начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага
Религия: Православно християнство
Религия: Католицизъм
Религия: Протестанство
I Българска държава
II Българска държава
III Българска държава
Списание "Исторически архив"
Изкуство и култура
Здраве и спорт

всички теми »


Македония - земя българска

дата: 21 Юни 2009 г. , автор: Проф.Людмил Спасов,Доц.Пламен Павлов

Четете новата книга на авторитетните наши изследователи ,разкриваща историята на българите в Македония.

Проф. Людмил Спасов: Знакови фигури на българи от Македония участват в четническото движение и Опълчението

 

21 юни 2009 , Агенция „Фокус”
За българската история в Македония Агенция “Фокус” разговаря с проф. Людмил Спасов, преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”. Заедно с доц. Пламен Павлов от Великотърновски университет „Свети Свети Кирил и Методий” са автори на книгата „Македония - земя Българска”.

Фокус: Проф. Спасов, Вие сте автор на частта за Възраждане и Нова история в книгата „Македония - земя Българска”. В последните години доста се коментира - кои са най-големите митове в Българското възраждане, които се интерпретират и изопачават?
Людмил Спасов: През епохата на Възраждането се формира новобългарският език. Създаването на новобългарския език е един много сложен и продължителен процес през почти целия 19 век. Езиковият спор започва под въздействието на разгърналия се езиков спор в Гърция. В класическите български земи – Мизия, Тракия, Македония, се оформят три говорни зони – едната е за източните говори, втората за рупчанските и третата за западните и югозападните български говори. При формирането на новобългарския език в основата му залягат източните говори. Имало е възможност да залегнат и югозападните говори и сега българският език щеше да бъде малко по-различен от този, който е в момента литературен език. Най-много с това се спекулира.
Така например след 1944 год. започна да се създава изкуствен македонски език и тук големи заслуги имат Блаже Коневски и разни други псевдоучени. След това на основата на езика заляга и формирането на една нова нация – т.нар. македонска нация. И това пак става след 1944 - 1945 год., когато се разгръща една акция за създаване на една Южнославянска държава. Тези преговори се водят между Тито и Георги Димитров под егидата и по внушението на Сталин. До създаването на такава държава обаче не се стига по ред причини.
В контекста на тези преговори се стига до тези извращения в Пиринския край, когато ние започваме да насаждаме едно македонско национално съзнание. Такова изобщо не съществува. Но Сталин казва: „Какво означава не съществува национално съзнание - и беларусите нямаха национално съзнание, но ето бе създадено по изкуствен начин”. До там се достига, че по време на избори и преброяване на населението Комунистическата партия заставя местното население от Пиринския край да се записват като македонци. Това са едни много абсурдни въпроси, които по-късно присъстват в българо-югославските отношения.
До създаването на държавата, която Сталин препоръчва, не се стига, защото ние искаме тя да бъде на дуалистичен принцип, както едно време Австро-Унгария, така и между България и Югославия. Докато Тито и неговото обкръжение настояват България да бъде включена като седма или шеста република на Югославия, което означава - едно асимилиране. Впоследствие преговорите пропадат. Преговорите пропадат, но последиците са трагични и до ден днешен – фактически един народ живее в две държави. Изкуствено създадена, около титовска Югославия така, както създадоха мюсюлманска, така изкуствено се опитаха да създадат и македонска, но това е обречено на пълен провал.
Това е във времето след 1944 - 1945 год. Чак 1963 година настъпва промяна в българската позиция – това е вече времето на Брежнев и Тодор Живков. Още тогава ръководството на ЦК на БКП прави един поврат в отношението по македонския въпрос. Съвсем правилно се оценява, че това е един опит, така да се каже - за предявяване на териториални претенции към България и тогава Тодор Живков през 1963 год. поставя на една нова основа разглеждането на македонския въпрос, като говори, че това е пълна измислица - македонският език, македонската нация, че това не отговаря на историческата истина.
В този тон сме се опитали, както доц. Павлов в частта му за Античност и Средновековие, а аз Възраждане и Нова история, да изнесем историческите факти. Аз лично се придържам към едно направление в историческата наука – направлението на позитивизма, да изнасям фактите и всички сами могат да направят преценка и да си направят съответните изводи за това каква е историческата истина за Македония, за т.нар. македонците, за т.нар. македонска нация, за т.нар. македонски език.
През Възраждането възрожденският процес е единен за трите класически области – Мизия, Тракия, Македония. Ние не можем да си представим Българското възраждане без Паисий от Банско, без Неофит Рилски също от Банско. Ние не можем да си представим Българското възраждане без братя Миладинови, които събират 665 песни и с помощта на Щросмайер в Загреб издават тези народни песни. А те са песни не само от Македония, а изобщо от всички български земи. Също – не можем да си представим нашите постижения във Възраждането без един Кузман Шапкарев, който също прави принос и продължава тази дейност на братя Миладинови. Без един Джинот, без Йосиф Ковачев, който създава първите педагогически училища, който е първият педагог, назначен във Висшето училище в София. Как да си представим нашето Възраждане без един Ильо Марков?
Фокус: За много от тези хора се казва, че били македонци, въпреки че в документите пише други неща...
Людмил Спасов: Говорим до Освобождението 1878 год. Има знакови фигури като Ильо Марков, като Димитър Попгеоргиев, като Христо Македонски, няма да изброявам всички имена... Но Ильо Марков не е кой да е – това е вторият човек след Раковски в Първа българска легия, която се създава в Белград. Раковски е войводата, Ильо Марков е подвойводата. Когато се стига до сражение с турския гарнизон в Белград, фактически под ръководството на войводата Ильо Марков се осъществява бойното кръщение на Левски. Това е много важно.
И другото, което трябва да знаем, е, че българите от Македония са взели активно участие в четническото движение, в четите на Стефан Караджа, на Хаджи Димитър, българи от Македония са загинали по Бузлуджа. Те участват активно и в четническото движение по време на Руско-Турската освободителна война. Четите в Предбалкана фактически се ръководят от българи от Македония. Ильо Марков е един от най-прочутите, Георги Пулевски, Георги Антонов – това са все войводи от Македония, които воюват в Троянско, в Етрополско и т.н. След това се прехвърлят в Краище и Кюстендилско и вземат активно участие.
Още един много важен факт, който трябва да се изтъкне и той не е от български източници. Това е доклад на Дондуков до руския военен министър Милютин, в който се казва, че в Опълчението, което е наброявало 7400 души, от тях над 1000 души са българи от Македония. Какво национално съзнание са имали тези хора и какво национално съзнание се е формирало там, за да дойдат те да воюват и да си оставят костите по билото на Стара планина, да воюват на Шипка, при Шейново и т.н. - този безспорен героизъм, който проявяват нашите опълченци. Значителна част от тези опълченци са от Скопие, Прилеп, Битоля...
Фокус: Искам да Ви върна и към историята на Македоно-Одринското опълчение 1912 - 1913 год. Защо се забравя, че това са войни за обединение на българските земи и защо се променя през годините толкова много характерът на тези войни?
Людмил Спасов: След Освобождението става така, че Македония остава в пределите на Османската империя. В тази книга подробно са разкрити жалбите на българите, проклятието край бреговете на Охридското езеро, които проклинат Европа за това разпокъсване на българските земи. И когато българската държава започва една своя стратегия, се опитва по всякакъв начин да изгради една железопътна мрежа, която да обхваща и земите, намиращи се извън България, в това число и Македония. И до ден-днешен нямаме жп връзка между София и Скопие. Това е било начин Османската империя да откъсне икономически новосъздадената българска държава от Македония. И успяват. Впоследствие следват всякакви превратности на съдбите. След Берлинския договор пред българския народ излизат за разрешаване две основни задачи. Първата основна задача е националното обединение, т.е. постигането на една Санстефанска България в нейните естествени етнически граници приблизително – това са Северна, Южна България и Македония. Такъв е и проектът на Захари Стоянов от 1885 год., когато се тръгва към подготовка на Съединението. След това отпада Македония като невъзможна и неосъществима на дадения етап задача.
Но през 1912 - 1913 год. генералната задача е обединение на Северна и Южна България с Македония, обединение на Мизия и Тракия с Македония. Затова тези войни от 1912 - 1913 год. и следващата, в която България се намесва, Първата световна война, са фактически войни, подчинени на една-единствена идея – националното обединение.
Фокус: Какво е мястото на съседите в новата история на Македония – Гърция, Сърбия, България през годините?
Людмил Спасов: През ХІХ век започва една експанзия със засилена гръцка пропаганда. Нещата са много по-дълбоки, защото там Цариградската патриаршия е предпоставена да покровителства християните в Османската империя. Те имат много силни позиции, особено в Македония.
Македония се намира в централната част на Балканския полуостров. Разликата от останалите български земи е, че при един конфликт на Турция например с Русия, с Австро-Унгария и т.н. опасността от навлизане на чужди войски в тогавашната Османска империя в българските земи, който са по периферията, е много голяма. Докато в Македония война не се е водила. Това е специфичното за Македония. Османската империя и османската администрация пускат много здрави и силни корени.
Второто нещо е, че християнското население е поставено под силния натиск на елинизма още през ХІХ век. По-нататък през втората половина на ХІХ век започва една много интензивна албанска експанзия, особено в северната част на Македония. Другото е, че в последната четвърт на ХІХ век се засилва и сръбската пропаганда в Македония. В крайна сметка в началото на ХХ век се оказва, че към Македония имат претенции от всички посоки – от юг - Гърция, от север - Сърбия, за България това е изконна българска земя... А в същото време се появява и един четвърти фактор – албанският с неговата инвазия, която започва края на ХІХ – началото на ХХ век, та и до ден-днешен продължава.
Изключително пагубна роля изиграва Коминтерна, защото това, което се случи след 1944 година, не е нищо друго освен продължение на коминтерновската теза от 1924 год., за съществуването на т.нар. добруджанска нация, тракийска нация, македонска нация. Тази теза е развита още на Петия конгрес на Коминтерна, преди това и на Шеста балканска комунистическа конференция, след това на Седмата. Един от идеолозите на тази теза се явява, за съжаление, нашият Георги Димитров, която е напълно измислена теза, без всякакви научни аргументи, теза, развита от страна на Коминтерна. Тази теза 1944 - 1945 год. Сталин иска да я наложи с цел да се създаде една голяма държава под съветска егида и тук да си обезпечат господство на Балканите. Както в много случаи, така и в този с Македонския въпрос, България се оказва жертва на съществуващите противоречия и борби на Великите сили тук на Балканите за надмощие.
Фокус: Този период в новата ни българска история като че ли не е достатъчно добре познат на обществеността. Смятате ли, че ако стане по-познат в България, ще бъдат избегнати спекулациите зад граница?
Людмил Спасов: Да, определено. Аз смея да твърдя, че тази книга, макар и богато илюстрована и предназначена за широк кръг от читатели, е може би първата от българска страна цялостна история на Македония. Защото такава фалшифицирана история на Македония е издадена в Москва, такава разбрах, че е издадена и в Прага. В България просто се мълчи и в някакви общи линии всичко свеждаме до Илинденско-Преображенското въстание и до ВМРО и т.н. Много са бегли познанията на българската общественост за нашата история. Да не говорим, че допреди 20 години се акцентираше повече за ръководната роля на партията и цялата българска история беше подчинена на този класово-партиен подход и на изтъкване ролята на партията, а гражданската история беше на втори-трети план. Мисля, че сега настава моментът, когато трябва да се каже истината за българската история и тази българска история да се популяризира, но не само от Свиленград до Драгоман и обратно. Трябва да се издават нашите книги на най-популярните езици – на английски, френски, испански, за да може световната общественост да се запознае с историческите факти.
Денка КАЦАРСКА

Списание "Вардар" изказва искрената си благодарност на агенция "Фокус".

 


Още статии по темата »




И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага