начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


Пътуване из земите на българите

дата: 09 Октомври 2006 г. , автор: Джеймс Лонг

Американският пастор разказва неподправено за видяното от нето в един от районите на страната...

Джеймс Лонг – Пътепис за пътуване из българските зими

 

Обиколка  през есента на 1875 г.

 

Поместеният по-долу пътепис на Сър.Джеймс Лонг се съранява в извънредно богатата сбирка с документи на библитеката в Университетът на Харвард и е донесен в ЦДА още през 90-те години на миналия век.Той е бил обект на публикации например – в „Известия на ДА „ от 1989 г.

Броят е библиографска рядкост и решихме да ви го предложим оново , във вид , който е с вероятно подобрен превод

Това пътуване беше предприето с цел да се съберат сведения относно много важен въпрос - положението и перспективите на славяните в Турция, тяхното религиозно и социално състояние, особено във връзка с вероятната гибел на Турската империя... Следният доклад съдържа само извадки от дневник, писан по време на пътуването.

България


...След като се сбогувах със симпатичния си руски познат, слязох в Русе, който е на разстояние еднодневно пътуване от Цариград. Турците ми взеха паспорта и ми преровиха багажа. Отначало помислих, че ще конфискуват тютюна, който имах, и една престилка, която донесох от Сърбия. Що за запуснато място! Съвсем като турското правителство. Най-сетне съм на турска земя. Пътищата са потънали в прах. Жените, както в Цариград, са с фереджета, но това не ги спира да „играят” с очи. Качих се на файтон, минах през старите укрепления на Русе и през самия град, който с праха, липсата на паваж, пуснатите кепенци и общата разнебитеност ми напомняше за копторите на Делхи. Настаних се в хотел с хубава градина и изглед към Дунав.

Когато се събудих, представих си, че съм в Патна и гледам река Ганг. Но около Ганг кипи много повече търговски живот, отколкото около Дунав. Дунав е така мрачен тук, а обширните му пясъчни плажове и острови не са разнообразени, както край Волга, с хубави здания и църкви.

Излязох да видя г-н Флокър, американски мисионер. Говорих много с него за България. Като другите американски мисионери тук той си е поставил за цел практически да американизира българите – твърде трудна задача, както показват събитията. Трябвало да бъде упражнен авторитетът на английския консул, за да бъде погребан българин протестант в българското гробище. Каза ми доста за враждебността на гърците фанариоти, чиято политика към българите е като тази на Ирландската църква към келтите. Българската църква обаче е полумъртва. Тя може да получи известна подкрепа от руската, но аз се съмнявам във вероятния успех на добронамерените усилия, полагани от американците.

После посетих английския консул.Той мисли, че херцеговинците нямат възможности за успех срещу турците.Каза ми много неща за потискането на местните християни от турците, които сега събират данъците за две години напред и то несправедливо. На оплакванията не се обръща внимание. Инициативата е в ръцете на Русия. Говорихме за Източния въпрос, съдбата на Цариград и анархията сред местните християни. Той смята, че старите турци били по-добри от новите, възпитани в Париж. Последните приличали много на младите бенгалци.

Като взех предвид невероятните цени на параходните компании по Дунав и скуката на Варна, до която отива влак само три пъти седмично, аз се отказах от идеята да потегля по този път и реших да продължа за Букурещ, за да видя потомците на старите римляни, които говорят отчасти на латински език.

Посетих българско училище с триста девойки. Такси няма. Поддържа се от общината. Главната учителка учила в Киев. Момичетата не са много напреднали по география или аритметика. Изпяха ми много хубава народна песен. Добре са снабдени с книги, някои от които са преведени от руски.

Срещнах се с българския епископ - интелигентен човек, обучен в Киев. Българите са започнали да образуват свещениците, след като са се избавили от гръцкия език и от гръцките епископи. Говорихме за Бонската конференция, чието ехо е слабо тук, за моята книга и за нуждата да се проповядва в достъпен стил.

Посетих главната книжарница. Годишно се продава голямо количество местни книги на стойност 1500 лири стерлинги. Някои са преводи от руски, а други от английски. Българският език толкова прилича на руския, че мога наполовина да прочета една книга, но същевременно те се различават толкова, колкото холандския от немския. Затова теорията на Ламански, че тези славянски езици ще бъдат заместени от руския, едва ли ще бъде осъществена. Да вземем случая с Полша, където руският едва напредва въпреки официалния натиск. В България има много малко периодическа литература. Как може да има, когато турците потискат народа? Затова, въпреки че Русе е столицата на България, тук няма обществена библиотека, няма читалище и всичко изглежда, както в Средновековието. Турците и жители на Махаращра си пасват! След това видях склада на Библейското дружество.

Днес минаха два турски полка - хубави момци, силни на вид, които с физиката си много превъзхождат французите. Те имат пламенното желание да се включат във войната, но узнах, че са от последните турски резерви. Преводачът Григориев ме заведе да видя турски съд. Заспала работа. Бяха петима съдии и един от тях ме попита дали харесвам Русе. Чудех се какво да кажа, понеже нищо хубаво не ми идваше наум. Върнах се пеш по прашните улици- добри за производители на вакса, ако ваксата може да бъде от полза сред толкова прах. Влязох в турско кафене и получих чаша много добро кафе за ¾ пенса. Кога работниците в Англия ще видят нещо подобно? Едва не се изгубих, тъй като улиците нямат имена и са твърде заплетени.

Вечерта г-н Флокър ми показа ценен труд, съставен от него на немски за руските секти, с фотографии на скопците. Много иска да го отпечата.

29 септември, Архангеловден. Връщам се вкъщи. Тази сутрин напускам земята на славяните, която е от такъв голям интерес във връзка с Източния въпрос и каузата на източното християнство. За краткото време, през което бях тук, научих много за отношенията с Русия, за славяните и славянските поданици [на империята]. Както славяните, така и келтите са анархични. Съществуват малко елементи за образуване на велика южнославянска конфедерация. Тя би била против интересите на Австрия и Русия, но за славяните ще бъде вредно, ако те бъдат понемчени...


 



Още статии по темата »




М н е н и я

от: glG548obQyZp, ( ecet8pg2@mail.com )
публикувано: 27.11.2015 02:54:17 часа

The hoestny of your posting shines through



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага