начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


Петко Горбанов - един виден български протестант-просветител

дата: 22 Октомври 1999 г. , автор: Free Macedonia

Екипът на "Свободна Македония " събра за вас следните по-важни данни за Петко Горбанов :

Петко Горбанов

(17.02.1846-09.02.1909)

Първият българин ученик и учител в Робърт колеж

Петко ГорбановМежду бележитите еленчани Петко Василев Горбанов (17.02.1846-09.02.1909 г.) е една богато надарена, колоритна личност, която заема почетно място във възрожденската културен летопис и в националноосвободителните борби на народа ни. Той е първият българин с научна степен „бакалавър на изкуствата”, получена в Робърт колеж.

Възпитаникът на Еленската даскалоливница Петър Горбанов продължава обучението си в Киевската духовна семинария. В стремежа си да получи по-висока култура продължава образованието си в Робърт колеж в Цариград. В това реномирано учебно заведение, основано от нюйоркския търговец Кристофър Робърт и американския мисионер доктор Сайръс Хамлин, директор на колежа от откриването му през 1863 до 1877 г., Горбанов е първият и единствен българин, който постъпва като ученик в колежа в началото на втората учебна 1864-65 г. Колежът има религиозен статут, но дава цялостно образование. В него се изучават френски, турски и като водещ английски език. В програмата се включва и преподаване на родния език за учещи се от други народности, като арменци, българи, гърци. Доктор Хамлин предпочита не групирането на учениците по класове, а работа с всеки индивидуално и повече по наклонностите му. Той определил от завършващите през 1868 г. двама ученици, Хагопян Джедзиян- арменец, и Петко Горбанов- българин, да се дипломират и да получат научната степен „бакалавър на изкуствата”. Доктор Хамлин мотивира своето решение в обширен доклад относно постиженията на двамата младежи. Според него всеки от тях е много добър по определени предмети и крайно слаб по други, ала и двамата са зрели не само по възраст, а и по характер.

Бакалавърът на изкуствата Горбанов остава учител по български език в колежа (Джордж Уошбърн, Петдесет години в Цариград, С., 1980, стр. 24-25).

В Робърт колеж, където през 43-годишното му съществуване са завършили 197 българи, втори по брой след англичани и американци, кореспондент съобщава, че годишният изпит през 1871 г. с 41 български ученици е завършил с добри резултати както в класа на по-малките по българска граматика, така и на възрастните- по риторика.

„Превъзходните отговори, които тези два класа дадоха, и въобще всички други показват, че българският учител П. В. Горбанов ся е старал много за напредокот на нашите българчета и че неговият труд не е бил напразно и показват още, че учениците умеят да ся възползват от времето си и от доброто преподаване на учителя си”.

След тези мисли кореспондентът, позовавайки се на вестник „Левен таймс” за завършващия клас, състоящ се само от петима българи, заключава: „Българските юноши смеят да се сравняват и да съперничествуват за класически почести с кои да е английски и американски юноши” (Испитанията в Роберт колеж, вестник “Македония”, брой 30 от 27 юли 1871).

В колежа са учили немалко еленчани: Петър В. Горбанов- брат на учителя, Йордан Йорданов, след завършването си учител по арменски език в колежа, Доси Икономов, Юрдан П. Тодоров, баща на писателя П. Ю. Тодоров, Никола Хр. Михайловски.

По време на учителстването си в колежа Горбанов сътрудничи на вестниците „Право” и „Съветник” и списание „Читалище” през 1871 г., на вестниците „Македония”- през 1871 г. и по-късно, през 1876 г. на „Век”. Заедно с Петко Р. Славейков превежда и издава сатирата на френския писател Едуард Лабуле „Париж в Америка” (Цариградската печатница на вестник „Македония”, от 1870).

След учителстването в Робърт колеж Горбанов е учител в класното училище в Пловдив и в Елена (1872-1874).

Като ерудиран педагог Горбанов е написал един малък труд „Наръчни наставления” (Цариградска печатница на вестник „Македония”, 1871), който може да се смята едно завещание, азбучна истина за всеки учител. На 12 страници са записани 46 наставления за облика на учителя, за начина на преподаване, за личния пример на учителя, за ведрата атмосфера в урока и разнообразяване на методите на обучение, за прилагане на индивидуалния подход.

По време на подготовката за Априлското въстание Горбанов е във връзка с революционния комитет в Елена, а след въстанието като преводач съпровожда Емили Странгфорд, съпруга на лорд Странгфорд, бивш секретар по ориенталските въпроси към английското посолство в Цариград, която е дошла в България да обследва османските престъпления.

Известно е, че Цариградската конференция през 1876 г. е възнамерявала да даде автономия на България. Разбира се, намерили се българи под натиск на турците да подпишат меморандум, че са доволни от своето положение “под сянката на султана”. Научил, Горбанов заедно със свои приятели се обявява против него. Обсъдили текст, в който се разкрива реалното положение на народа, Горбанов го отнася в Цариград и го връчва на лорд Солсбъри. Българският въпрос остава нерешен, но не е зачетен предателският меморандум.

Озовал се в Русия, той е привлечен за разузнавач при руското командване през Руско-турската освободителна война. Неговите сведения за стратегическите пунктове в Румъния, за селищата край Дунав от Гюргево до Бекет представляват ценен документ, който се ползва най-рационално, включително и за мястото на преминаване на реката от руската армия. Горбанов продължава похода като боец от 30-ти Донски полк, кореспондент на парижката агенция „Хавас” и петербургския вестник „Голос”.

След освобождението Петко Горбанов е адвокат и политически деец. Той е народен представител в Учредителното събрание (1879) и в ІХ Обикновено народно събрание (1896-1898), негов подпредседател. Бил е главен секретар на Министерството на правосъдието, помощник-кмет на столицата. Връща се към своето призвание- учител по български език на княз Александър Батенберг. Редактира вестник „Бодилник” (1880), „Бодилник става либерал” (1881) и вестник „Български глас” (1883).

Образът на Петко Горбанов е увековечен в барелефа на паметника на Освободителите в София, представен като член на делегацията в Сан Стефано, връчила посланието до руския император Александър ІІ.



Още статии по темата »




И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага