начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ТЕРОРИЗМА - Няма мерси, че спряхме Исляма пред портите на Европа

дата: 13 Септември 2010 г. , автор: Любоми Вучков - БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Авторът аргументирано защищава тезите си...

 
Няма „мерси” на българите, че спряха исляма пред портите на Европа  
  

11 септември – световен ден на борба с международния тероризъм

 В „черния вторник” преди 9 години, на 11 септември 2001 г., 19 ислямисти-терористи, принадлежащи към Ал-Каида, установяват контрол над четири пътнически самолета с цел да предприемат съгласувани самоубийствени атаки. Защото, зареден с гориво, всеки самолет представлява самостоятелна управляема бомба с огромна разрушителна сила и 19-те ислямисти-терористи добре знаят това. Тези терористи-аеропирати (още през 70-те години отвличането на самолети беше определено от ООН като “аеропиратство - air piracy, skyjacking”, което се преследва от Международното наказателно право) не са случайни и са добре обучени тъкмо за терористично-диверсионни атаки. Религиозният фанатизъм е основна тяхна мотивация – знаят, че ще умрат, но на „оня свят” ги чакали почести, пък и роднините им ще получат определено възнаграждание – нещо като „кръвен налог”.

„Боинг 767-723“ на „Американ Еърлайнс“ е отклонен от редовен полет 11 (от Международно летище Логан в Бостън, Масачузетс до Международно летище Лос Анджелис) и блъснат в 8:46:33 местно време в северната страна на Северната кула на Световения търговски център.

По същия маршрут с полет 175 е трябвало да лети „Боинг 767-222“ на „Юнайтед Еърлайнс“. Той е блъснат в Южната кула в 9:02:59 местно време. Събитието е излъчено на живо по цял свят, след като телевизионните станции разбират за сблъсъка по-рано.

До същата дестинация от Международно летище Вашингтон Дулс в окръг Феърфакс, Вирджиния, в близост до Вашингтон, с полет 77 на „Американ Еърлайнс“ е трябвало да лети „Боинг 757-223“, но той е блъснат в 9:37:46 местно време в намиращото се в окръг Арлингтън, Вирджиния Министерство на отбраната (Пентагона).

„Боинг 757-222“ на „Юнайтед Еърлайнс“ е трябвало да изпълни редовен полет 93 по маршрут от Международно летище Нюарк (сега Международно летище Нюарк Либърти) в Нюарк, Ню Джърси до Международно летище Сан Франциско и да продължи до Международно летище Нарита в Токио. Самолетът се разбива в 10:03:11 местно време върху открито поле в окръг Съмърсет, Югозападна Пенсилвания, на около 240 км северозападно от Вашингтон и останките му са разпръснати на дванадесет километра. Предполага се, че ислямистите-терористи са загубили контрол над управлението на самолета вследствие съпротива на екипажа или сблъсък с пасажерите или пък преднамерено са катастрофирали.

За два часа Кулите-близнаци на Световния търговски център са сринати до основи, като са разрушени няколко околни сгради и са повредени редица други. По официална статистика броят на загиналите при атентатите е 2 974 души, без 19-те терористи. Никой от пътниците в отвлечените самолети не оцелява. Основната част от жертвите са цивилни лица от 90 държави.

Пораженията в сградата на Пентагона са разчистени и поправени в рамките на една година и на мястото е изграден паметник. Възстановяването на Световния търговски център все още е проблематично поради противоречия от различно естество, включително дизайн и конструкция на сградите. Напоследък беше лансирана екзотичната идея в близост да бъде изградена джамия!

По-важни от пораженията върху инфраструктурата са пораженията в общественото и индивидуалното човешко съзнание на този терористичен акт - един от най-мащабните и трагични през 21 век. Широката международна общественост, повлияна силно в политически, психологически и икономически аспект, се вдига на война срещу тероризма. Начело на тази война застават най-пострадалите - САЩ, но те имат подкрепата на целия свят. Президентът Джордж Уокър Буш инициира геополитическия проект, известен като Война срещу тероризма („The War on Terrorism“) или Война срещу терора („War on Terror“) или Глобална война срещу тероризма („Global War On Terrorism“, GWOT), а след юли 2005 проектът е познат като Глобална борба срещу насилствения екстремизъм (Global struggle against violent extremism). САЩ започват война в Афганистан срещу талибаните и навсякъде по света, където има клетки на Ал-Каида. В много щати в САЩ се затягат антитерористичните закони и се увеличават мерките за сигурност. Федералното бюро за разследване на САЩ редовно оповестява имената и образите на най-търсените и опасни световни терористи http://www.fbi.gov/ . Повечето от останалите страни също вземат адекватни мерки за сигурност срещу опасността от нови терористични актове.

 

Тези дни от съобщение на Белия дом стана ясно, че Президентът на САЩ Барак Обама ще присъства на 11 септември на мемориална служба в Пентагона по повод деветата годишнина от терористичните атентати. Вицепрезидентът Джо Байдън ще участва в церемония в Ню Йорк на мястото, където се издигаха Кулите-близнаци на Световния търговски център. Така от най-високо ниво ще бъде отдадена почит към паметта на жертвите на тероризма и ще бъде напомнено на съвременниците – а чрез тях и на бъдещите поколения, че борбата с международния тероризъм не е и не може да бъде еднократен акт, нито локално мероприятие на една или друга страна.

 

Изложените факти и обстоятелства – за някои безспорни, за други – повечето или по-малко спорни, могат да бъдат интерпретирани от различни гледни точки. Широко разпространена е теорията за "сблъсъка на цивилизациите" на покойния вече Самуел Хънтингтън. Същевременно и редица исторически събития през последното хилядолетие могат да бъдат преосмислени през призмата на една по-широка перспектива на противоборството между християнството и исляма.

Ето, например, още папа Урбан ІІ казва: "В наше време, чрез християните, Бог се бори в Азия срещу турците и в Европа срещу маврите."

Никой не би могъл да има каквото и да е против срещу кротките, вярващи в Аллах и неговия пророк Мохамед хора. Опасни са войнстващите мюсюлмани, фундаменталистките твърди бойци на вярата. Те възприемат термина „джихад” като свещена война и според тях той е истинската страна на вярата им. Две от няколкото прости формулки, втълпявани в непросветеното съзнание на безпрекословно вярващите, гласят:

- първо вярваш, после се бориш за това, в което вярваш;

- свещената война трябва да бъде водена срещу всички невярващи.

Както пише един изследовател: „Това е модела и завещанието на най- ранните мюсюлмани. Тези, които първи са приели Божието откровение от Мохамед и са станали мюсюлмани, са били принудени да водят битка със своите противници. Те са се борили за преимущество на исляма в Арабия. За войнстващите мюсюлмани няма разлика между Арабия от 7-ми век и Америка от 21 век. И двете за тях са царства на невежество. За тях и двете са бойни полета, слагайки добро срещу зло ...”.

Звучи като някаква праисторическа отживелица, като нещо параноично! Не! И съвременните ислямисти-фундаменталисти изповядват същата философия. Ето какво казва Ердоган, министър председател на Турция, 1998 година:

 

“Джамиите са нашите казарми, куполите им са нашите каски, минаретата са нашите байонети, вярващите са нашите войници.”

 

Кошмарно! И тези „вярващи войни” са тръгнали към Европа? И част от Европа ги гледа покъртително-умилително, друга – насмешливо-пренебрежително, а трета – потреперва и от страх, и от погнуса!

А малцина си спомнят, че това не е нито първия, нито единствения поход на ислямизма към Европа!

Нека да им припомним на европейците! Ние на тях – като потърпевши за цели 500 години. Пък може би ще ни разберат и някои други – по-малко потърпевши от нас, до които османските орди стигнаха, пък се върнаха при нас. Като виенчани, например – гордите жители на световната музикална столица – та те не само да ни разберат, а и да ни подкрепят. Защото е и в техен интерес – да не се повтаря общото ни минало.

През 1529 г. султан Сюлейман, известен като „Велики”, започва настъпление срещу Виена, но без успех, благодарение на ожесточената съпротива на малката армия под ръководството на граф Миклош Салм. През 1532 и 1566 г. следват нови османски походи, но отново без успех

През 1683 г. войските на великия везир Кара Мустафа паша (тоя пък известен като „Страшния” и като зет на султана) започват нов поход. На 14 юли 1683 г. османската армия от около 90000 бойци, включително 12000 еничари и подкрепена от 15000 татари обсажда Виена и обсадата продължава два месеца. Кара Мустафа нарежда прокопаването на мрежа от окопи и тунели и поставянето на взрив за разрушаване на градските стени. Планът, обаче, за радост на виенчани, не успява и градът не капитулира. Легендата разказва, че заслуга за това имат виенските хлебари - млади чираци, които трябвало в късни нощи да замесят с последното брашно хляб за гладуващите граждани. Както си месели, чираците чули странен шум откъм пода на хлебарницата. Те извикали минаващия наблизо патрул и така предотвратили нахлуването на турските войски през тунел, минаващ под града. За награда на хлебарите им било разрешено да продават нов вид кифлички - Kipfel, които наподобявали шведските Gipfeltieg. Те имали формата на полумесец - символична подигравка над мюсюлманите, че ще ги схрускат на закуска. Във френския кроасан е запазена формата на полумесец, макар и с изменена рецепта при приготвяне и сервиране на кифличката (думата croissant точно отразява полумесец).

На османските пълчища се противопоставя обединена Европа – една съюзническа християнска армия от полско-австрийско-германски сили. Християнските войски на ерцхерцог Шарл от Лотарингия и на полския крал Ян III Собиески били близо до Виена, но не можели да се притекат на помощ на обсадените поради липса на точни сведения за разположението на османлиите. И тук пак историческите факти се примесват с легендите. Според някои, полски благородник на 23 години на име Франц Георг Колшицки, който бил живял в Истанбул и говорел турски, се преоблякъл като турчин и с негова помощ ерцхерцогът и кралят насочили войските си. Според други Колшицки бил поляк с висок чин в турската армия и й изменил, според трети – той бил обикновен шпионин. Каква е истината нека да си я изясняват историците, по-важното е, че обединените християнски сили от около 84000 евробойци разбиват на пух и прах войските на Страшния Кара Мустафа на 12 септември 1683 г. Османлиите понасят около 15000 жертви, около 5000 са пленените, пленени са всичките оръдия заедно с боеприпасите. Евросъюзниците дават около 4500 жертви (убити и ранени). Въпреки разгрома и отстъплението османлиите намират време да избият пленниците си, с изключение на благородниците, които могат да им донесат голям откуп. Кара Мустафа бяга в Белград с надежда да събере нова войска и да премине в настъпление. Но на 25 декември 1683 г. го заварва султанската заповед за екзекуцията му и той е удушен с копринен гайтан, дърпан от няколко човека по команда от командира на еничарите.

Сред изоставения обоз се оказали и трофейни петстотин чувала с някакви зърна, които отначало били сметнати за храна на камилите, затова ги нарекли “камилски боб”. Опитът да бъде сварена супа от този боб завършил неуспешно. Но човекът със заслуги за разгрома на османлиите - Франц Георг Колшицки - знаел какво има в чувалите. Като награда за заслугите му за предотвратяване капитулацията на Виена той помолил да му бъдат дадени тези чували със зърната. Получил ги заедно с австрийско поданство и правото да отвори питейното заведение Зур Блауен Флаше (Синята бутилка). И така той започнал да вари кафе и да предлага топлата напитка заедно с кифличките във формата на полумесец – кроасаните! Затова Колшицки се смята за родоначалника на виенските кафенета и на кафето с марка „Виенско кафе”. А от Виена кафето тръгнало с шеметна бързина по Европа.

Последното поражение на османлиите е на 11 септември 1697 при Зента, когато принц Евгений Савойски смазва османския султан Мустафа II, синът на Мехмед IV и го заставя да подпише Карловицкия мирен договор (1699). Така окончателно са прекършени османските амбиции за завоюване на Централна Европа. Но Източна Европа, както е известно, още дълго след това ще бъде тъпкана от османски ботуш.

Правейки връзка между историческите и съвременните събития, не може да не бъде спомената една лансирана от привържениците на оперативната конспирология теза, че терористичните действия на ислямистите-фундаменталисти преди 9 години в САЩ са предприети точно на тази дата като опит за исторически реванш за поражението при Зента на 11 септември 1697. Дали това е така – само бъдещето би могло да покаже!

За интересуващите се от един специален аспект на борбата срещу международния тероризъм – „кибервойната”, бих препоръчал, колкото и нескромно да прозвучи, една моя работа, докладвана на SENS'2006, Second Scientific Conference with International Participation: SPACE, ECOLOGY, NANOTECHNOLOGY, SAFETY, 14–16 June 2006, Varna, Bulgaria, под заглавие „UPON A POSSIBILITY FOR ELECTROMAGNETIC SHIELDING OF COMMUNICATION AND COMPUTER SYSTEMS”, която ползващите английски език могат да намерят на адрес

http://www.space.bas.bg/astro/ses2006/Cd/C6.pdf

 

И за да финализирам връзката история-съвременност, но в малко по-хумористичен стил, нека ми бъде позволено да разкажа един анекдот.

 

Един поляк хванал златната рибка и за да я пусне, тя обещала да му изпълни три желания.

Полякът казал:

Първото ми желание е китайците да опожарят Варшава!

Второто ми желание е китайците втори път да опожарят Варшава!

Третото ми желание е китайците трети път да опожарят Варшава!

Златната рибка му отговорила: Що за патриот си ти, бе, като желаеш опожаряването на собствената си столица?

Полякът хитро се усмихнал и тихо продумал:

„Да, ама като си помисля, че китайците шест пъти ще опожарят Москва ….!”

 

Трябваше да се получи уж хумористично, но стана съвсем сериозно. Защото поуката от анекдота е ясна:

Дано никога никой австриец не пожелае турците да опожарят Виена!

 

Тогава, преди много години, те не успяха! А бяха току пред стените на Виена! Спряха ги обединените европейски сили и ни ги върнаха у нас. За този жест на Обединена Европа ние заплатихме с цената на петвековно национално унижение, загуба на национално достойнство, на национален генофонд, на национална територия!

А сега дали ще успеем да спрем поредния поход на ислямизма – ние заедно пак с Обединена Европа?! Или отново ще се завърти колелото на историята и някоя негова спица пак ще ни ръгне тъкмо там, дето най-много боли?

И понеже емоционалността взема връх над повествованието, нека я изразя в мерена реч.

 

ЗА ПРИЛИКАТА

МЕЖДУ КАТЕДРАЛИТЕ И ГАЛОШИТЕ

На един приятел

 

Съдбата

нам със теб

различен знак

е дала

във тоя свят -

перверзно-лош:

Ти

да остаряваш

бавно

като катедрала,

аз пък

бързо да горя –

като галош!

 

Хайде,

със френгии-песни

и със стихове-кинжали

безумната съдба

да разсечем!

 

А дойде ли му

времето,

да рухнем

като катедрали!

Или пък -

като Кулите-близнаци,

да речем...

НАЙ-ТЪРСЕНИТЕ ТЕРОРИСТИ ОТ САЩ И НАТО :

http://www.facebook.com/l.php?u=http%3A%2F%2Fi20.servimg.com%2Fu%2Ff20%2F13%2F00%2F51%2F57%2F11 _09_10.jpg&h=0cf78x-pjT4dhvb9Plbx862OR7Q



Още статии по темата »




М н е н и я

от: 06CdLE1Nbw, ( iy0n0vs5@hotmail.com )
публикувано: 06.09.2014 07:07:03 часа

You put the lime in the conuoct and drink the article up.



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага