начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


П О Б Е Д А ! Спаска Митрова върна детето си !

дата: 18 Октомври 2010 г. , автор: Free Macedonia

След намесата на "Атака" Спаска Митрова - българка от Македония, върна детето си...


 
Спаска Митрова: Делото се промени, след като приех подкрепата на АТАКА

Понеделник, 18 Октомври 2010г. | вестник „Атака”
Автор: Станка Динева
Спаска Митрова е родена на 13 юли 1983 г. в Гевгели, Македония. Българска гражданка. Завършила е английска филология в Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград. Работила е като преподавател по английски в Гевгелия. Разведена с едно дете, Сузана на 3 г. На 27 юли 2009 г. заради битов спор с бившия й съпруг е арестувана и вкарана в затвора в Идризово, а детето й е взето и настанено в социален дом. Сътрудник на евродепутата от АТАКА Димитър Стоянов. На 15 октомври съдът в Гевгели, Македония, й върна родителските права.
- Спаске, ти се разплака, когато чу присъдата на съда, с която ти връщат родителските права над дъщеричката ти Сузана. Какво почувства?
- След 4 години за първи път съдът в Гевгели се произнесе правилно и справедливо. Сега бащата на дъщеря ми има право да обжалва присъдата и това ще е окончателно. Ще чакам и на втора инстанция съдът да потвърди същата присъда: да ми върнат родителските права.
- Миналия път те разпитваха 4 часа. Какво според теб повлия на решението на съда за произнасяне на тази присъда?
- Всичко по това дело се промени, след като получих предложението на евродепутата от АТАКА Димитър Стоянов да стана негов сътрудник по въпросите за Македония и правата на хората с българско съзнание там. След като приех предложението през юни, при всяко мое идване от Благоевград, където живея, до Гевгели съм била придружавана от депутати на АТАКА, юристи и журналисти от вестник "Атака". Заместник-председателят на Народното събрание Павел Шопов беше най-често с мен пред вратите на съда в Гевгели. Няма как подобна подкрепа да не е направила впечатление, а и последващите решения на съда показаха респект от партията на националистите.
- Очакваше ли това решение на съда?
- Имах надежда. И с надежда дойдох в съда. Въпреки че македонският съд е непредсказуем и имах притеснения.
- Какво преживя през изминалите тежки четири години?
- Най-лошото преживях. Какво по-лошо от това да вземеш детето на една майка. Затвора го издържах. Боя, който ми нанасяха, също издържах. Целия тормоз, който вървеше през тези 4 години, когато реших да се разделя със съпруга си, го издържах. Но с раздялата със Сузана не можах да свикна. Това ми беше много болно. В затвора осем месеца нямах право на свиждане, нито съдът, нито бащата позволиха някакви контакти с детето ми. А я кърмех, преди да ме затворят. После, след като излязох на свобода, пак не ми дадоха Сузана, а ми позволяваха два пъти в месеца да се срещам с нея. За какво ми е свобода без детето!?
- За никого не е тайна, че в този процес има определен политически елемент.
- Ами вие преценете - два пъти съм осъдена условно за едно и също нещо. Това е невъзможно никъде по свят. Осъдена съм, че не съм позволила на бащата на Сузана Воилав Савич свиждане в дома на моите родители. Това е в противоречие дори със съдебната практика на Върховния съд на Република Македония. Значи магистратите не си спазват своите закони.
Нямам и до днес получено решение за тримесечната присъда, която Излежах и заради която ядох бой, преди да отида в затвора, когато ми беше отнето детето. Влязох в съда за 17 минути и бях осъдена на 3 месеца ефективен затвор. А решение за това и до днес не съм получила.
- Минавало ли ти е през ума някога да отстъпиш на натиска, за да ти върнат детето?
- Аз не мога да се откажа от българския си произход, защото това означава да се откажа от себе си, от самоличността си. Факт е, че аз съм българка и това най-много им пречи, не го приемат по никакъв начин.
- Социалната служба прояви ли разбиране към теб като майка и за времето, което беше лишена от детето, не правеха ли изключения за извънредни срещи със Сузана?
- Не. На практика аз бях притискана да се откажа от българското си самосъзнание най-вече чрез детето. Това ми беше казано още когато внесох молбата за развод и когато започнаха всичките ми неприятности. В полицейското управление ме караха да подпиша декларация, че се отказвам от всичко, което е българско: това значи от самосъзнанието си, от роднините си, от дипломата си (б.р. Спаска Митрова е завършила английска филология в Благоевградския университет).
- Ти излезе обаче доста бойка жена, удържа толкова време.
- Детето ми даваше силата да вървя напред.
- Прие да станеш съветник на Димитър Стоянов по проблемите, свързани с правата на българите в Македония. На какво те научи тази работа?
- Евродепутатът Димитър Стоянов ми даде изключителната възможност да помагам на хора, които са тормозени по същия начин като мен. В дейността ми много ми помага Адриан Асенов, който е акредитиран от АТАКА да работи за интересите на българите в Македония и Западните покрайнини заради проблемите, които имат по места с тяхното българско самосъзнание. Някои от тях са хвърляни в затвора без основания, а само заради това, че не крият, че се чувстват българи. Това кара останалите да се страхуват да признават българските си корени или не смеят да се оплачат някъде, че вече това им е създало проблеми. В Македония може да си сърбин, албанец, грък, но щом се наричаш българин, това задължително ти носи присъда.
- Ти се оказа костелив орех за правораздавателната система на Македония. Откъде черпеше сила?
- Достатъчно е човек да знае откъде е потеклото му.
- С какво се занимаваш в момента?
- Записах магистратура по публична администрация и управление на човешките ресурси. Това работя в момента и искам да изучавам тази материя, за да помагам на хората в Македония и навсякъде, където имат подобни проблеми.
- Имаш още едно дело, за какво е то?
- То е за обида на съда. Не е насрочено още, а чакам от края на юли. Чакам решение на Апелативния съд.
- Каква ще е по-нататъшната ти съдба?
- Първо трябва да приключат делата. Предварително не мога да кажа. Едва тогава за мен ще има някакво по-приемливо бъдеще, ще бъда по-спокойна и ще се отвори нов път. Но най-важното вече се случи. Първата ми цел е Сузана да е окончателно при мен. Докато не видя момиченцето си при мен, другото няма значение. После всичко ще се подреди от само себе си. Едва тогава ще кроя планове за бъдеще. Но заедно с дъщеря си.
http://www.radkomk.com/ATAKA18.10.2010a.htm
http://www.radkomk.com/

За статията изказваме благодарност на Владимир Панков от Охрид - председател на българското сзружение РАДКО !



Още статии по темата »




И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага