начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага
Религия: Православно християнство
Религия: Католицизъм
Религия: Протестанство
I Българска държава
II Българска държава
III Българска държава
Списание "Исторически архив"
Изкуство и култура
Здраве и спорт

всички теми »


МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

дата: 14 Октомври 2008 г. , автор: George Philipov - PhD

Авторът е австралийски българин...

THE MACEDONIAN ENIGMA ...The truth...

Вардар , 2005 ,кн 17 :

Australia &World Affairs

THE MACEDONIAN ENIGMA
By George Phillipov


Македонската загадка, дилема - известна ни на нас българите като Македонският Въпрос (МВ) датира още от втората половина на 19 в. Началото му се поставя с Берлинския Конгрес (1878) [изт. 1].Той представлява своеобразно предизвикателство за по-обстоен анализ, тъй като много предразсъдаци появили и развили се през времето често днес се приемат за факти. Политически митове изместват исторически факти и до ден днешен МВ остава като незагаснала искра, която може да подпали Балканите.

В наши дни публичния и политически спор между Република Македония (РМ) и Гърция се базира на гръцкото твърдение, че РМ си е присвоила част от гръцката национална история като първа стъпка към териториални претенции от страна на Македония. Гърция обвинява Македония ,че използвайки името "Македония" РМ се опитва да трансформира значението на това име от географско в национално понятие и така лишава Гърция от значителна част от културната й (на Гърция) идентичност и оспорва гръцкия соверенитет от тази част на географското понятие Македония, намираща се в пределите на Гърция (бележки преводача : а именнто Егейска Македония, до ден днешен в гърция наричат РM - FYROM, което идва от FORMER YOUGOSLAVIC REPUBLIC OF MACEDONIA). Източник на постоянни провокации е Македонският флаг, представляващ слънчев проблясък, златно ярко-жълто слънце със 16 лъча.Такъв флаг е открит при разкопки на древна гробница във Вергина(VERGINA) Гърция като е установено, че датира от 4-ти век преди Христа.

Тези кавги и неразбирателства се засилват от неизяснения статус и права на "македонското" национално малцинство, населяващо северните провинции на Гърция (б.п. северната част на Егейска Македония). Гърция отрича такова национално малцинство да съществува в нейните граници [изт. 2], което допълнително усложнява обстановката и води до актове на насилие особено сред емигрантските кръгове в Канада и Австралия, където не са рядкост случаите на протести и дори подпалване на църкви и клубове.

Основата на Македоно-Гръцкия спор се намира в миналото -и в древното и в по-близкото минало! Най-лесно може да се разбере като се проследи хронологически историята на тази земя. Ако за някои хора и историци това,че Филип Македонски (382-336 пр.Хр.) (Philip II of Macedon) и неговия син Александър Македонски (356-323 пр.Хр.), също известен като Alexander the Great - Александър Велики, са обявени за гърци е двусмислен ,то със сигурност може да се каже,че те не са славяни, раса отбелязана в европейската история почти едно хилядолетие по-късно [изт. 3].Това че народът, живеещ днес в РМ е славянски и че този народ няма нищо общо с древните македонци, е изказано дори от президента (б.п.вече бивш) на РМ Киро Глигоров. [изт. 4]. Освен това днешна Македония е много по-голяма географски погледнато от древната македонска държава от 431 пр.Хр. като само малка част от тази древна държава попада в границите на сегашна РМ.

Към края на 19 в. Османската империя изпада в пълен колапс.Събуждането на националния дух на сърби, румънци, гърци и българи води до създаването на техни национални държави.Както и да е ! До Берлинския конгрес 13-ти Юни 1878, който преразглежда договора от Сан Стефано (3 Март 1878), Македонският Въпрос не съществува.Договорът от Сан Стефано установява етнографските граници на Българската Държава като се оповава на признатата и доброволно приетата от населението патриаршия на Българската Православна Църква [изт. 5] и на съгласието постигнато на Конференцията на посланниците в Константинопол (Ноември 1876) [изт. 6]. Ако преразгледаме многобройните проучвания на етническия състав на населението в този район (б.п.се предвид цяла Македония), проведени преди балканските войни най-многобройната група е от българите (52 %), следвана от турци (22 %) ,гърци (10%),албанци (6 %) и власи (3.5 %) ) [изт. 7-9]

Към края на 19 в. група от така наречените "македонци" се среща тайно в Солун и сформира тайна организация, чиято цел е да извоюва автономия за Македония и евентуално при добри обстоятелства да се присъедини към майката родина България.Организациятая е наречена БВМОРО БЪЛГАРСКА-МАКЕДОНО-ОДРИНСКА-РЕВОЛЧЦИОННА-ОРГАНИЗАЦИЯ. В началото ограничили достъпа на българи, които не са от Македония до организацията, но по-късно през 1902 допуснали достъп на всички националности населяващи Македония [изт. 10] Въпреки това единствените неславяни, които се присъединили били власи.Гърците и мюсюлманското население били против организацията и съдействали на турските власти.Кулминацията на борбата на македонското освободително движение настъпила с Илинденско-Преображенското Въстание (1903) , където в неравностойна битка се срещнали 27 хиляди бунтовници и 350 хилядна турска армия.

Балканските Войни от 1912-1913 не само напълно разгромили "европейската" Турска Империя, но и довели до трайно разделяне на Македония. Първата Балканска Война започнала на 18 Октомври 1912 с мобилизирането на съответно България 621 000 ,Сърбия 468 000 и Гърция 210 000 души войска. Българските сили, които включват и 15 хиляден полк от борците на БВМОРО бързо напреднали през турските линии и на 15 Ноември вече достигнали последните защитни линии на Константинопол. Сръбската армия заедно със 7-ма рилска дивизия водили успешни военни действия в Македония срещу много по-малобройните турски части там.Гръцката армия поела по-скоро второстепенна роля (б.п. с една дума бездействие)През Първата Балканска Война загубите на България и Сърбия са съответно 87 000 и 23 000 докато гръцките са значително по-малко от сръбските. [изт. 7]

Когато става ясно,че Балканският съюз е разгромил Турската Империя и участниците в този съюз и наблюдателите нежелаели да спазят договорите подписани с България преди началото на войната т.е. преди да се появят техните враждебни към България намерения. Румъния искала да придобие българска територия и по-точно южна Добруджа като компенсация за своя неутралитет по време на войната (б.п. на това му викам аз наглост, не стига друго ами северна Добруджа,една изконно българска земя, вече са я заграбили с помощта на Русия през 1878 и са я заселили с колонизатори румънци, нещо което правят сърбите по-късно в Македония ) Сърбия иска ревизия на договора, подписан с България относно Македоия, Гърция от своя страна иска Солун както и значителни теритирии да се присъединят към нея, за да запази неутралитет в бъдещ военен конфликт между Сърбия и България. България естествено отказва да се преразглежда какъвто и да е договор подписан преди войната [изт. 11] Ето защо през Януари 1913, когато българските войски все още се бият с турската армия , Сърбия и Гърция подписват таен военен съюз и постигат взаимно съгласие с Румъния и Турция. Докато българските войски продължават да са ангажирани с турската армия , сърби и гърци укрепват своите позиции в окопирана Македония.В отговор на сръбските и гръцките действия българската армия, под командването на Генерал Савов атакува техните позиции на 29 Юни 1913.В последвалия дипломатически фурор Генерал Савов е обвинен, че действа без да е упълномощен и е наредено да се прекрати огъня.Сърбите от своя страна нарушили примирието и контра-атакували като нанесли тежки загуби на обърканата българска армия.След няколко седмици обаче българите си възвърнали инициативата и маневрирали успешно откъсвайки сръбските войски в Македония, междувременно гръцката армия вече била обкръжена в долината Кресна [изт. 12,13] На този етап разгромът на Сърбо-гръцкия съюз вече бил предрешен, но точно тогава Румънски войски с одобрението на Русия преминали в България и без никаква съпротива свободно се насочили към столицата София.Тогава Турция нарушила международния договор, подписан в Лондон и необезпокоявана от никой завзела обратно Одрин. В това тежко положение България нямала друг избор освен да капитулира.

Според договора от Букурещ (10 Август 1913) България предостъпва цяла Южна Добруджа, регион населяван от 290 000 души като само 2.2 %са румънци.Македония е разделена между Гърция (50 %) ,Сърбия (40 %) и само малка част е оставена на България (Пиринска Македония,която представлява само 10% от територията) От 1 милион българи (македонобългари) в Македония 900 000 остават в райони контролирани от сърби и гърци и всичките 1375 български училища,1331 български православни църкви,275 манастира и 294 параклиса биват затворени [изт. 14].

През Първата Световна Война България настоява договора от Букурещ да бъде ревизиран като условие да се включи на страната на Съюзниците.По всичко личи, че Гърция е съгласна с това предложение докато Сърбия категорично отказва.Това поведение по-късно подтикнало Сър Уинстън Чърчил да напише през 1915 - "Тя (Сърбия) трябва да преотстъпи и ако е необходимо да бъде накарана (б.п.подразбира се със сила) да предаде неоспоримата зона в Македония на българите, на която принадлежи по раса, история и договор" (" she (Serbia) should cede, and if necessary be made to surrender, the uncontested zone in Macedonia to the Bulgarians, to whom it belonged by race, by history, by treaty.") [изт. 15] В крайна сметка след като на България й е обещано възвръщането на всички нейни територии в Македония (б.п. включително и беломорска тракия), тя се присъединява към Централните сили. Въпреки че българската армия бързоси възвръща тези територии, то в последиците от Първата Световна Война са направо катастрофални.Не само, че отново губи тези територии, но гоби и още райони от родната земя.В крайна сметка 16 % от българското население остава извън пределите на границите на българската държава от 1919г.

В края на първата световна война пробляснала една нова светлина - 14 точковия план на Удроу Уилсън (8 Януари 1918г.) И по-специално точка 11 "Свобода, реставрация и промяна на границите на балканските държави по етнически принцип" Тази светлина обнадеждила "македонците", че техният политически и държавен статус ще бъде решен. Наистина на мирната конференция американската , италиянската и японската делегации предложили на масата за преговори предложението за автономна Македония като протекторат на ЛИГАТА НА НАЦИИТЕ. [изт. 16] Франция като патрон и съюзник на Сърбия отхвърлила предложението и предотвратила разглеждането и дискотирането по проблема.

В допълнение към договора от Ньой, който България подписва (27 Ноември 1919г.),България също влиза в споразумение за доброволна размяна на населенеие.Гърция вижда споразумението като начин да се отърве от българското малцинство докато България сякаш няма друг избор освен да се съгласи.С член 46 от договора и с договора от Севрес (10 Август 1920г.) за протекция на етническите малцинства, Гърция е задължена да уважава правото на самоопределение на всичките си малцинствени групи. [изт. 17] Когато до Юни 1923 само 197 гръцки семейства и 166 български са се съгласили да емигрират, Гърция вече е депортирала насила (б.п. с военна сила) няколко хиляди българи от Тракия и в техните домове е заселила гърци от Анатолия.Това поражда паника сред българите в Гърция и още много хиляди напускат родните си места и заминават за свободните български земи. Стигайки България те заграбват гръцки домове и имоти, причинявайки реципрочно изселване на гърци от България.Преди нещата да се успокоят около 50 000 българи и 25 000 гърци са емигрирали съгласно споразумението.Лигата на Нациите изчислява, че 102 000 българи и 53 000 гърци са обявени за емигранти, но само много малка част доброволно са се преселили. [изт. 17] Ефектът от споразумението е почти пълното изселване на гърците от България, а в Гърция западна Тракия е изчистена от българи. Но в западна Егейска Македония оства значителна част българско население. През 1928 гръцките статистики сочат 82 000 души, докато България твърди за 300 000 -смята се, че и двете страни преувеличават.

След като гръцката армия е разгромена в Мала Азия (1922) над 1 милион гърци напускат Турция и около 640 000 от тях се заселват в окопираната от гърците част на Македония.От друга страна 348 000 турци напускат тези земи и се изселват в Турция.[изт. 18] Това води до огромен натиск върху местното българско население, тъй като новозаселващите се гърци абсолютно безнаказано си присвоявали и заграбвали най-хубавата земя и жива стока на българите.Единственият избор на българското население е да приемат ситуацията ,такава каквато е или да напуснат.През Юли 1924, Лигата на Нациите разследвала инцидент в Тарлис, където 27 българи били арестувани и в последствие 10 от тях екзекутирани. [изт. 14] Гърция е обвинена и призната за виновна в това, че не толерира равноправно малцинствата като нарушение и неспазване на договорите от Ньой и Севрес.В резултат на това и под покровителството на Лигата на Нациите българска и гръцка делегации се срещат в Женева (29 Септември 1924г.) и подписват два идентични протокола за защита на малцинствата в двете страни.Така Гърция официално признава присъствието на българско етническо малцинство като му дава културни, езикови и образователни права, които му се полагат.

Въпреки, че Сърбия е била принудена да подпише договорите за малцинствата,тя оспорва че населението във Вардарска Македония,сега преименувана на Южна Сърбия, е българско,Сърбия твърди че е сръбско и там живеят южни сърби, поради което този договор за малцинствата не се отнася за това население.Съответно гръцкото действие в подписването на протокола с България, компроментира съюза със Сърбия като открито заявява сръбската политика : "догмата че славянското население в Македония са сърби е в основата на сръбската политика,но ние не можем да приемем това, че на север от границата живеят сърби като същото това население вдействителност са българи" [изт. 19] Обаче под военни заплахи от страна на Сърбия и разкъсаност и разделение на гръцките партии гръцкия парламент се събира на 3 Февруари 1925 е отказва да ретифицира т.е. да потвърди Женевския протокол за малцинствата.Лигата на Нациите иска обяснение от Гърция, но в последствиемълчаливо приемат гръцката позиция.Като част от същия този женевски протокол за правата на малцинствата Гърция се втурва със всички сили да обяви славянското население на Македония,което току що е разпознало като българско за славяно-македонско население като му позволява да влезе в училищата и а учи на собствения си език на специялно публикуван буквар от 40 страници ABECEDAR, написан с латиница докато българите използваме кирилица (б.п. още едно велико нещо, което сме дали на света и днешните "македонци" се опитват да ни отнемат),но съставен с местния диалект.Гърция твърди ,че тази инициатива се е провалила поради сръбски и български възражения.Ясно се виждат целите на гърците,а именно : слявяните в Гърция да забравят собствените си традиции и да развият ново различно и автономно славяно-гръцко национално съзнание.Като това може да се насочи и към македонците в Югославия,като по този начин да се противопоставят на сепаратиските чувства в Гърция подтикнати от друга култура на македонските славяни в Югославия .[изт. 21]Възможно е това да обяснява природата на няколкото груби предупреждения на Сърбия към Гърция в този период. Иронично е, че само 20 години по-късно през 1944 под егидата Югославската Комунистическа Партия (ЮКП) е обявен и издаден за първи път Македонският литературен език чрез указ.През времето се развива силно македонско съзнание, което подхранва сепаратиски движения в Гърция и дори България.

В последствие Гърция редефинира българското малцинство като славофони или гръцки граждани говорещи славянски език и въпросът за българското малцинство повече не съществува.По-късно през 30-те години на 20в. когато идва диктатурата на Метаксас на тези "славофони" им е забранено да говорят на своя език>Възрастни хора са били принудени да взимат нощно време часове и да учат гръцки.Български език и литература са били напълно забранени.Имената са били преименувани например от Попов на Пополус (или на Попович в Югославия) Депортация до затворите на гръцките острови е широко разпространена.

Каквито и трудности да срещат македонските българи в Гърция , то за тях ситуацията в царството на Сърбите Хърватите и Словенците (Югославия) е без съмнение далеч по-тежка.Подтисничеството, тиранията и варварството на сръбския режим са детайло описани в наскоро публикуваното ново издание на книгата " Black Hand over Europe" или "Черна ръка над Европа" от французина Хенри Поци от 1935 г. [изт. 22] Въпреки всичко сърбите се изправят пред жестока въоръжена борба на бойците от БВМОРО, която вече е само ВМРО и до ден днешен я знаем с това име.ВМРО се е реформирала под лидерството на Тодор Александров [изт. 23] и вече действа самостоятелно без покровителството на България.ВМРО вижда и се бори за автономна Македония,тъй като е ясно че никой не би позволил съединение с България.Целта на тази борба е поне македонските българи да получат равни права в Югославия наравно с харвати,сърби и словени.Подпомагано от мощно емигрантско лоби ВМРО успява да насочи вниманието на международните медии към неразрешения МВ.както и да наблегне на ужасявашата ситуация вътре в самата Югославия и нежеланието на Лигата на Нациите да се намеси.По -късно се открива, че Лигата На Нациите е възприела тактическа политика за игнориране на всички петиции засягащи МВ или свързани с нарушението на човешките права . [изт. 17]

Тъй като ВМРО се ползва с огромна подкрепа на населението, Сърбия трябвало постоянно да подържа масивно военно присъствие в района.ВМРО въпреки това има доста голям успех в своята дейност и Сърбия по дипломатически канали агитирала,че или Българския Парламент трябва да ограничи дейностите на ВМРО или тя ще планира военни действия срещу България.По това време стратегията на сърбите се оказала успешна и България, подложена на неимуверен международен натиск, започнала да подкопава възможностите на ВМРО да изпраща въоръжени групи в Македония.В крайна сметка през 1934 българският парламент забранил организацията.Тъй като сърбите педприели изключително брутални стъпки да подтиснат да потушат дейноста на националното освободително движение отговорът на българите бил основаването на Macedonian Youth Secret Revolutionary Organization (MYSRO) или Македонска Младежка Тайна Революционна Организация (ММТРО) през 1921-1922г. в градовете във Вардарска И Егейска Македония както и в Белград,Загреб и Любляна. [изт. 25]За кратко време влиянието на новата организация се разпростряло из цялата студентска младеж в окупираните региони.Когато сърбите накрая разкриват за съществуването на ММТРО през Юни 1927г., те разбират че асимилаторската им политика напълно се е провалила и моментално затварят всички училища във Вардарска Македония, лишавайки около 1 милион хора от образование.След съдебните процеси в Скопие на ММТРО последователи,българската интелигенция развива организационната структура дори още повече.След като имат минимален успех в разкриване на лидерите на ММТРО,сърбите прибягват до политика на убиване на заподозрени членове на организацията.Стотици от изявените емисари на организацията са убити по този начин.В Гърция правителството праща в изгнание много заподозрени на островите в Егейско море (Бяло) и повечето никога не се завръщат.В периода 1919-1941 около 22 хиляди българи, половината на възраст между 18 и 30 години, са убити или обявени за изчезнали във Вардарска и Егейска Македония.

Македонският Въпрос е съществено свързан с комунистичските движения,особно след Първата Световна Война. [изт. 26,27] Началото на 20-те години на 20-ти век заварва Коминтерна ,борейки се да разшири класовата си борба из Европа.Ето защо обръща поглед към Балканите, където се проявяват силни манифести на социални и национални чувства в държави със строги политически режими. Местните комунистически движения не са силни - ето защо далеч по-добра перспектива е да се използват националните освободителни движения ,за да предизвикат инциденти ,водещи до война или някакъв катаклизъм в обществото и съответна намеса на Великите сили и прокарването на техните идеи.

Критична част от тази "интрига" е "подчиняването" на ВМРО на Българската Комунистическа Партия (БКП) Както и да е ВМРО е националистическа и политическа организация.Лошото положение на македонобългарите и постоянната заплаха от сближаване между правителствата на България и Югославия убеждава някои хора от йерархията на ВМРО и в частнос външния комитет на ВМРО,че МВ най-добре би се решил в контекста на предложението на Коминтерна за Балканска Федерация.Последват няколко ключови инцидента в България,сред които свалянето на земеделското правителсвто на Стамболийски и потушаването на бъстанието на БКП.Тодор Александров е убит и висшата цел на ВМРО безвъзвратно компроментирана. [изт. 28]

Започването на Втората Световна война бележи значителни промени за македоно-българите.След като Югославия и Гърция са победени през 1941 всички членове на националната освободителна организация, без значение от политическите и идеологическите си убеждения, се завръщат по родните си места и под ръководството на Българските Акционни Комитети организират национално управление.Това нациоанално възраждане е най-очевидно във Вардарска Македония.Когато Тито нарежда на Методи Шатаров ,лидер на Македоската Комунистическа Партия (МКП) да се противопостави на "фашистката" БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА АРМИЯ,Шатаров отказва и вместо това нарича Тито и ЮКП "врагове на македоския народ" [изт. 28].Междувременно Българската Армия, която включва и бежанци от Македония , бива шумно и с радост и ликуване посрещната във Вардарска и Егейска Македония.Македонци, изгонени по времето на Балканските войни и периода след Първата Световна Война им е позволено да се завърнат и да се установят наново по родните си места.Множество църкви и училища, закрити през 1913 и по-късно са отворени наново.Населението и завръщащите се бежанци намират отплата за стореното зло,за кланетата,за ужаса,за преследването и избиването на невинни и тираните биват жестоко наказани.Сръбското и гръцкото население получават жестоко отношение и хиляди са принудени да напуснат или дори по-лошо.Този период на разплата остава незаличими белези в спомените на много гърци.

Тито вижда промоцията на Обединена Македония като начин за сигурно разпространение на комунизма и неговото влияние , осигурявайки водеща роля на ЮКП сред останалите балкански комунистически държави.Когато германските военни усоехи започват силно да намаляват България да сключи съюз със Съюзниците.ЮКП започва да указва силен натиск върху БКП и ГКП (Гръцка Комунистическа Партия) да приематотделянето и присъединяването на техните македонски райони към новосъздадената Народна Република Македония в състава на Югославия.БКП и ГКП никога не приемат концепцията, така както Тито си я представял.Както и да е всяка една от двете партии се намира под различен, но силен натиск[изт. 30,31] БКП търси териториална отстъпка (Западна Тракия) взамяна на подкрепа на Тито на Мирната Конференция.ГКП се намира в позиция на изключително зависима от логистичната и военна подръжка на ЮКП по време на Гръцката Гражданска Война.

След капитулацията на България и съгласието й да изтегли своите войски от Гърция, много войници от Българската Армия се присъединяват към македонските партизански сили,за да продължат борбата за обединение на Македония.Дейвствителните освободители на Вардарска Македония,Българските Акционни Комитети,ВМРО и хора като Шатаров се противопоставят на концепцията на ЮКП за Македонска държава.Тези групи бавно, но методично са елиминирани от коалицията ЮКП-БКП в края на 40-те години на 20в. След внезапното охлаждане на отношенията между Тито и Сталин през 1948, ЮКП разбира, че идеята за "по-велика" ,"по-голяма " Македония вече е неосъществима и вместо нея започва да укрепва контрола си в Народна Република Македония.Едва ли някой някога от партизанските движения си е представял, че положението в НРМ толкова много ще се влоши.Бюрокрацията т.е. държавния апарат е контролиран от сърби или про-сръбски настроени македонски водачи като например Лазар Колишевски.[изт. 32] Политиката се диктува директно от Белград.Последователно към края на 40-те лидери на ВМРО и интелектуалци, които се противопоставят на сръбската доминация и на систематичното изкореняване на българската култура и език, са или убити или затворени. [изт. 33] Българският език и литература са забранени и под ударите на позорния Македонски КОДЕКС НА ЧЕСТА всеки родител, който се опитва да възпита своето дете като българче бива затъворен за 10 години.[изт. 26] От 1944 е установено, че 16 000 души са убити отстоявайки бълагрски етнос и повече от 120 000 са били изпратени в концлагери,проведени са над 700 съдебни процеса срещу про-български организации с многобройни смъртни присъди.[изт. 34]

В Гърция, натурата на гражданската война и пълното поражение на ГКП води до голяма емиграция на Македонски бежанци към НРМ,Албания и България.През 1948 започва изселване на деца от районите,близки до югославската граница и през 1949 е изчислено над 20 000 са се установили в различни източноевропейски страни.[изт. 35]Инциденти като този причиняват голяма дислокация сред македонските семейства. Когато Тито затваря границата между Гърция и Югославия, много партизански бойци и техните семейства биват отрязани от единствения път за бягство и много от тях загиват.Както ГКП и техните приятели македонци,които са предимно сталинисти така и действията на Тито "отравят" отношенията между НРМ и Македоската общества от Вардарска Македония в чужбина.Ситуацията още повече се влошава през 1952 , коогато като показ на добра воля Тито разпорежда разпускането на Егейската Македонска Асоциация в Скопиеи затваря техния вестник "Гласът на Егейците" След това следват договори за сътрудничество и военен съюз с Гърция и Турция през 1953.

ЮКП винаги е ръководила НРМ, чрез марксиско-ленински похвати ,стремейки се да постигне крайната си цел -културно сливане с НРМ.Първо през 1946г. МАКЕДОНСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК е издаден, чрез декрет. Този така наречен "македонски език" е представен със сръбко склонение, за да задоволи дългосрочните изисквания за развитието на монолингвистично (Сръбско) общество.[изт. 26,27,36] На второ място е проведен процес на културен,духовен и исторически реваншизъм, който трябва да снабди "македонската нация" с подходящи основи.[изт. 26,27] Трето , национална църква - Македонската Православна Църква е формирана 1959[изт. 37], под юристдикцията на Сръбската Православна Църква и базирана на Средновековната Българска Охридска Архиепископия, [изт. 38] - но сега ревизирана като македонска. ЮКП ревностно "възпитава" бъдещите поколения в две неща - македонско национално съзнание и лоялност към Югославия. В последиците от раздялата на Тито и Сталин, България остава един от най-верните съюзници на Русия.Толкова вярна ,че често отношенията между Белград и Русия са силно повлияни от настроението в Москва.След смърта на Сталин през Април 1956 на свой пленум БКП променя своята декларация от 1944 за съществуването на македонски етнос.Въпреки всичко БКП не разкрива своето решение до 1958 и още едно десетилетие изминава преди Българска Академия на Науките да е способна да публикува документ за своята позиция по въпроса.Тази позиция впоследствие води до буйна поемика между НРМ и НРБ.Тя постига своята кулминация след като през 1979 са публикувани спомените на Цола Драгойчева, член на политбюро на БКП за Българо-Югославските отношения през 40-те години. [изт. 39] Такива остри размяни на реплики са "експлоатирани" от ЮКП с цел затвърдяване на Македонскиуя Национален Дух и пораждане и нагнетяване на дълбока злоба и ненавист към всичко българско.Още един голям успех на ЮКП по МВ е успешното приемане на македонизма сред македоските емигранти особено през последните 10 - 20 години. Това става благодарение на един единствен фактор - Македонската Православна Църква. Докато злоба винаги е съществувала, съществува и до ден днешен, между емиграндските общества от РМ и Егйска Македония,то последните нямат друг избор освен да приемат Македонската църква, а с нея и Македонската и Сърбокомунистическа идея,освен ако не искат да останат изолирани от своята социална група.Църквата дефакто става основната връзка с националната идентичност.

Пълното подчинение на БКП на Москва и мълчаливо примирение с интернационализма вместо да отстоява и защитава правата на македоно-българите, допринася за тоталната загуба на влияние върху "македонците" в чужбина. Необезпокоявана, ЮКП успява да проведе пропагандна кампания насочена към глобалните емигрантски македонски общества-пропаганда чиято цена е установена на около един милиярд и 200 милиона долара. Тази програма има разграничен ефект и за много македонци емигранти и тяхните потомци, македонският национализъм се е епревърнал в класическа система от възгледи , градяща се преди всичко на митове отколкото на някакви изяснени, проверени исторически факти.

Една бариера, която осуетяваше намаляването на напрежението между балканските държави беше липсата на демокрация в република Македония по времето на президенста Киро Глигоров,чието правителство нагло и необезпокоявано продължаваше да прокарва експанционалната политика на ЮКП отнасяща се до хора с македонско (в смисъл македонистко ) национално съзнание в съседните държави.За всяка една държава спазването на човешките права за всеки индивид или група от индивиди е приоритет, особено ако този индивид/и формира някакво национално малцинство в рамките на тази държава.Странното е, че идеята на РМ и ЮКП категоризира т.е. определя хората отделно от техния избор.т.е тяхно самоопределение.За пример в България е установено, че живеят между милион и половина и два милиона бежанци итехните потомства от Вардарска и Егейска Македония това е приблизително толкова , колкото във цяла РМ днес. Те имат свои организации и политически , и културни, и твърдо се противопоставят на идеята на ЮКП за македонска нация. В скорошно препрояване броя на български граждани в "сърцето" на македонския регион (Пиринска Македония) , които са се декларирали македонци е под 0.2%. Болката и гневът на македонските българи, породени от усилията на РМ да наложи деспотичната Тито-Димитрова политика са уловени в следните статии. [изт. 41]

Въпреки че България е първата страна, която признава РМ, това получава равнодушен отговор от Скопие.Медиите там оспорват българските мотиви за тази постъпка, като настояват че България е признала македонската държава, но не и македонска нация . [изт. 42] При въвеждането на гръцкото ембарго спрямо Македония, българският парламент излиза с предложение към РМ - границите между двете държави да бъде обявена за отворена , без никакви ограничения. [изт. 43] Правителството на РМ незабавно отхвърля предложението, въпреки че отворената граница веднага решава проблема за човешките права на малцинствата по най-подходящия начин - свобода на индивидуалния избор.

Политиката за човешките права на РМ е насочена основно към емиграндските македонски общества [изт. 44] като изключително много се набляга по този въпрос спрямо Гърция и същевременно се опитва да се наложи спрямо България. В повечето случаи има оправдани причини, поради които тези хора подхранват подобни чувства като непрекснатите нападки към македонските емиграндски общества през последните 40 години е един приме за това. [изт. 45] Въпреки десетте и повече години, през които тези групи и организации извършват своята дейност, те имат само ограничен успех за събужането на популярни движения в споменатите страни.Обезпокояващо е, че тези същи активисти за човешките права хвалят и подържат (вече бившото) правителство на Глигоров и критикуват опозиционните партии. Македоно-Гръцкия спор всъщност допринася за подкрепата на човешките права на "македонците" в България и Гърция.

Докато защитаването на правата на човека е достойна кауза , то в някои инстанции има потенциална опасност то да се експлоатира като прикриваща макса за скрити експанзионастични цели.Смущаващ е фактът, че някои международни организации защитаващи правата на човека непрекъснато наблягат на нарушения относно "македонците" в България и Гърция, но никога не повдигат въпроса за статута на българите в РМ и Гърция.Без съмнение нежеланието на Българското правителсво да търси и защитава правата на своите сънародници в РМ и Гърция е в резултат от страх от политически отзвук,неблагоприятен за самата България. [изт. 46] Това от своя страна води до остри критики от страна на групи с българско самосъзнание в РМ ,които твърдят ,че българската външна политика е изоставила собствените си хора. [изт. 47]

Огромно разочарование е възприемането на система от конституционален национализъм в РМ, която дава ривилегии на основната етническа група отколкото на индивидуалните граждани на държавата. [изт. 48] Това е особено дискриминиращ въпрос спрямо албанците,които представляват между 25-40 % от населението и имат дори по-дълго историческо прсъствие от "македонците" в региона.Но лидерите на Народна Република Македония,която беше в състава на Югославия винаги са подържали политиката на Сърбите , която се отнася с респект към албанците. [изт. 49]

Накрая , ако разгледаме пътя, по който партията на Киро Глигоров водеше Македония към независимост, то посвещаването на тази цел е доста оспорвана. [изт. 50] През 1991 Любчо Георгиевски (ВМРО-ДПМНЕ политическа партия) си подава оставката като вицепрезидент на РМ в знак на протест срещу желанието на правителството да преговаря със Сърбия за включването на Македония в нова Югославска федерация. Референдумът за независимост е представен на македонските граждани на 8 септември 1991 - Склонен ли си да подържаш идеята сза соверенна и независима държава с правото да влезеш в бъдещо обединение на соверенни държави в рамките на Югославия ? - е оксиморон (взаимно изключващи се неща).През месеците преди съществената ЕС среща на 15 Януари 1992 всички усилия на Киро Глигоров са насочени към създаване на нова Югославска конфедерация, отколкото да лобира и да се стреми за приснаването на македонците на международната сцена. През същите тези месеци Клигоров провежда тайни срещи със сръбския президент Слободан Милпшевич, природата на които Глигоров отказва да разкрие пред македонския парламент.Скорошна статия на Петифер (Pettifer) [изт. 51] ясно очертава основните нередности в изборите и силното про-сръбско влияние върху македонското правителство и бюрокрация. Подобни твърдения за остри нарушения са направени многобройни пъти от политически партии и индивидуални граждани в РМ и са в пълен контраст с нормалните внушения , че РМ е демократична държава по времето на Киро Глигоров.Дори щедрия Джордж Сорос (George Soros),съюзник и приятел на РМ ,който дава заем на макеонското правителство от 25 милиона долара, открива колко трудно е да се критикувапро-сръбската политика в РМ. [изт. 52]

В заключение, решението на Македонския Въпрос не представлява задължително променяне на границите на балканските държави - а именно отварянето на тези граници в региона и свободното придвижване на хора.Тогава ние сигурно ще видим финалната глава на Македонската Сага и с това справедливото решаване на политическите, икономическите и етническите въпроси и проблеми в региона. Но над всичко това стои индивидуалната същност на хората, избрали да живеят там.

ИЗВОРИ :

References

      1. Marriott J.A.R., The Eastern Question: an Historic Study in European
      Diplomacy (Oxford, Clarendon Press, 1940).

      2. Greece. Annual Report on Human Rights (Washington DC, US State
      Dept,
      1991).

      3. Vana Z., The World of the Ancient Slavs (London, Orbis Publishing,
      1983).

      4. For example: (a) Christopher Hitchens writes in Minority Report (The
      Nation, 1994, 18 April, 511) :- he (Gligorov) was booed at a rally when
      he admitted that his chiefly Slavic republic did not descend from
      Alexander the Great. (b) Marlise Simons states in Edgy Greeks Fear an
      Expansionist Macedonia (International Herald Tribune, 1992, 5 February,
      2) :- He (Gligorov) maintains that his people are descendants from Slavs
      who have been therefor 14 centuries.

      5. The Bulgarian Orthodox Church, was re-established on 11th March
      1870
      by a Firman (Royal Decree of the Sultan) authorized by the Sublime
      Porte
      (Government of the Ottoman Empire).

      6. Anastasoff C., The Bulgarians: from their arrival in the Balkans to
      Modern Times (New York, Exposition Press, 1977).

      7. Carnegie Endowment for International Peace, Report of the
      International Commission: to Inquire into the Causes and Conduct of the
      Balkan Wars (Washington DC, Publication No. 4, 1914).

      8. Wilkinson H.R., Maps and Politics: a Review of the Ethnographic
      Cartography of Macedonia (Liverpool, University Press, 1951).

      9. Statistical data concerning the population of Macedonia? In The Case
      for an Autonomous Macedonia (St Louis, Pearlstone Printing Co, 1945),
      (C. Anastanoff (ed).

      10. Perry D.M., The Politics of Terror; The Macedonian Liberation
      Movements 1893-1903 (Duke University Press, Durham, 1988).

      11. Gueshoff I.E., The Balkan League (London, John Murray, 1915).

      12. Logio G.C., Bulgaria: Past and Present (Manchester, Sherratt and
      Hughes, 1936).

      13. Young G., Nationalism and War in the Far East (Oxford, Clarendon
      Press, 1915).

      14. Anastasoff C., The Tragic Peninsula (Blackwell Wielandy Co., St
      Louis, 1938).

      15. Churchill W.S., The Worm Crisis (New York, Charles Scribner Sons,
      1949).

      16. Pantev A., U.S. Projects for Determining the Borders of Bulgaria
      1918-1919 (Ohio,MacGahan, 1993).

      17. Macartney C.A., National States and National Minorities (London,
      Oxford Univ Press, 1934).

      18. Pentzopoulos D., The Balkan Exchange of Minorities and Its Impact
      Upon Greece (Paris, Mouton &Co., 1962).

      19. Kofos E., Nationalism and Communism in Macedonia (Thessaloniki,
      Institute for Balkan Studies, 1964).

      20. Macedonian dialects have been traditionally classified as Bulgarian -
      see Prof. Gustav Weigand, Ethnographie von Makedonien (Ges chichtlich-
      nationaler, sprachlich-statistischer Teil von Leipzig, Friedrich
      Brandstetter, 1924).

     21. Hill P., Different codifications of a language in: Girke W. (ed),
      Slavistiche Linguistik (Munich, 1981, 48-63).

      22. Pozzi H., Black Hand over Europe (London, Francis Mott Co., 1935).

      23. MCA, Alexandrov, Todor (1882-1924) Encyclopaedia Britannica 1961
      1,
      583.

      24. In 1920 IMRO asked the Vardar Macedonianpeople to vote for the
      Communists as a protest against the Paris Treaty and at their
      classification as Serbs. The election verified IMRO's popular support.
      Although the Vardar population was only I million, compared to 15
      million for the whole of Yugoslavia, Vardar returned 17 of the 50
      elected Communists in a Parliament of 238 delegates. Thus the
      Communist
      vote in Vardar was 5.1 times the national average, a fact reported by
      many foreign journalists.

      25. Gotsev D.G., Youth National-Liberation Organizations of the
      Macedonian Bulgarians (1919-1941) (Sofia, Bulgarian Academy of
      Sciences,
      1988).

      26. Palmer Jr. S.E., King R.R., Yugoslav Communism and the Macedonian
      Question (Hamden, The Shoe String Press, 1971).

      27. Connor W., The National Question in Marxist-Leninist Theory and
      Strategy (Princeton, Princeton University Press, 1986).

      28. Dobrinov D., IMRO and the 1923 Uprising, Macedonian Review 1991,
      24
      (No.3), 61-9.

      29. Clissod S., Yugoslavia and the Soviet Union 1939-1973: a
      Documentary
      Survey (London, Oxford University Press, 1975).

      30. To promote a Balkan Federation, including a Macedonian state, the
      BCP agreed to accept the notion of Macedonian ethnicity. Subsequently
      the BCP conducted a census in 1946 in which residents in the Pirene
      region were ordered to declare their nationality as Macedonian and not
      Bulgarian; thousands who refused were imprisoned for up to five years.
      Later in 1956, because the policy had not been rescinded, the same
      compulsion was used (see ref 42).

      31. This culminated with the purported announcement on the communist
      radio station Free Greece (1 March 1949) of the declaration of an
      independent Macedonia.

      32. Lazar Kolishevski was born in Sveti Nikola but raised in Kragujevac,
      Serbia. In 1935 he joined the Serbian Communist Party and attended the
      Fifth Conference of the Communist Party of Yugoslavia as a delegate
      from
      Kragujevac. When Tito sent him to replace Shatarov as head of the
      MCP,
      they had him gaoled by the BNA for the war's duration.

      33. Metodi Chendo, first chairman of PRM was sentenced in 1946 to 11
      years hard labour for being a member of IMRO and pro-Bulgarian. He died
      immediately after his release. Bogoja Fotev, Chendo's replacement, shot
      himself rather than assume his duties in Belgrade. Venko Markovski,
      proclaimed as Macedonia's leading poet, wrote a play describing
      Belgrade's hold on Macedonia as darker than Sofia's. He was accused of
      being pro-Bulgarian, expelled from the YCP, and spent 5 years in the
      Goli-Otok prison before fleeing to Bulgaria. Other prominent PRM figures,
      amongst many, to meet a similar fate include Andrejev, Chkatrov and
      Dzhuselov.

      34. Information contained in Memorandum of the Party for Human Rights
      in
      Macedonia presented by Union of Macedonian Cultural and Educational
      Societies at Conference on Security and Co-operation in Europe held at
      Geneva 1-19 July 1991 to discuss problems of national minorities.

      35. Macedonian Cultural Society, Diaspora: The Tragic Exodus of the
      Refugee Children from Aegean Macedonia, 1948 (Adelaide, Unity
      Publications, 1989).

      36. Clarke J.F., Macedonia from S.S. Cyril and Methodius to Horace Lunt
      and Blaze Koneski: Language and Nationality in The Pen and the Sword:
      Studies in Bulgarian History (NewYork, Columbia University Press, 1988),
      D.P. Hupchick (ed).

      37. Alexander S., Church and State in Yugoslavia since 1945 (Cambridge,
      Cambridge University Press, 1974).

      38. (a) St Clement (835-916) created and developed an education
      centre
      at Ohrid which allowed the rapid and universal acceptance of Byzantine
      Christian culture amongst the Slavs. In 907 he became the first
      Bulgarian-speaking bishop - et sic Bulgaricae linguae Clemens primus
      constituitur episcopus.

      (b) Kusseff M., St Clement of Ochrida, Slavonic East European Review
      1948, 27:193-215.

      39. S G, Moore P., The Macedonian polemic rides again: Tsola
      Dragoycheva's memoirs, RFE-RL 1979, No. 26 (31 Jan), 1-10.

41. See Professor TA Meininger's (American University, Bulgaria) paper
      The Macedonian Question in Blagoevgrad Today presented at the 5th joint
      meeting of Bulgarian and North American scholars (University of
      Pittsburgh, May 25-27, 1994); and Carol J Williams's lengthy article
      Bound by The Call of Blood, Los Angeles Times, 1994 2 February, 1.

      42. In response Bulgarian President Zheiev answered:- There is nothing
      odd about that. What you always recognize is the state. According to the
      international law, recognizing a state automatically means the
      recognized state has a self-declared sovereign people in it. It also
      means the state that is recognizing has no territorial aspirations
      towards the recognised country. There is just not a special declaration
      in the international law that states on recognizing or not a nation. A
      nation is either there or not.

      43. As reported in No Borders Between Bulgaria and Macedonia, BTA
      (Sofia)
      1994, 22 July.

      44. The two main groups are the Australian-Macedonian Human Rights
      Committee and the Canadian-Macedonian Human Rights Committee. J
      Bitove,
      a Canadian financier with close links to the Gligorov ministry, was
      instrumental in establishing both organizations.

      45. In the post WWII era the Greek government kept emigrant
      Macedonian
      communities under constant surveillance. Active members were denied re-
      entry to Greece as an example to others; those who still had family in
      Greece found they were subjected to government harassment. Greek
      community officials or consular staff would lobby against the approval
      of Macedonian communities as recognized entities within the Australian
      or Canadian ethnic framework.

      46. Greece is one of Bulgaria's largest investors - see Paris J., Greece
      strengthens links with Balkan neighbors, European ,1995 3-9 March, 23.

      47. Ilija Ilijevski, chairman for the Party for Human Rights in
      Macedonia in RoM, has been imprisoned and victimized. In Jan 1994 the
      party was banned by RoM authorities. On Bulgarian policy Ilijevski
      states - "There used to exist an unwritten treaty between Sofia and
      Skopje that there are no Bulgarians in Macedonia . . I do not think that
      this is either good or moral . . It means that the Bulgarians in
      Macedonia have a mother who is alive but does not look after them."

      48. Hayden R.M., Constitutional nationalism in the formerly Yugoslav
      republics, Slavic Review 1992, 51,654-73.

      49. Summarized for the Yugoslav era by Branka Magas in The Destruction
      of Yugoslavia (London, Verso, 1993). Albanians recent attempts to
      establish tertiary education facilities have been prevented by use of
      police force. RoM would not support UN Resolution L58 (49th session of
      the General Assembly) which accused Serbia of abusing Human Rights in
      Kosova.

      50. Kiro Gligorov, born 1917, a Law graduate of Belgrade Univ, joined
      the League of Communists of Yugoslavia in 1944. From 1945 to 1962 he
      had
      senior positions in the Yugoslavian government, became a Federal
      Executive Council member, then vice-president, and from 1974-8 .National
      Assembly president and professor at Belgrade Univ.

      51. Pettiler J., Macedonia: still the apple of discord, The World Today
      1995, 51, 55-8.

      52. The government controlled daily newspaper Nova Makedonija (19 May
      1995) published a stinging criticism of Soros after he questioned RoM's
      lack of progress towards democracy and the inept handling of the
      Albanian and Greek disputes.

      ~~~~~~~~
      By George Phillipov 
      
 

      George Phillipov MSc. PhD. is a researcher scientist whose parents
      emigrated from the Macedonian region in the 1950s and who has been
      actively researching Macedonian issues for more than fifteen years.

      Георги Филипов е изследовател учен, чиито родители емигрират
      от македонския регион през 50-те на 20 век и той старателно и активно е
      изследвал македонския въпрос и проблеми повече от 15 години.

      Australia & World Affairs



Още статии по темата »




И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага