начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


За комунистечските процеси , монтирани срещу българските протестанти

дата: 23 Юни 2009 г. , автор: Пастор Христо Куличев

Авторът разказва за четири такива , като последният е от 1985 г.

На скоро беше отдадено мемориално признание към съдбата на всички ония протестанти , по повод 60--годишнината на  процеса срещу протестантските пастори в България. Една от главните фигуре сред съдените е пастор Христо Куличев, един от свидетелите на това трагично за протестантската църква събитие.

 Добре дошли! Какво се случи преди 60 години? Да ви призная, аз, когато се подготвях за този разговор, установих, че има много малко информация за този пасторски процес.

пастир Христо Куличев: Ами, това беше един съзнателно подготвен удар срещу Протестантската църква в България и бях изненадан, когато се занимавах със събиране на материали, понеже искам да дам, така, да остане нещо за поколенията в една книжка. Попадна ми едно секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП специално за този процес, преди още той да се организира. Кога да се организира, колко души да бъдат обвиняемите, кога да започне този процес, кога да завърши - за всеки детайл, всяка стъпка от този процес при неговото провеждане кой да отговаря. И за мен са познати имена, за младото поколение не са, но Антон Югов, Руси Христозов, Владимир Поптомов и редица други...

Горан Благоев: Все функционери на бившия партиен ешалон по онова време.

пастир Христо Куличев: Да, които бяха задължени да отговарят за провеждането на този процес. Даже кога да започне.

Горан Благоев: Казвате, голям удар, подготвен удар срещу Протестантската църква. Формалното обвинение какво беше?

пастир Христо Куличев: Формалното обвинение беше - шпионаж. Това е много лесно да се скалъпи, тъй като американските мисионери са основатели на нашите евангелски църкви. И много лесно е да се проследи връзката с тези мисионери, още повече през 1946 г., когато се сключваше Парижкият мирен договор пастор Зяпков беше изпратен по молба на Георги Димитров като протестант да установява връзки с делегатите на Англия, на Америка, които са протестанти.

Горан Благоев: И които са от страната на победителите. Виждаме кадри от този процес. Кои са главните, основните потърпевши от него.

пастир Христо Куличев: Това беше цялото ръководство на Обединените евангелски църкви и също така председателите на отделните деноминации. Четири бяха деноминациите - конгрешанската, методистката, баптистката и педесятната. Всички те бяха в ръководството на Обединените евангелски църкви и председатели на своите деноминации. Освен това имаше, така, активни отделни членове на църквите, пастири на църквите.

Горан Благоев: Присъствали сте в залата по време на процеса?

пастир Христо Куличев: Залата беше уж открита, но се влизаше с пропуски.

Горан Благоев: Това е прочутата зала, в която след 89-та Тодор Живков бе съден.

пастир Христо Куличев: Тя беше открита за чуждестранните журналисти и за местните журналисти, за да отразяват. Но не беше открита за другите хора. Но аз успях, така, чрез приятели да ми дадат един пропуск и влязох на процеса, когато си даваше показанията главният обвиняем пастор Васил Зяпков, и можах да чуя цялото негово свидетелство.

Горан Благоев: Това е същият пастор, който е използван от Георги Димитров през 46-та година.

пастир Христо Куличев: Да, същият, и той е главният обвиняем. Искам да кажа, че има една родствена връзка на семейството на Георги Димитров с протестантите, тъй като неговата майка беше членка на Евангелската църква в Самоков. Тя там и почина и там беше погребана от евангелски пастор. Неговата сестра Магдалена Баръмова също така беше във връзка с евангелските среди. И по тази линия той най-напред потърси пастор Зяпков в помощ за мирния договор. Но когато се наложи вече да се атакуват Съединените щати като представители на капитализма, на империализма, те трябваше да си потърсят слуги за това нещо и ги намериха в лицето на протестантите.

Горан Благоев: Каква е съдбата на тези хора, които виждаме сега на кадри?

пастир Христо Куличев: Първият процес беше от 15 души, четирима от тях, първите, които бяха в Обединените евангелски църкви, получиха доживотна присъда. Четирима други получиха по 15 години.

Горан Благоев: Преживяха ли затвора тези хора?

пастир Христо Куличев: Всичките преживяха, излязоха и даже, така ми направи впечатление, понеже аз поддържам връзка с тях, чул съм го от един от тях: „Бог ни помогна да надживеем всички свои обвинители." Това е една голяма милост Божия към тях и една награда за тяхното търпение, наказание и страдание, което те са понесли. Но и от друга страна пък едно изобличение към тези, които се отнесоха толкова жестоко към тези невинни хора.

Горан Благоев: 1949 г. не приключва гонението на Протестантската църква, самият вие сте потърпевш от режима до 89-та г., самият вие сте преминал през затвора, вашата книга „Свобода в затвора" разказва за това.

пастир Христо Куличев: Съгласно решението на Политбюро, те са предвиждали да има четири процеса по различно време. Последният процес, в който бях включен аз и моят брат, беше 1985 г. Така че се изпълни тяхното решение да бъдат четири процеса.

Горан Благоев: Публикували сте снимка от килията ви в следствения арест. Какво може да даде сила на човек да понесе и гонението, и неправдата?

пастир Христо Куличев: Ами, бих казал, първо, убеждението, че е прав и вярата в Бога, че той страда заради своята вяра. И аз бих искал да подчертая нещо друго. Ние проведохме нашето юбилейно, бих казал, тържествено събрание не за да си спомним за гоненията, не да се оплакваме от това време тежко, което е минало и което сме го преживели, не, както казва народът, да си ближем раните от тогава. А просто това беше едно тържествено събрание, с което ние да благодарим на Бога за изпитанията, през които сме преминали, да му благодарим за Неговата верност, за Неговата грижа и за тържеството на Църквата. Аз си спомням няколко факта, които са много силни за мен. И бих искал да цитирам тука думите на един съветски комисар - тогава по народната просвета, който казал: „Ние мразим християнството и християните. Даже най-добрите между тях са най-големи наши врагове. Това, което християнството проповядва, е любов. А на нас ни трябва омраза, трябва да се научим да мразим. Само така ще победим света. Свършихме със земните царе, сега остава да се занимаем с небесните." И това бих искал да го свържа с времето, когато започнаха мен да ме атакуват и преди да ме арестуват, представителят на Комитета по въпросите на Православната църква и религиозните култове ми каза открито: „Ама ти какво си въобразяваш! Ти трябва да знаеш, че до 2000 г. ние ще свършим с Църквата в България." И когато ме арестуваха пък и бях в следствения отдел, моят следовател ми каза много открито: „Ти трябва да знаеш, че ние живеем в една атеистична държава и всеки, който вярва в Бога, се явява враг на тая държава." Това беше времето, в което ние живеехме. И искам това да подчертая: че ние отпразнувахме победата на Църквата. Защото аз си спомням и едно предаване, което вие подготвяхте през 2000 г. - „Молитва за България", в което се подчерта, че Църквата тържествува.

Горан Благоев: Така е, ама Църквата мина през много изпитания и в този ред на мисли искам да ви попитам. Ето, знае се за преследването срещу Православната църква, делата от 1952 г. срещу католическото духовенство, няколкото процеса срещу Протестантската църква от 1949 г. Не смятате ли, че всички християнски общности по някакъв начин, макар и 20 години след 89-та, трябва да излязат заедно, единно, за да кажат какво е било. За да кажат, че може би част от тези хора и след 89-та са се опитвали да манипулират Църквата по един или друг начин?

пастир Христо Куличев: Аз мисля, че това е абсолютно необходимо да се направи, защото, както казва поговорката: казаното отлита - писаното остава. Ние трябва да съхраним всички тези неща за нашето поколение. За Църквата мога да кажа, че има много страдания и много жертви. Но в замяна на това Църквата винаги побеждава, защото тя е църква на живия Господ Иисус Христос, който казва: Вратите на ада няма да надделеят над нея.



Още статии по темата »




М н е н и я

от: Николай, ( nicoberlino@yahoo.de )
публикувано: 08.01.2010 00:19:07 часа

Привет! Хубаво е , когато четеш за толкова силни духом хора, които морално побеждават псевдохуманисткия режим на БКП и задочно на всички тоталитарни агресивни антихуманисти.
Благодарение може би на Бог се оттървахме до голяма степен от затвора до 1989.
Поздрави



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага