начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


БЪДЕЩЕТО НА МАКЕДОНСКАТА БЪЛГАРЩИНА

дата: 21 Ноември 2009 г. , автор: Владимир Панков

Авторът дава десетки доказателства за българския характер на Македония през вековете...

БЪДЕЩЕТО НА МАКЕДОНСКАТА БЪЛГАРЩИНА

 

Сдружение РАДКО

Председател – Владимир Панков

 

Охрид, 15 юли 2009 г.

 

01. УВОД

 

Всеки народ има свой особен характер, свой духовен облик, както има и отличителни телесни черти, свой телесен тип. Във външността, във физиономията на всеки има нещо своеобразно, отличително за народността му. Също така, всеки народ си има и своя вътрешна, духовна физиономия, свой национален характер, своя душа. И културата, която създава един народ, е отражение на неговия национален характер, на неговата психика. Всеки народ, според дарбите си, казва своя, особена дума в общочовешката култура; националната психика налага особен отпечатък върху творчеството на народа в областта на изкуството, науката, религията и общественото устройство. Унищожението на един народ или пък на част от него означава пресушаване на един извор на оригинално творчество, унищожение на оня принос, който би дал този народ към общочовешката култура.

Аз смятам, че казаното в тези редове е от интерес не само за македонското население, за българската нация и за балканските народи, но и за всички, които се интересуват от процесите в европейския югоизток. Достатъчно е да се чуе само изнесеното тук, за да стане ясно, че и занапред светът ще има възможността да научава за усилията на Македония и на нейното българско население да лекува безсъвестно нанасяните и рани, докато окончателно не получи свободата си.

Известно е че никога не е съществувала македонска народност в миналото; и затова тя не се е проявявала с нищо, не се е показвала изобщо пред хората. А никой не я е потискал - щом като не е съществувала.

Безброй са свидетелствата от други народи, които говорят, че в Македония е имало само български славяни, и нищо друго; и то - от много векове насам. Тук аз не ще се спирам на някои изчерпателни свидетелства. Ще посоча само някои изолирани доводи, на които македонските учени няма да са в състояние да дават каквото и да било обяснение:

Пример №01

Император Василий Втори, след като победи при Беласица Цар Самуил, се нарече “Българоубиец“ - и така стои името му във всички истории дори и до днес. Защо не се нарече “Македоноубиец“, ако Самуил и войската му бяха от македонска народност?

Пример №02

Какво ще ни кажат македонските учени за плочата, която и сега стои в Битоля, на която Цар Иван Владислав е написал, че е българин? Той е племеник на Цар Самуил.

Пример №03

Охридският Архиепископ Теофилакт, наскоро преди смъртта на Цар Самуил, в началото на 11 век, изрично пише, че живее всред българи в Охридско, които миришели на овчи кожи. Ако тамошното население беше от македонска народност каква причина имаше Теофилакт да го нарича българско?

Пример №04

Всички гръцки стари сведения гласят, че Петър Делян повдигна в Скопие българско въстание през 1040 година. Ако населението беше от македонска народност - защо гръцките историци го посочват за българско?

Пример №05

Отец Паисий от Банско “Македония“ се провикна преди повече от двеста години, че сме българи и не бива да забравяме народното си име и да се наричаме гърци. Ако беше македонец по народност - защо не би отправил своя знаменит позив към “македонците“?

Пример №06

Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович издават книжки още преди 200 години и изрично отбелязват, че книгите им са писани на български език, за да ги разбере и простия българин. Самите тия двама автори са българи. Кой ги е заставял да се наричат така? И кой би им попречил в онова време да се нарекат “македонци“ по народност, ако са били наистина такива?

Пример №07

Кое накара братя Миладинови да обявят книгата си с народни песни под наименованието “Български народни песни“? И кое ги е карало да се наричат сами българи, за което и умряха?

Пример №08

Кое караше Григор Пърличев открито да заявява в Атина пред толкова учени хора там, че е българин?

Пример №09

Защо сръбските вестници толкова хвалби написаха за македонските българи, когато се водеше борба за извоюване на българска национална църква в Македония?

Най - добрите свидетелства са сръбските, че за създаването на Екзархията допринесоха преди всичко македонските българи, със своята борба срещу гръцката църква. Значи, не беше Екзархията, която създаде македонски българи, а точно обратното - те създадоха Екзархията. И това става в едно време, когато нямаше налице никаква българска държава. България биде освободена осем години след създаването на Екзархията.

Македонските учени разправят, че братя Миладинови, Григор Пърличев, Гоце Делчев, и въобще всичките наши възрожденци - българи от Македония не са се били още “осъзнали“ национално докато бяха живи. С други думи, всички тези велики българи, според пропаганда на македонските учени, били македонци по народност. Но ако те, и самия наш народ в Македония бяха от македонска народност, питаме: защо турския Султан, - в своя ферман по създаването на Екзархията - говори за откриване на Велешка българска Екзархия? И защо същият Султан позволи да бъдат открити и българските епархии Битолска, Охридска, Струмишка, Неврокопска, Скопска, Дебърска? Или Султанът трябваше да чака някой македонски учен да се роди, та да му посочи какви народности има в Империята му?

Пример №10

Защо Великите сили в 1876 г. в Цариград, събрани на известната Конференция заедно с Турция, определят Македония като втора автономна област “с мнозинство българско население“, като я включват под управата на главен град София? А за източната българска автономна област, пак под суверенитета на Султана, определиха град Търново. Дали самата Турция и великите сили не знаеха, че славяните в Македония са българи? Или Турция и великите сили е трябвало да чакат да се явят някои като днешните македонските учени, за да ги просвети и осъзнае?

Пример №11

Дали Русия не знаеше в 1878 година, че в Македония има българи, когато включваше в границите на Сан-Стефанската българска държава и Македония.

Пример №12

Всички първенци на нашия народ в Македония отправиха до великите сили мемоар, за да искат в общата българска държава, в 1878 г. да влезне и Македония. Първенците тогава хиляда пъти по-добре изразяваха чувствата и интересите на народа ни, отколкото днешните македонски политици.

Пример №13

Гоце Делчев, Дамян Груев, Мише Развигоров, Христо Узунов, Георги Сугарев, Лазар поп Трайков, Васил Чакаларов, Петър Ацев, Ефрем Чучков, Тодор Александров, Иван Михайлов, и цял легион борци - водачи, не знаеха ли, че са българи? Защо те не се нарекоха “македонци“ по народност - кой им пречеше?

Пример №14

Защо после 1908 година, когато в Македония “Серско“ Сандански и Димитър Влахов си обявиха своя легална партия под име “федеративна“, се наричаха българи? Те пишеха и говореха все на български книжовен език.

Защо Димитър Влахов, когато беше депутат в цариградския Парламент, отиде там като българин, представител на българското население от южна Македония? Това население не е било повлиявано от никаква пропаганда в България. То се намираше вън от границите на българската държава. Запазени са в турските архиви в Цариград сведения, че депутатът Димитър Влахов е бил българин и е представлявал именно българско население.

Македонските учени няма да отговорят на поставените по-горе въпросни примери, защото се боят народа да не узнае истината.

 

02. МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

 

Повече от сто години вниманието не само на политическия и културния свят, но и на широкото световно обществено мнение е привлечено от македонския въпрос, като най-драматичен пункт в неспокойното положение на Балканите. Въпреки че световната дипломация често се е занимавала с него, въпреки че международният печат постоянно е изтъквал необходимостта от справедливото му уреждане, и въпреки че студената война приключи и започна демократизацията на бившите социалистически източноевропейски страни, македонският въпрос остана в старото си състояние на неуреденост.

В света се знае, че македонският въпрос излиза на сцената за пръв път след 1878 г., т.е. когато се създава българската държава, след решението на Берлинския конгрес. Територията на Македония тогава остава отново под османско владичество и заради това започва освободителната борба на българското население; Така започва да се говори за отделен македонски въпрос. Дотогава обаче такъв въпрос не е съществувал, тъй като той е бил част от общия въпрос за освобождаването на българския етнос, част от общия български етнически въпрос, засягащ еднакво трите големи географски области, населявани от българския етнос, Мизия, Тракия и Македония. От тази гледна точка в своята основа македонският въпрос е български етнически въпрос.

Македонският въпрос може да се наблюдава в четири последователни исторически фази:

- Първата фаза е периодът след Берлинския конгрес до Балканските войни, 1878г. – 1912г.;

- Втората фаза е периодът между двете световни войни, 1918г. – 1941г.;

- Третата фаза е периодът след Втората световна война до обявяване на самостоятелността на Р. Македония, 1945г. – 1991г. и

- Четвъртата фаза е периодът от обявяване на самостоятелността на Р. Македония до днес, 1991г. – 2005г..

 

02.01. Първа фаза (1878г. – 1912г.)

В член 23 на Берлинския конгрес са предвидени известни правдини за населението което живее на територията на Македония. Тъй като Османската империя не иска да приложи на практика разпоредбите на този член, българите от Македония като етнос на мнозинството в тази провинция -, те наброяват повече от половината на целокупното македонско население, създават в 1893 г. революционна организация, Македонското освободително движение, и започват въоръжена борба. Целта на организацията е прилагането на този член, или както фигуративно се отбелязва в Уставите на движението, автономия на Македония.

Обаче, трябва да се признае, че в този момент не съществува опасност от унищожаване, нито физическо, нито духовно на Българщината в Македония. Българският етнос е признаван винаги от османската империя и той успява да съхрани идентичността си в течение на пет века. Единствената сериозна заплаха, особено в края на 18 и началото на 19 век съществува от страна на гърците, най-вече от страна на гръцката патриаршия. Тенденцията се запазва до 1870г. когато се създава българската Екзархия. С издаването на султанския ферман – 28 февруари 1870 г., признаващ съществуването на самостоятелна българска църква етническото и национално битие на българите в границите на Османската империя е гарантирано. Следователно, след Берлинския конгрес в Македония при продължаващото османско владичество може да става дума оттук нататък само за борба в името на политическо освобождение. Както е известно, кулминацията на тази борба е Илинденско - Преображенското въстание.

Османската империя остава последователна в намерението да не прилага член 23 на Берлинския конгрес чак до Балканските войни, така че идеята на Македонското освободително движение за автономия на Македония не можа да се осъществи на практика.

 

02.02. Втора фаза (1919г. – 1941г.)

Забележка: Аз ще говоря по нататък само за Вардарската част на Македония и за съдбата на Българите от Вардарска Македония.

С Ньойския договор, 1919г., Вардарска Македония е предадена на властта на кралството СХС, по-късно кралство Югославия. Сръбската власт започва да третира българите като “южносърбянци“. Процесът на сърбизиране на българите, макар и жестоко провеждан, не може да се характеризира като успешен. Мнозинството българи от Вардарска Македония бранят ревностно и запазват собствената си етническа идентичност.

В този период Македонското освободително движение се изявява много активно. Така то действа и по-нататък - чак до 1934г., когато престава да съществува като революционна организация, води въоръжена и културно-просветна борба срещу Югославския режим във Вардарска Македония, срещу сърбизацията на българското население.

Забележка: От 1934г. и до днес Македонското освободително движение се проявява чрез разни организации, легални или нелегални, формирани в страната или в чужбина от емиграцията, които водят непрекъсната културно-просветна борба за запазване на Българщината във Вардарска Македония.

 

02.03. Трета фаза (1945г. – 1991г.)

След Втората Световна война, Вардарската част на Македония съгласно Парижкия мировен договор отново остава в границите на Югославия. Този път Белград прилага нова стратегия по отношение на българското население тук. Това е т.н. сърбо – комунистическа доктрина ,,македонизъм” създадена от коминтерната през 30-те години на 20 век специално в помощ на комунистическата партия на Югославия (КПЮ). Нейната цел е подмолното унищожаване на македонската българщина, чрез провъзгласяването на българите от Македония едва ли не за ,,африканско племе”, което е без история, култура, език и идентичност и превръщането му в т.н. македонски етнос. Новата комунистическа власт в Югославия на чело с Тито и техните поддържаници в Вардарска Македония, сърбо-комунистите се представят пред българското население како ,,герои” и ,,новатори”, които дават възможност за първи път на това население чрез този етноним и да бъде свободно и свободно да се развива. През 1945 година те създават и т.н. ,,македонски език”, това е диалект на българския книжовен език с използване на сърпската азбука, в замяна на дотогава използваната българка азбука, същата както и в царство България, създадена от равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий, защитници на Европа пред небесния престол. Територията пък на Вардарската част на Македония се организира в Република Македония и се провъзгласява за съставна част на Югославската федерация. Процесът на македонизиране на българското население във Вардарска Македония след 1945 година приема чертите на класически геноцид - данните говорят, че от приблизително един милионното християнско население заради защита на българския национално – културен произход и език са убити двадесет и три хиляди души, сто тридесет хиляди са осъдени между десет и петнадесет години строг тъмничен затвор, двеста хиляди са изселени от родните им места, около триста хиляди са постоянно преследвани и малтретирани от службите за сигурност.

 

02.04. Четвърта фаза (1991г. до днес)

Държавата Република Македония (международно призната БЮРМ) е създадена след разпадането на Югославия през 1991 година. Съгласно приетата тогава конституция, българското население (според доктрината македонизам) е обявено за ,,македонско” по етническия произход. Политиката на държавата си поставя за цел, под маската на уж борба за запазване на конституционното име (известно е несъгласието на Гърция по този въпрос) да се легализира извършения от сърбо - комунистите геноцид след Втората Световна война. Всички граждани на Републиката които се опитът да говорят, открито за историческата идентичност на т.н. македонски етнос и днес са преследват от държавните служби за сигурност. Смисълът на тази държавна стратегия е да се защити позицията пред европейската и световната общественост, че процесът на де-българизация тук е завършен и че българското население е приело новата, наложена по насилствен път изкуствена идентичност. Поради тази причина всички партии в държавата се създадени и се контролирани от службите за сигурност, а процесът на демократизация на държавата и обществото е тотална имитация.

 

03. СДРУЖЕНИЕТО “РАДКО“

 

С появата на сдружението “РАДКО“ за първи път след обявяване на самостоятелността на Р. Македония се институционализира група от македонски граждани, които не само че открито декларират собствената си българска етническа идентичност, но и я анализират и критично се отнасят към официалната македонска историография, с цел да осветлят обективно историческото минало, да разобличат лъжите и да повдигнат отново българския възрожденски дух на Македония.

Сдружението “РАДКО“ е конституирано на събранието на основателите на 24 Май 2000 г., в Охрид, в съгласие с македонския правен ред и стандартите на международното право, като гражданска и не политическа организация, за защита и реализация на културно-просветни права, интереси и убеждения. Основателите на Сдружението го наричат Радко – това е най-често използваният псевдоним на последния водач на Македонското освободително движение Иван Михайлов.

Сдружението е регистрирано в “Регистърът на сдруженията“ на 19 Юни 2000 г., с Решение на Основния съд – Охрид

Промоцията на “РАДКО“ се състоя в хотела “Holiday Inn”- Скопие, на 27 Октомври 2000 г..

 

За да се разбере програмата на сдружението, на промоцията беше представено кратко изложение на същността и целите на политическата доктрина “Македонизъм“, която все още е официална в държавата. Както беше посочено, “Македонизмът“ е лансиран от сръбския учен и политик Стоян Новакович, в края на XIX век, и представлява стратегия, която сръбската държава трябва да практикува в хегемонистичните си стремежи по отношение на Македония. Според тази стратегия, на първо време на българите от Македония трябва да се “докаже” че са различни от българите в Мизия и Тракия, относно че са “македонци“ по етнос, след това те лесно ще станат “южни сръби“, които говорят “аналитичен сръбски език“. Както е известно, тази стратегия нямаше успех до насилственото налагане на идеологемите “Македонска нация“ и “Македонски език“ след края на Втората световна война в РМакедония. По-нататък на промоцията на сдружението беше подчертано, че “Македонизмът“ като политическа доктрина, става и комунистическа доктрина. Вече се спомена, че това се случва в 1934 г., когато на една от сесиите на Коминтерна българите от Македония се провъзгласяват за “Македонска нация“. Днес това означава, че така нареченият “македонски народ“ съгласно конституцията на РМакедония представлява сръбска измислица и коминтерновско творение, на основание на насилствената денационализация на българите от Р Македония.

 

От тази гледна точка, сдружението “РАДКО“ има за програма следните културно-просветни цели:

- издигане и утвърждаване на македонското културно пространство, с приоритет на културно-историческата идентичност на славяните от Македония, които столетия са се проявявали като българи;

- възпитание на основата на традиционните етични и човешки ценности;

- утвърждаване на идеите на македонското освободително движение.

 

Средствата, чрез които сдружението ще постига целите си, са собствена книгоиздателска дейност, собствен вестник и електронни медии; собствена библиотека, организиране на конференции, семинари и трибуни с участието на научни и културни дейци от държавата и чужбина.

 

Така на 27 Октомври 2000 г. Скопие стана свидетел как възкръсва истината и как търговците манипулатори на светите чувства на хората, си скубят косите, скърцат със зъби и се чудят как да спрат вземащия се нависоко човешки дух, неподвластен на жалкото сърбокомунистическо слугуване и продажност.

 

И, разбира се, реакцията не закъснява. Още на самата промоция се извърши войнстваща диверсия с хвърляне на димни бомби, а медиите в държавата се “препълват” със сензацията за ванчомихайловистите, за “фашистите“, за “убийците“, за “терористите“. Не закъсня и гласът на представителите на партии, на сдружения, на фондации, на творчески колегии, които настояваха за незабавно закриване на тази “фашистко-терористична“ и “пробългарска“ организация. Македонските вестници, македонските телевизионни и радио канали се превърнаха в трибуна за клеветническа кампания спрямо всичко българско.

 

Тази обстановка стана причина за обръщението на сдружението “РАДКО“ с отворени писма до президентите на Р.Македония и Р.България.

 

В отвореното писмо до Президента на Р. Македония, г-н Борис Трайковски, от 22 Ноември 2000 г., написано на официалния език в държавата, между другото се казва, цитирам:

“След уточняването на нашето становище за македонската действителност, което е втъкано като база в програмата на сдружението "РАДКО", конституирано и регистрирано въз основа на Македонския правен ред и стандартите на международното право, Ви информираме за мотивите, които ни подтикнаха да Ви обърнем внимание за следното:

1. Проявената истерия в медиите, води до съмнение, че македонската общественост психологически се подготвя за бъдещ, нов геноцид спрямо гражданите на РМ, които поддържат съзнание за собствения си български етнически произход. Да Ви припомним, че след Втората световна война, всеки, който будеше съмнение, даже и неоснователно, че може идейно да се противопостави на психоцидния процес на дебългаризация на Македония, беше подложен на физическа репресия и ликвидация. Тогава бяха убити 23.000 души, 130.000 души бяха осъдени на дългогодишна робия в затворите и концлагерите и 300.000 души бяха идеологически малтретирани.

Съгласно Конвенцията за преследване и наказване на извършителите на геноцид, от 09 Декември 1948 г., в член 2 от нея се отбелязва:

“В тази Конвенция под геноцид се разбират следните действия, извършени с намерение да се унищожат, цялостно или частично, която и да е национална, етническа, расова или религиозна група, като такава:

а) убийство на членове на такава група;

б) причиняване на сериозни телесни повреди или на умствено разстройство на членовете на такава група;

в) целенасочено създаване на такива условия на живот за която и да е от тези групи, които са насочени и водят към цялостното или частично нейно физическо унищожаване".

Съгласно цитираната международна Конвенция, и като се имат предвид по-горе приведените данни за броя на жертвите - по различен начин репресирани и ликвидирани граждани, става видно, че е извършен класически геноцид. За да се оправдае по някакъв начин извършеният геноцид, всички жертви бяха обявени за: фашисти, велико българи, терористи.

2. Дали не забелязвате, че в съзнанието на македонската общественост непрекъснато се налага идентичността на понятията: Българин=фашист.

3. Дотук всичко изложено насочва към извода, че Вие, като най-отговорен за това, трябва категорично да се застъпите за защита на македонския правен ред и развитието на демократичните процеси в нашата държава.“

Край на цитата.

 

В отвореното писмо до Президента на Р. България, г-н Петър Стоянов, от 17 Януари 2001 г., се казва, цитирам:

Съдбата на Македония никога не е била чужда, нито пък може да бъде чужда на свободните българи от РБългария, тъй като българите от Македония винаги са били неразделна част от българската етническа общност.

През дългите векове на политическо и духовно робство и времето на епохалните борби за църковно-езикова и културна свобода духовните връзки между македонските и останалите българи укрепнаха от огъня на много общи жертви и страдания и станаха неразривни.

Двете балкански и двете световни войни, в които свободните българи положиха върховни усилия и дадоха толкова скъпи жертви за свободата на еднородните си братя в Македония е второто голямо доказателство за постоянството на българското духовно единство. Пролятата кръв на българските синове и принесените морални и материални жертви остават незабравими за всяко македонско сърце.

За съседите на РБългария Македония и македонците остават единствено политическа тема, предмет на политически кроежи и империалистически стремежи. Но ако се вгледаме в българската култура, която изразява душата на българския етнос, неоспорим е фактът, че Македония и българите от Македония са втъкани в същността й.

Но за съжаление злощастната съдба на Македония и на българите от Македония не позволи аргументите да се превърнат във фактор за формирането на политическа реалност.

От друга страна, след като човечеството няколко века се е развивало и ръководело от националните идеи, доказали чудото на творчеството във всички области на живота, днес съвременният свят, с всички свои постижения, изисква по-различно поведение и съзнание, които поставят общочовешките ценности над всичко. Само с развитието на общо европейския процес на интеграция, асоцииране и възприемане на общо европейската ценностна система, чиято основа са християнският морал и светоглед, процесите ще вземат друга насока. Тогава хората ще се вдъхновяват не от териториални придобивки, а от културни и икономически влияния. В такъв контекст трябва да се разглежда възможността от възобновяване на нашето духовно единство и ясно дефиниране на българското културно пространство.

Предходните мисли предпоставят заключението, че Европа създаде македонския въпрос през последната четвърт на 19 век, а той ще бъде решен в рамките на интегрална Европа на 21 век.

В духа на тези протичащи европейски процеси и в контекста на възобновяване на духовното единство на българите от РМакедония и РБългария, зачитането на всички граждански права на македонските граждани, които открито демонстрират съзнание за собствената си, българска етническа принадлежност, трябва да бъде основа на взаимодействието между двете държави. Тази позиция ще представлява и моста на обединението.

С появата на сдружението “РАДКО" за първи път в РМакедония се институционализира групата на македонските граждани, които открито декларират собствената си българска етническа идентичност. Иначе “РАДКО" е гражданско и не политическо сдружение, конституирано и регистрирано въз основа на македонския правен ред и стандартите на международното право с цел да действа в културно-просветната сфера, като я анализира и се отнася критично към официалната македонска историография. Промоцията на “РАДКО" и извършеният опит за войнстваща диверсия спрямо дейността му, а по-късно повикът за неговата “изолиране”, “прогонване”, “неотложна забрана”, след това дръзкото героизиране на “бомбаджиите”, които безусловно водят до репресии спрямо членовете на “РАДКО", са факти, решително затвърждаващи извода, че в РМакедония не се уважават елементарните граждански права на българите.

Описаната обстановка е причината за обръщението ни към Вас с това отворено писмо, както и с молба за проява на солидарност от Ваша страна към положението ни и открита подкрепа на действията ни.

Край на цитата.

 

На 21 Март 2001 г. Конституционният Съд на Р.Македония внася следното Решение, цитирам:

Първи Цитат.

1. Провъзгласяват се за нищожни:

А) Програмата за работа на Сдружението на граждани “РАДКО“ - със седалище в Охрид, одобрена от Събранието на основателите, на събранието, състояло се на 24 Май 2000 г. и

Б) Статутът на Сдружението на граждани “РАДКО“- със седалище в Охрид, одобрен от Събранието на основателите, на събранието, състояло се на 24 Май 2000 г. .

02. Това решение има правно действие от деня на публикуването му в “Служебен вестник на Р.Македония“.

Край на цитата.

Втори Цитат.

По-нататък:, Съдът потвърди, че Програмата и Статутът на сдружението, разглеждани от аспекта на забраните, които са утвърдени в член 20 алинея 3 от Конституцията, трябва да се квалифицират като програмни цели, които директно и експлицитно са насочени към подкопаване на конституционния ред, тъй като изрично подтикват към разгаряне на национална омраза и нетърпимост, и като позиция и дейност, които обективно са насочени към това, което Конституцията не го позволява.

В този контекст, Съдът има предвид Преамбюла на Конституцията на Р. Македония, в който се полага историческият факт, че Македония е конституирана като национална държава на македонския народ и че всяко действие, насочено към отричане на неговата самобитност, всъщност е насочено към насилствено подриване на конституционния ред на Републиката, към подтикване или разгаряне на национална или религиозна омраза, или нетърпимост и към отричане на свободното изразяване на неговата национална принадлежност.

Като се имат предвид горните положения, Конституционният съд приема, че и програмата, и уставът на Сдружението на граждани "РАДКО" - Охрид, са насочени към насилствено подриване на държавния ред, като пречка за свободното изразяване на националната принадлежност на македонския народ, тъй като се отрича неговата самобитност и към разгаряне на национална или религиозна омраза, или нетърпимост, поради което постановява решение – еднакво с това от точка 1 на цитираното решение.

Край на цитата.

 

Решението на Конституционния Съд на Р.Македония е публикувано в СЛУЖБЕН ВЕСНИК НА РМ Бр. 27 от 10 Април 2001 г.

 

Сдружението “РАДКО“ смята, че Решението на Конституционния Съд на Р.Македония е необосновано и тенденциозно. От тази гледна точка сдружението със съдействието на Българския Хелзинки Комитет направи жалба до Европейският съд в Страсбург. Жалбата е регистрирана под номер 74651/01 на 4 Октомври 2001 г..

 

В отвореното писмо до Президента на Р. България, г-н Георги Първанов, до Министър–председателя на Р. България, г-н Сергей Станишев, до Председателя на Народно събрание на Р. България, г-н Георги Пирински от Декември 2007 г., се казва, цитирам:

Г-н Президент, г-н Министър председател, г-н Председател причината за моето обръщане е търсенето Р. България да я преизпита собствената подкрепа за членство на Р.Македония в НАТО и Европейската Уния. Причината за това мое търсене е цялостно отричане на историческата, национално–културна идентичност на славянското население в Р.Македония, което през вековете я проявявало собствената българска принадлежност. Става дума за повече от 1300-те години национално–културно наследство което създали българите на Балканите и на което и ние българите от Р.Македония имаме историческо право.

Никога нямало в македонското освободително движение път, който би означавал отказване на българите от Македония от собствените братя в свободна България. Цялата борба на македонското освободително движение беше борба на първо място за запазване и за политическа свобода на македонската българщина, а в също време и борба за духовно единство на целокупната българщина. Това целият свет го знае. Даже някои среди в чужбина никога не искаха да повярват че македонското освободително движение наистина се бори за автономия, относно независимост на Македония.

Аз Владимир Панков, председател на сдружението ,,РАДКО” търся от Р.България като членка на НАТО и ЕУ, впрочем това е и длъжност на Р.България, да ги защити всичките граждани на Р.Македония които и нататък подържат самосъзнанието за собствената българска национално – културна принадлежност от понататочното самаволие на македонските власти, относно от понататочнитот геноцид.

Нас на българите от Македония не ни е потребна държава която ще го носи името Р.Македония, а в нея българското население да бъде подложено на репресия, полицейски наблюдение и малтретиране, прогонване, дискриминация и геноцид, само и само с цел македонските комунисти и нататък да владеят с държавата и на той начин да я избегнат в най-малка рака историческо – политическата отговорност.

Аз Владимир Панков, председател на сдружението ,,РАДКО” търся от Р.България в съдействие с Европейската Уния, да ги възобнови потребните културно–образователни институции, по подобие на българските културно–образователни институции които съществуваха на територията на Вардарска Македония във времето на османската империя, разбира са прилагодени на съвременните условия и потреби.

Ние българите от Македония не искаме повече да бъдем образовани с фалшифицирана история и с един език който с конституцията в Р.Македония се нарече ,,македонски език”, а послужи като основно средство за де–българизация на Вардарска Македония. Освен това този език, вече одамна ги има изгубено корените на българските диалекти от Вардарска Македония. Ние българите от Македония го искаме същото образование както в Р.България, разбира се, с използване на българския книжовен език.

Македонските комунисти ще си опитат нас, българите от Македония да не третират като едно от малцинските групи в държавата, за да се избегне такова нещо, ние българите от Македония, търсим един от официалните държавни езици в Република Македония да бъде и българския книжовен език.

Край на цитата.

 

С датум 25.01.2008г., Началника на Кабинета на Председателя на Народно събрание на Р. България, г-н Мирон Гаврилов отговори, цитирам:

Уважаеми г-н Панков,

Уведомявам Ви, че Вашето отворено писмо относно съхраняване на българските традиции и образование в Р.Македония е предоставено на вниманието на народните претставители от Комисията по външна политика в 40-то Народно събрание.

Край на цитата.

 

На 19 юни 2008 г., на открито заседание Европейският съд в Страсбург разглеждаше делото на гражданското сдружение Радко срещу Р. Македония.  Какво се случваше там найдобре може да се разбере от статията “Европейският съд в град Страсбург реабилитира Иван Михайлов“, публикувана в електрония весник Македонска Трибуна ( www.makedonskatribuna.com ) брой 58., цитирам:

 

На 19 юни 2008 г., в центъра на Европа бе разглеждано делото на гражданското сдружение Радко срещу сърбо-македонското правителство на днешната Югославска Р. Македония.

Днешната Югославска Р. Македония бе защитавана от адвокатката г-жа Радица Лазареска Геровска, а гражданското сдружение на българите от град Охрид от адвоката г-н Йонко Грозев.

Аргоментите бяха изслушани от 10 съдии при Европейският съд за човешките права.

Първо бе изслушана представителката на днешната Югославска Р. Македония, кояато представи свояте аргументи защо било забранено българското гражданско сдружение Радко презъ 2001 година.

Аргумента на адвокатката на тази Югославска Р. Македония бе, че сдружението РАДКО няма право да кара на съд днешната югославска република, преди те да са обжалвали делото пред конституционният съд на републиката.

Тази другарка отъ Югославската Р. Македония каза пред Европа да я чие, че те “сърбо-македонците“ не позволяват на сдружението Радко да съществува, понеже неговият идеолог Иван Михайлов бил фашист и съюзник на Хитлер, през време на втората световна война! Също така тя, адвокатката на Югославската Р. Македония подчерта, че ако това гражданско сдружение съществувало, щяло да се дойде до гражданска размирица понеже Иван Михайлов бил контравезна личностъ в днешната Югославската Р. Македония.

Ще трябва да поясним, някой неща от това което ставаше след 1944 година по Вардарска Македония, след като тя бе реокупирана отъ сърбите!

На заседанието на 2 августъ 1944 година в манастира Прохоръ Пчински се взима решение,  да се създаде “македонски” езикъ. До тогава “македонски” език се създаваше от българските родоотстъпници наричани комунисти.

Сърбите измислят трика за вкарване в затвора на всеки който каже че е българин. Това става под претекст че българина във Вардарска Македония обижда “македонската” чест.

За обида на “македонската” чест бяха съдени и избити хиляди българи във Вардарска Македония.

След референдума от 8 Септември 1991 година, когато гражданите на Вардарска Македония беха принудени да гласуватъ, за Свободна и Независима държава в тяхната любима Югославия, нещата трябваше да се променят.

Промяната стана по “сърбо-македонски“. Всичко се промени та си остана като преди 1991 година. В конституцията на тази сръбска държава, параграфа за ЗАЩИТА НА МАКЕДОНСКАТА чест бе изваден, но за сметка на това в конституцията бе включено, че републиката е република на “Македонците”. В тази република на “македонците“, има всички националности, но не и българи които до 1945 година беха болшинството. Републиката и нейната конституция защитават тезата, че славяните в Македония са “македонци”.

Назад в Европейският съд.

Адвокатката на днешната Югославска Р. Македония аргументира затварянето на българското сдружение РАДКО под претекстта, че сдружението има за идеолог Иван Михайлов, който негирал съществуването на “македонска” нация. Аргумента на днешната Югославска Р. Македония се свежда до това, че Иван Михайлов през цялото време на своят живот пишел че “македонската” нация е творение на КОМИНТЕРНАТА и че тази теория се прилага от сърбите във Вардарска Македония която бе ре-окупирана от тях през есента на 1944 г..

Адвокатката на горе споменатата Югославска Р. Македония каза пред Европа, че в Македония има демокрация но никой нема право да отрича съществуването на “македонска” нация и език. Значи има демокрация, но никой няма право да критикува тази демокрация на “сърбо-македонците“!

Другарката която говори на английски, през цялото време се изглеждаше победена, понеже защитаваше една комунистическа теза, че те са “македонци” и не приемаше аргумента на българското сдружение РАДКО, че славяните в Македония са българи отъ памти века. Тя каза публично че аргументите на българското сдружение РАДКО, че славяните в Македония са българи, се дължи на недоказани исторически факти.

Аргументите на адвоката на сдружението РАДКО, бяха повече исторически от колкото трябва! Г-н Грозев каза на английски пред цяла ЕВРОПА, че в днешната Югославска Р. Македония няма никаква демокрация, която демокрация бе защитавана отъ адвокатката на републиката. Г-н Грозевъ представи за аргумент на сдружението, изказването на президента на днешната Югославска Р. Македония покойният Борис Трайковски, които веднага след промоцията на българското сдружение РАДКО в Скопие, 27 Октомври 2000 г., излезе пред публиката на град Щип и каза: “Който казва че “македонците” са българи за него няма место в Македония“.

Колкото се отнася до Иван Михайлов г-н Грозев, адвоката на българското сдружение РАДКО каза, че Иван Михайлов цял живот се е борил срещу комунистите и сърбите. Г-н Грозевъ припомни на уважаемите Европейски съдии, че Македоските Патриотически Организации по Северна Америка са легални организации, и са организации на българите от Македония.

За отбелязване е факта, че от 1913 година до наши дни проклетата Европа, слушаше само сърбите и гърците, за това което ставаше по Балканите.

Прави чест на българското сдружение Радко, че има смелостта да заведе дело срещу днешната Югославска Р. Македония, че правата на българите там в тази република не се зачитатъ.

Прави честъ на г-н Владимир Панковъ, че той взема идеята на Иван Михайлов, за разясняване на Македонското Освободително Движение, и то по специално, че това движение е българско и, че идеята на това движение е било винаги за обединение на Македония с Майка България.

В утрешната история на България, сигурно ще има много место и за охридските българи. Допускаме, че ще се намерят историци, които ще напишат няколко хубави думи и за Владимир Панков, които принуди Р.България да бъде до него в Страсбург на 19 юни 2008 г..

Прави чест на днешното правителство на Р. България, че те не се уплашиха да защитават българите от Вардарска Македония пред Европейският съд.

Европейският съд сигурно ще си заслужи омразата на “сърбо-македонците“, че не са защитили “македонизма“ на днешната Югославска Р. Македония.

Георги Младенов 19 юни 2008 г..

Край на цитата.

 

На 9 юли 2008 г. Европейския съд в Страсбург я провъзгласи жалбата на сдружението РАДКО за допустима.

Сега се очаква окончателното решение, относно пресъда от Европейския съд в Страсбург в полза на сдружението РАДКО.

 

За времето на легалното си съществуване, “РАДКО“ публикува една сбирка от официални документи и публични изяви на сдружението, както и сборник под заглавие “Събитието на десетилетието в Р.М.“. Той съдържа 336 страници голям формат и разказва за съдбата на сдружението и за яростната съпротива, която организираха сърбомакедонистичните среди в Р. Македония срещу него.

Интернет страницата на сдружението Радко е www.radkomk.com .



Още статии по темата »




М н е н и я

от: TP2sOKTwqYx, ( 4g2hzfx1@mail.com )
публикувано: 26.11.2015 23:04:43 часа

I was sersiuoly at DefCon 5 until I saw this post.



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага