начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


Учебниците по история през Възрожденската епоха

дата: 27 Юни 2009 г. , автор: Румяня Кушлева

История на появата и разпространението на учебниците по българска история през Възрожденската епоха.

УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ ПРЕЗ ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЕПОХА

Румяна Кушева

През 1836 г., четири десетилетия преди възстановяването на българската държава, във възрожденските училища започва използването, най вече от учителите, на първите преводни учебници по всеобща история. Осем години по-късно Христаки Павлович отпечатва Царственика - първият български учебник по родна история. Инициативата на посвещаващи се само на преподавателска работа учители, свързва чрез учебниците една значителна част от тях. Дълго време тази консолидация не надхвърля регонални измерения. Случайният достъп до един или друг учебник предпоставя специфика на познанията по история в различните краища на българските земи. По-късно успешните учебници, посветени на българското минало се превръщат в по-ефективен интегратор, с идеята за общ извървян път, общо настояще и бъдеще.

Детайлна картина на издадената до 1878 г учебната литература, посветена на изучаването на историята, е представена на следващата таблица.[1]

ТАБЛИЦА  № 1

Учебници по всеобща история

 

Учебници по българска история

Педагогическа литература

Карти

1836 г.

Иван Кайданов Кратко начертание на всеобщата история. Прев. от руски А. Кипиловски. Будим, 224 с.

 

 

1843 г.

 

Карта на сегашна България, Тракия, Македония и прилежащите земи в 4 л. Авт. Ал. Хаджи Русет. Страсбург. (Изд. в полза на славяно-българското училище в Русе)

1844 г.

Атанас Нескович. История на славяно-българския народ. ( съставена по историята на Раич от 1801 г.). Прев. от сръбски на бълг. Петър Сапунов. Букурещ 302 с.

Царственик.( По Паисий Хилендарски). Изд. Христаки Павлович Дупничанин. Будим, 80 с.

 

 

1851 г.

А. Л. Шлецер. Въведение във всеобщата история. Прев. от руски Атанас Чолаков Хилендарец. Цариград, 206 с.

 

 

Сава Доброплодни. Водител на взаимните училища. Земун, 82 с.

1853 г.

Ю. И. Венелин Критически издиряния на историята на българите). Прев. Ботю Петков. Земун.204 с.

 

1857 г.

Н. Малуф. Съкратена турска история. Прев. П.Р. Славейков. Цариград, 68 с.

( Др. Цанков. Един поглед върху българската история. В: Месецослов на българскта книжнина за 1857 )

 

1858 г.

Сергей Н. Смарагдов. Кратка всеобща история. Прев. от руски Й. Груев. Цариград. 209 с.

(Допълнена с българска история вместо средновековна руска)

 

1860 г. Общ поглед върху всеобщата история, прев. Д. Манчов. Виена. 55 с.

 

 

1861 г. Н. Берте

Кратка всеобща история. 4 карти. Прев. от руски Г. С. Йошев. Белград. 369 с.

Д. Войников Кратка българска история . Виена

 

Исторически примери от разни нравствени книги Прев. П.Р.Славейков. Цариград

1862 г.

Х.Г. Данов. Взаимоучителни таблици

Х.Г.Данов, Виена

Карта на Европейска Турция с принадлежащите и княжества Унгаровлахия, Сърбия. Д. Ангелидев. Пловдив

1863 г.

 

Карта на Европейска Турция с план на Босфора, Цариград и Дарданелите. (авт. Йозеф Майснер) Изд. Х.Г. Данов. Виена

Карти на континентите Изд. Х.Г. Данов. Виена

 

Й. Ковачев. Школска педагогия или методическо ръководство за учителите.

1864 г.

А.Л. Шлецер. Въведение във всеобщата история. Прев. от руски Р. И. Блъсков. Болград

 

Георг Вебер. Кратък учебник по всеобща история. Ч. I Древна история. Прев. от руски Н. Казанакли. Болград,196 с.

 

 

 

1865 г. Очерци из историята и народните сказания (Древна история). Прев. Н. Михайловски и Ив. Н. Момчилов. Виена, 367 с., 19 илюстрации

 

 

1866 г.

 

Др. Цанков. Българска история. ( Първото изд. в Месецослов на българската книжнина 1857 ). Виена. 92 с.

 

1867 г.

С.Н.Смарагдов

Начертание на всеобщата история. Прев. Й. Груев. Виена. 203 с.

 

Карта на Европа. Др. Манчев. Виена.

Карта на Европейска Турция Др. Манчев. Виена.

 

1868 г.

Др. Цанков. Българска история. (Трето изд.)

 

1869 г.

Д. Иловайски. Скъсена всеобща история. Прев. Д. Манчев. С ист. карти. 363 с.Виена

Д. Манчев. Общ поглед върху всеобщата история. За първоначални училища. Виена. 55 с.

Й. Груев. История на османската държава. Виена.32 с.

 

 

М. Дринов.  Поглед върху произхождението на българския народи началото на българската история. Виена, 100 с.

Д.Т. Душанов. Кратка българска история по питане и отговори. Виена. 174.с.[2]

Г. Кръстевич. Българска история. Цариград. 616 с.

Й. Груев. Българска история. Виена. 32 с.

Н.Г.М. Българска история за първоначалните училища. Изд.книж. на Д.Манчов. Виена

Др. Цанков. Българска история. (Четв. изд.)

 

1870 г.

Д. Иловайски. Скъсена всеобща история. Прев. Д. Манчев. С ист. карти. 280 с. Изд. книж. на Д.Манчов и Х.Г.Данов, Виена ( второ изд.)

Драган Цанков. Българска история. (Пето изд.)

 Д.Т. Душанов. Кратка българска история по питане и отговори. Виена. (Второ изд.)

 

 

1871 г.

С.С. Бобчев . Скратена османска история. Цариград

 

П.В. Горбанов. Наръчни наставления за учителите. Цариград, в. Македония1871, 11 с.

1872 г.

Й[3]. Груев. История на османското царство. Одрин

Д. Манчев. Кратък извод от българската история. По съч.на  А.Хилфердинг. Виена, 88 с.

Р. Каролев. (съст.) Ръководство по научната метода. Цариград, в. Македония. 56 с.

1873 г.

Д. Иловайски. Ръководство към всеобщата история. Древният мир. Прев. Н. Михайловски. Виена. 338 с.

 

Разкази за старовремските хора ( индийци, финикийци, асирийци и перси) прев. Л. Каравелов

Т.Н.Шишков. История на българския народ.Търново, Русе, Цариград.322 с.

А. С.Цанов. Напредък ( Как да се учат уроци. 32 с.; Напредък чрез прочитане. 52 с.…)

Програма на Габровските училища . Цариград.35 с.

1874 г.

Всеобща история на старите векове или популярно изложени разкази  за стровремските хора, имена.( гърци, римляни, евреи и китайци) Прев.  Л. Каравелов, Букурещ , 400с.

 

 

 

Издаването на около 14 учебника, посветени на всеобщата и 12 на отечествената история за период от 40 г. е подбудено от желанието да се следват достиженията  на другите и да се удовлетвори практическата потребност от учебна книжнина. Може да се приеме оценката, че преводите и компилациите на българските книжовници на трудове на чужди историци, посветени на българското минало, “заместват успешно оригинални български трудове, получават широк обществен отзвук и се включват успешно в задачите на историческото познание през Възраждането”3

 

От съществено значение е обстоятелството, че всички посочени истории и особено отечествените са целенасочено създадени с двойствената цел да послужат “не само като учебник в нашите народни училища, но и като наръчна книга за всекиго българина или чужденеца”.[4] Определянето на една част от споменатите съчинения като учебници, би било спорно, ако не се докаже ролята им в придобиването на историческа грамотност в училищата. Критерий за причисляването им към този вид специализирани издания е разпространението и използването им в училищата както от учители, така и от ученици. Данните от списъците на спомоществователите позволяват да се твърди категорично, че всичките тези издания са имали, макар и регионално, влияние върху формирането на историческо съзнание и историческа памет през възрожденската епоха. Така например 80 екземпляра от историята на И. Кайданов попадат в Габровското училище, благодарение на дарение от спомоществователите на книгата Н. Палаузов и В. Априлов, а други 10 също потеглят за етническите предели на отечеството, като жест на друг спомоществовател - П. Берон.[5] Ученици от училищата в Търново, Габрово, Стара Загора, Трявна, Самоков и Чирпан за пръв път влизат в списъците на родолюбивите спомоществователи през 1844 г. във връзка с разпространението на преведената от П. Сапунов история на славянобългарския народ.[6]

Подобни реакции вече като традиция се среща и в следващите години. По този канал широка популярност сред учениците от Пловдив, Калофер, Сопот, Чирпан, Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Пещера, Тетевен, София, Казанлък получава издадената през 1858 г. всеобща история с автор С. Н Смарагдов.[7] В Габрово, Ловеч, София, Стара Загора през 1861 г. ученици стават спомоществователи на друга всеобща история.[8] В същата година 158 броя от българската история на Д. Войников отново са предварително заявени от ученици. Те са от Шумен, Видин, Панагюрище, Драгоево, Беброво.[9] По-късно около 125 екземпляра от българската история на Г. Кръстевич попадат пряко в ръцете на ученици, благодарение на ролята им на спомоществователи (100 ученика) или на дарения ( 25 екземпляра, дошли отново от Одеса). Издаването и разпространението на съчинението на М. Дринов “Поглед върху произхождението на българския народ”, също се основава на този начин на предварително набиране на абонати. Резултатът е записването на 137 ученици (Цариград, Ст. Загора, Панагюрище) и 309 дарения за училища ( Чирпан, Хасково, Търново, Велес, Прилеп, Битоля, Крушево).[10] Този първоначален анализ на данните за спомоществователите очертава регионалното концентриране на учебната историческа книжнина, което има за следствие изграждането на различаващо се познание за едни и същи събития, основно за отечествената история. Разпространението сред основните потребители, учениците, не би трябвало да се приеме за достатъчен индикатор относно използването на тези исторически книги за учебни цели. През този период по обективни причини преобладава практиката учителят да разполага с източник, който адаптира за обучението на своите ученици. В този смисъл притежаването на учебник от учениците е израз на известна обща модернизация на българските училища, но картината е далече по разнообразна и пъстра. Тя ще бъде по-достоверна, ако се посочат такива факти като записването на 21 учители за историята, преведена от П. Сапунов, на 58 учители за съставената от Г.Кръстевич, на 22 за Войниковата и т.н. По правило те надхвърлят обичайната бройка от една книга. В отделни случаи се заявяват и много големи количества.Такъв е примерът с Хаджи Найден Йованович бивш учител в Пазарджик и Батак, а по-сетне търговец записал 100 бройки от историята на А. Нескович или роденият в Панагюрище старши учител на първоначалните училища в Болград Сава Радулов, записал същото количество.

Въпросът, който възниква при обхващането на пълната информация за спомоществователите– тази практика приключва към 1869 г. с все по-настойчивото утвърждаване на книгоиздаването особено в лицето на Х.Г. Данов и Д. Манчов- е коя е преобладаващата част от лицата, явяващи се спомоществователи.[11] Дори и без прецизна количествена обработка на информацията става ясно, че основната част от книгите остава извън училище в ръцете на занаятчиите и търговците, които проявяват завиден интерес към миналото. Тук е представен целият спектър от занаяти. Значителна е и ролята на духовенството, което представлява 7,6 % от спомоществователите.

 

Една твърде съществена характеристика на въздействието, което оказват върху историческата осведоменост и върху разбирането за историята е насочеността на учебното съдържание по всеобща история към близката и в този смисъл актуалната история. Разбира се тези идеи са привнесени, но заслуга на преводачите е разбирането на ценността им. Още учебникът на И. Кайданов завършва с представяне на исторически събития, станали една година преди издаването на книгата т.е. до 1835 г. Последната част на историята на Смарагдов от 1858 е Частна история на европейските държави след парижкия мир 1815 г., а историята на Берте, излязла в 1861 г. приключва с раздел озаглавен: От Виенския конгрес до наши дни.

 

Може да се обобщи, че учебниците по всеобща история, макар и да са адресирани към ученици на различна възраст успяват да предложат добре систематизирана информация, съчетана с изграждане на първоначални представи за източниците, с които оперира историческата наука.Чрез тези учебници се пренасят европейски виждания за учебното съдържание и неговото подреждане. Така учебникът на Август Шлецер, преведен на много европейски езици и предназначен за 10-12 г. деца по замисъл е с интегрално учебно съдържание. Той съдържа освен теми по всеобща история (праистория и Античност), географска и естествено-научна информация. В него (в глава III) са включени текстове, чрез които децата се въвеждат в познания за институции и техните функции: за общество (§ 36), правителство (§ 39), владетели( §40). Пояснени са понятията: демокрация, парламент, народно управление  и .н.

Друга история -  тази  на Берте от 1861 г. е образец за следване на разказа в основния текст от въпроси, които подпомагат учениците да го разбират. Въпросите са ориентирани основно към възпроизвеждане на фактологията и съставяне на разказ.

Същевременно, непредназначени за конкретна възраст, някои учебници са твърде трудни и не удовлетворяват оформящите се виждания какво трябва да дава изучаването на история в училище. Видимо поради подобни разбирания се налага Л. Каравелов да се противопостави на безсмисленото “морене на децата” например със Смарагдовата история[12] или на  “превождането на  глупости” имайки предвид  “историческите разсъждения на г-на Михайловски за татарското произхождение на българския народ”.[13]  

Обяснимо съсредоточени най-вече върху конструирането на съдържанието, авторите на одобрените от царската цензура учебници по българска история се опират и на преподавателския си опит. Компилациите и преводите, на които се основават текстовете трудно се съчетават с нововъведения. Въпреки това може да се проследят цяла поредица от такива елементи. В превода си по всеобща история А.Кипиловски прибавя много кратки сведения за българската история. Христаки Павлович прилага нещо различно в историята, предназначена за ученици. С опита на автор на учебници по математика, българска граматика и на ръководство по писане на писма, във въведението към Царственика  той развива идеята за редуване на “злополучието” с “благополучие”.[14] Като свидетелство на благополучните върхове в миналото поставя в малък кръгъл печат изображението на изправен лъв с корона – първата илюстрация в български учебник по история. Пространният текст към нея “Това знамение са имали болгарите на хоругвите си сиреч изображение лвово, което е знаменувало защо болгарите са на войска силни като лвове, както и Александър Македонский ги проповядва наричайки ги Народ славний и непобедимий …”[15] е една сполучлива демонстрация за интерпретация на изображение и за използването на илюстрацията като равнозначен на текста източник на информация .

Търсейки корените на собствената идентичност чрез събиране, превеждане и адаптиране в учебници на оскъдните работи върху българското минало, в средата на ХIХ -то столетие се прехвърля мост към друго време чрез прилагане на  първи терминологични речници. Така сред “чуждестранните думи” в речника на преведения от Б.Петков текст на Ю. Венелин са пояснени понятия като: васал, диалектика, документ, епоха, конституция, крепостен жител, патриот, секта, факт и т.н. [16]

Стремежът да се предложи високо качество на отпечатваните помагала провокира автори и издатели към оформяне на виждания как да се поднасят на малките ученици знания за тяхното “произхождение” и как да бъдат подпомогнати за по-бързото им и лесно усвояване. За такъв голям радетел на училищната книжнина като Х.Г.Данов това е не само амбиция за високо полиграфическо качество. В неговите взаимоучителни таблици от 1862 г отделно от нравоучителните наставления и четива са съставени текстове, които въвеждат децата от началното училище в основни знания за обществото и историята му ( Таблици 27-29).[17] Тук с текстовете включени в табл. 27 под надслов: Родители, Отечество, Вяра и народност, могат да се търсят корените на граждански знания в предосвобожденския период още по-вече като се има предвид мнението на автора им че училището е място “ гдето се приготовлява народът ни за истинска гражданственост”.[18] Представянето в две таблици на целия исторически път на българите до “предаването от Бог на българските владения на турския цар султан Баязид Втори” се основава на последователното изброяване на имената и делата на българските владетели, но без каквито и да е датировки.

 

Оригинални методически находки като: добавяне на съвременни на учениците събития ( за  освобождението на българите от фенерското тегло); включване на етнографски сведения, стари български жилища, обреди и обработка на учебния материал под формата на въпроси и отговори се съдържат в учебника на Д. Душанов. Усетът за въпросите- такива, каквито вълнуват всички българи позволява трайното влияние именно на този учебник в последните години преди възстановяване на държавата.

На най-съществения от тях: ”Какво са българите?” отговорът е: Многочислен народ, който днес възлиза на число около 6 милиона почти души, свързани помежду си по еднакви нрави, обичаи, език и вяра, и населени в една страна, наречена България”[19] Оценката от дистанцията на времето за учебниците по отечествена история откроява силните им страни: усилията да се използват повече източници, да се обобщят в достъпна форма съдържащите се в тях сведения, да подпомогнат чрез въпроси учениците във възпроизвеждането на историческата информация и най-вече да допринесат за самоидентификацията на българите. Същевременно критиката както по отношение на съдържанието им, така и по отношение на организацията на обучението понякога е твърде силна и прави по-реални багрите на картината. Най-обобщено тези критики са отразени в предговора на Т.Шишков към неговата история на българският народ.[20] Категоричното отричане на качествата на учебник на труда на Г.Кръстевич и на учебниците на Д. Манчев и Д. Душаном показва претенции към два компонента на учебниците и вече оформя професионални виждания за конструирането на този тип литература. Първо не се приемат идеи за произхода на българите в качеството им на научни твърдения.[21]. Второ поставя се високо летвата на изискванията към автора да добавя нещо ново в подреждането и представянето на съдържанието, но същевремено не се приемат методически волности като тези на Д. Душанов.

 

Помагалата, насочени към подпомагане на преподаването на история във възрожденските училища са с различна популярност. Степента на влияние на издаваните от средата на 30-те до началото на 70-те г. учебници по история, както и тяхното по-продължително присъствие в съзнанието на предосвобожденските поколения до голяма степен се обуславя от специфичното им разпределение в териториално отношение. До средата на 60-те г. възможността да се намерят спомоществователи определя мащаба на познатостта на учебника. По данните за тези предварителни заявки, осигуряващи изданието могат да се направят заключения за регионите с преобладаващото използване на един или друг учебник.

В следващата таблица е представено разпределението на учебниците според сведенията за спомоществователи и за броя на поръчаните от тях книги.[22].

Таблица 2.

Нужно е да се направи уговорката, че има известно движение на лицата, които са заявили намерението си за спомоществователство в определено селище, но са посочили и месторождението си. В повечето от случаите очевидно става дума за трайно установяване (напр.в Цариград, Букурещ, Крайова и др.). В други - за лица от селища, в които е било невъзможно да се включат в списъка на спомоществователите. Тези случаи не са отчетени като оказващи незначително влияние на крайната картина. Тъй като Царственика е издаден със собствени средства са обозначени селищата, в които се продава. От данните става ясно, че влиянието на тези учебници е съсредоточено в отделни региони. В редки случаи някои книги стигат до Македония.[23] Освен това малобройността на тиражите от около 212 за втория превод на Шлецер през 1864 към 550 за учебника на Кайданов и първия превод на Шлецер (523)  до около 884 ( Б. Петков) и 1042 (Смарагдов) също илюстрира неголямото пространство на въздействие на тези книги. По-съществено разпространение получават само издадената през 1844 българска история (над 2000 бройки) и тази на Г. Кръстевич, приблизително в този порядък.

В края на 60-те г. етапът на регионална обособеност относно учебниците започва да се преодолява. В тази връзка преднамерено в Таблица 1 са представени и преизданията на някои от предосвобожденските истории.

Вторият по-определен извод, който следва от таблица 2, е наличието на селища в които се конценрират няколко или по-голямата част от учебниците. Така в Русе, Цариград, Чирпан, Шумен и Габрово, както е отразено на следващата графика, има най-голямо присъствие на видове учебници. Същевременно е видно, че в етническите предели на отечеството количеството на тези книги е най-голямо в Шумен, Сливен, Габрово Татар Пазарджик, Русе, Видин, Сопот, Карлово.

Интересна е и картината на амплитудата между броя на спомоществователите и заявените от тях книги. Например за Видин, за Шумен, за Габрово, за Русе е видно, че е ставало възможно да се привличат различен брой радетели на историческата книга. В случая трябва да се отчете обстоятелството, че специално към Габрово се отправят не малко дарителски пратки, които идват основно от  Одеса

Друга специфична информация, която изисква коментар е разпределението на учебниците по българска история по селища. Русе е градът, в който има екземпляри от всичките 6 изследвани книги общо 201 броя. В Сливен (318) не е разпространявана само историята на Д. Войников, но с най-голяма популярност са били тези от 1844 г. и на М. Дринов от 1869 г. В Шумен (449), Търново (248), Габрово (234), Татар Пазарджик (177), Чирпан (114) и Панагюрище (282), селища с по четири учебника също може да се говори за значителен “фонд” от истории в населението.

В заключение – наличието на книги, едно от основните предназначения, на които е да се използват като помагала от учениците в училище до края на 60-те г. е значимо достижение на възрожденската епоха. Те формират елементи на европейска историческа култура, чрез превода на качествени първоизточници. Но тяхното влияние, както и на тези, посветени на отечествената история до голяма степен е ограничено от регионалното им съсредоточаване. Може да се допусне, че негативите от подобна регионалност са свързани с невъзможността именно учебниците и обучението по история в определен период да са доминиращият фактор при формирането на единно национално съзнание. Те са значим и равностоен фактор особено когато става възможно използване на “лоста” на масовото книгоразпространение и когато започват опитите за създаване на програми по история ( 1872 г.) с провеждането на организирани от екзархията учителски събори. 

Същевремено навлизането във взаимните, а по-сетне и в класните училища още от 1836 г. на учебни книги по история и сравнително широкото им паралелно популяризиране сред другите социални слоеве създават условия за едновременното приобщаване към историческото познание на различни поколения.



[1] Данните са събрани и съпоставени от следните източници: НБКМ-фонд старопечатни книги; Фонд на музея Хр. Г. Данов - Пловдив;сбирка на истор. музей  Етрополе; Окръжна библиотека В. Търново и следните литературни източници: Стоянов, М. (съст.) Бурмов, А. (ред.) Българска възрожденка книжнина.Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания. С. 1957, Т.1;  

Опис на книгите, издадени от Х.Г. Данов (1855- 1905). В: Х.Г. Данов, П., 1905; Летопис на издателство Х.Г. Данов 1855-1980. П., 1980;

Раковски Г.С. За първите възрожденски борци.В: Г.С. Раковски. Българио майко мила.С., 1967,с.336; Максимов Хр. Д. Училищен  Алманах.  год. 1 С.1900; Ванков Н.Ив. Из архивата на Министерството на народното просвещение 1878/79 -1884/85. С.1905; Начов Н. Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877. В: Сборник на БАН, 1921, кн.15; Доросиев  Л.Ив. Материали за изучаването на учебното дело в България. Нашите класни, средни и специални училища преди освобождението. С. 1925; Толев Л. Развитието на структурата и взаимните връзки на учебното съдържание по родна и обща история в българското общообразователно училище. С., 1974; Дражев П. Историческите знания в българското възрожденско училище. В:1300 г. България и българско образование.С.,1983, с.230-240; Манасиева Е. Учебникът по българска история през Възраждането. В:1300 г. България и българско образование.С.,1983, с.351-357; Цанев Д. Българската историческа книжнина през Възраждането С., 1989

 

[2] Основателно е да се приеме, че Историята на Д.Душанов излиза 1869 г.В това отношение е по-точна информацията от Максимов Хр. Д. Училищен  Алманах.  год. 1 С.1900 с.111 и на Ликоманова Учебниците у нас преди освобождението. Училищен преглед 1942, с.596

 

[3]Цанев Д. Цит.съч. С., 1989, с. 184. 

[4]Шишков Т. История на българския народ. 1873, Цариград, с.ХII

 

[5] Вж: списък на спомоществователите от Одеса и Крайова В: Кайданов И. Кратко начертание на всеобщата история. 1836

[6]История на славяно-българския народ. 1844, Букурещ  с.251, 258, 265, 280, 288, 299.

[7] Смарагдов С.Н. Кратка всеобща история. Цариград. с.211-220

[8] Берте Н. Кратка всеобща история.. Белград, 1861

[9] Войников Д. Кратка българска история. 1861, Виена, с.187-196

[10] Дринов М. Поглед върху произхождението на българския народ. 1869, с.187-188.

 

[11]Вж. информацията за учебниците, издавани на базата на спомоществователството в Таблица 2 

[12] Каравелов Л. На българите е потребно знание и положителна наука. В: Събрани съчинения т.7. С.,1967 с.113.

[13] Каравелов Л. Ние осъждаме бездарността в литературата и недостатъците в училищата. В:Л. Каравелов Пак там, с.553.

[14] Златарски В. Царственикът на Христаки Павлович.С., 1908; Конев Ил. Българското възраждане и просвещението.С., 1983 ; Иванова М. Христаки Павлович Дупничанин. С., 1991.

[15]  Павлович, Хр. Царственик. Буда пеща, 1844,  с.77)

[16] Венелин Ю. И. Критически издиряния на историята на българите. Прев. Б. Петков. Земун “с.199-204.

[17] . Взаимоучителни таблици. Издават се от книжницата на Х.Г. Данов. Пловдив, 1862.

[18] Данов Хр. Г. Нашите народни училища, науката и чуждите езици. Летоструй ,1, 1869. В: За теб мили роде.С., 1978 с. 45

[19] Душанов Д. Кратка българска история по питане и отговори. Виена. 1869, с.7.

 

[20] Шишков Т. История на българския народ. 1873, Цариград, с.Х-ХII

[21] Авторът смята за неприемливо посвещението на историята на Кръстевич на хуните

[22] Не са включени данни за преведения от преподавателя в Болградското централно училище Н.Казанакли Кратък учебник по всеобща история с автор Г.Вебер, тъй като са посочени само селищата Болград, Браила, Тулча, Чешмекьой и Вълканеги колони без обозначения на бройки.

[23]  С появата на книжарници на Хр. Г. Данов във Велес и на Д. Манчов в Серес там картината се променя.

Виж приложенията ( таблица на появата и географско разпространение ; графика на нарастването на учебниците по години):

Селище

1836 Кайданов

1844 П. Сапунов

1844 Хр. Павлович

1851 Шлецер

1853 г. Б.Петков

1858 Смарагдов

1861 Войников

1861 Берте

1864 Шлецер Р.Ил. Блъсков

1869 М.Дринов

1869 Г.Кръстевич

Суми по градове

Бр. Уч. в селището

Спом.

Кн.

Спом.

Кн.

Спом

Кн.

Спом

Кн.

Спом.

Кн.

Спом.

Кн.

Спом.

Кн.

Спом.

Кн.

Спом.

Кн.

Спом.

Кн.

1.

Браила

58

62

67

123

*

35

35

160

220

4

2.

Букурещ

53

149

92

204

*

63

73

44

265

252

691

5

3.

Галац

18

33

33

48

*

58

59

11

34

109

174

5

4.

Крайова

20

40

1

10

21

50

2

5.

Гюргево

2

3

12

12

14

15

2

6.

Одеса

16

156

32

44

200

23

70

71

470

4

7.

Карлово

71

73

*

14

16

20

20

85

109

4

8.

Клисура

10

12

10

12

1

9.

Будапеща

4

17

4

17

1

10.

Велес

3

3

4

48

52

51

59

3

255

548

11

Плоещ

6

10

6

10

1

12

Рушдов

2

4

2

4

1

13

Питещ

1

2

1

2

1

14

Фокшан

3

5

3

5

1

15

Търново

162

199

*

10

11

5

38

44

200

259

5

16

Габрово

210

231

*

12

22

53

53

1

2

2

212

309

6

17

Трявна

43

43

11

11

54

54

2

18

Севлиево

21

21

21

21

1

19

Янина

9

9

9

9

1

20

Шумен

48

69

44

51

213

271

75

95

85

24

24

72

595

6

21.

Русе

38

43

*

5

5

6

6

22

24

43

88

104

131

225

7

22.

Елена

44

51

5

44

56

2

23.

Котел

23

25

164

164

187

189

2

24.

Сливен

102

151

*

16

16

108

43

43

161

318

5

25.

Жеравна

5

11

28

28

33

39

2

26.

Ески Заара /Стара Загора/

194

251

47

50

74

75

194

376

3

27.

Света гора

19

48

19

48

1

28.

Рилски манастир

11

45

4

4

30

32

21

21

29

32

44

134

5

29.

Самоков

138

255

27

29

39

39

177

323

3

30.

Татар Пазарджик

14

126

*

15

15

53

58

32

36

61

235

5

31.

Чирпан

52

53

15

17

15

15

28

43

25

20

21

102

174

6

32.

Карнобат

24

28

24

28

1

33.

Куртбунар Чирпанско

3

3

3

3

1

1365

2068

34.

Пловдив

*

13

51

59

110

37

46

50

207

4

35.

Ловеч

*

11

11

30

34

39

44

50

89

4

36.

Свищов

*

57

57

39

44

57

101

3

37.

Сопот

29

34

17

21

67

68

23

23

46

146

4

38.

Копривщица

17

20

5

6

77

106

22

132

3

39.

Панагюрище

57

61

19

19

11

11

36

36

171

56

56

132

354

6

40.

Дупница

24

29

28

30

24

59

2

41.

Кюстендил

24

49

13

13

37

62

2

42.

Стрелча

10

13

9

9

10

22

2

43.

Перущица

15

18

13

13

28

31

2

44.

Зографски манастир

21

60

21

60

1

45.

Хилендарски манастир

14

28

14

14

20

24

34

66

3

46.

Цариград

69

139

34

65

92

123

75

88

159

94

210

197

784

6

312

523

47.

Калофер

89

94

74

79

11

13

100

186

3

48.

Пещера

26

26

16

17

26

43

2

49.

Хаджияр

13

13

13

13

1

50.

Казанлък

25

33

26

39

25

72

2

51.

Печ

10

16

10

16

1

52.

Карловци

1

10

1

10

1

53.

Земун

6

32

6

32

1

54.

Белград

9

21

9

21

1

55.

Видин

10

10

47

47

27

107

21

10

185

4

56.

Тулча

27

40

36

37

86

104

113

181

3

57.

Силистра

12

12

7

14

3

12

12

38

3

58.

Гелинджик

4

5

4

5

1

59.

Калипетра

24

26

9

11

24

37

2

60.

Кюйлери

14

14

14

14

1

61.

Девня

3

4

2

3

3

7

2

62.

Дряново

27

27

27

27

1

63.

Хаджиоглу Пазарджик,Добрич

22

30

6

12

6

7

26

26

48

75

4

64.

Алмалий

3

7

4

6

9

13

3

26

3

65.

Етрополе

5

5

5

5

1

66.

Лют брод

10

10

10

10

1

67.

Божница

3

3

3

3

1

68.

Черепишки манастир

7

7

7

7

1

69.

Мъглиш

3

3

3

3

1

70.

Габарево

3

3

3

3

1

728

884

1

71.

Ямбол

20

20

0

20

1

72.

Хасково

22

22

25

14

14

14

61

3

73.

Пирдоп

16

22

2

2

2

24

2

74.

Тетевен

56

57

0

57

1

75.

София

14

23

13

14

27

28

27

65

3

76.

Ниш

6

7

0

7

1

848

1042

77.

Драгоево, Пресл.

23

25

0

25

1

78.

Марковча, Новопаз.

9

9

5

9

0

18

2

79.

Черковна Разгр.

6

8

11

17

0

25

2

80.

Равна, Провадийско

5

5

0

5

1

81.

Болград

4

105

60

74

26

41

26

220

3

82.

Мачин,Рум.

47

51

0

51

1

83.

Джинджи къшла Колония

9

18

9

9

0

27

2

84.

Горно Чамурли,Добр.

5

8

1

1

1

9

2

85.

Бей Дауд

7

8

12

13

12

21

2

86.

Бабадаг, баба даа

12

13

0

13

1

87.

Кючюк Кайнарджа

9

9

12

12

0

21

2

88.

Лом

21

24

30

0

54

2

89.

Беброво, Еленско

13

13

0

13

1

620

858

1

90.

Ени Заара,Нова загора

10

10

0

10

1

91.

Крайова

8

22

0

22

1

92.

Пояна

11

11

0

11

1

421

543

93.

Момина/Аврен/

4

8

0

8

1

94.

Айдемир/Силистренско/

8

14

0

14

1

95.

Калнай, Добруджа

8

8

0

8

1

96.

Липница, Силистренско

5

5

0

5

1

157

212

1

97.

Прилеп

4

8

8

8

12

2

98.

Битоля

4

0

4

1

99.

Крушево

4

0

4

1

100.

Солун

5

0

5

1

101.

Кукуш

5

0

5

1

102.

Железник

105

0

105

1

103.

Паланка

23

0

23

1

104.

Колибите, Габровско

1

0

1

1

10.

Москва

30

0

30

1

106.

Гера

20

0

20

1

1083

107.

Медвен

13

13

13

13

1

108.

Черна вода

14

14

14

14

1

109.

Потур

4

4

4

4

1

110.

Исмаил

8

14

8

14

1

111.

Карапасуф

5

5

5

5

1

112.

Долно Чамурли

1

1

1

1

1

113.

Касапкион

1

1

1

1

1

114.

Костенец

2

2

2

2

1

115.

Кишинев

18

40

18

40

1

116.

Щип

16

16

16

16

1

117.

Неврокоп

6

6

6

6

1

118.

Поибрене

2

2

2

2

1

119.

Клисура

41

42

41

42

1

120.

Пирот

5

10

5

10

1

121.

Петрич,Бъта

3

3

3

3

1

122.

Кобей

9

23

9

23

1

1302

1823

3962

9584



Още статии по темата »




И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага