично настроени, останалите съселяни на Пешо Дзверо бяха залостили портите и сайвантите си в тази прекрасна нощ и, доволни от живота, гледаха ведро и оптимистично, приковали поглед в Герба на знамето.

Трезвомислещият Дзвер обаче беше решил сега да подкрепя опозицията, па после…  и си мислеше само какво Число да им иска. Ама трицифрено. От шестотин нагоре. Абе, ако дадат, направо 666 евро ша нги посака!

Еврика, подскочи Дзверо и през кривите си зъби изфъфли: сестотин сеесе и сес!



Още статии по темата »




И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага