начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


Спаска Митрова за ужаса в Скопския затвор

дата: 09 Октомври 2009 г. , автор: В-к "Труд "

Авторката неподправено разказва за ужаса,сполетял я по време на ареста и след това - в килията на Идризово...

Спаска: Искам си дъщерята
автор: Труд,

В посолството ни в Скопие освободената от затвора Спаска Митрова от Гевгелия получи виза спешно, за да може да дойде в страната ни за медицински преглед. Тя е българска гражданка от началото на годината, но покрай съдебните неволи и затвора не свари да си извади български документи за самоличност.

Спаска излежа 71 дни в “Идризово” защото не осигурила условия на бившия си съпруг да вижда дъщеря им Сузана (2,5 г.).

Четвъртък - денят на нейното освобождаване, за младата жена (26 г.), беше ужасен. Не само за нея, но и за семейството й. Майка й Сузана беше болна, самата Спаска ден преди това била с 40 градуса температура, а баща й получи бъбречна криза.

Пред репортери от български медии младата жена вчера със свито сърце разказа за престоя си в “Идризово”.

Нонстоп тормоз

“Беше ужасно - непрекъснато тормоз от самото задържане, пък и после. Една от надзирателките направо ми каза, че след като съм българка - да си взема една пушка и да се гръмна. За мен повече живот нямало.” В продължение на един месец в килията й била настанена специално пратена жена с психични отклонения, която да я тормози.

“Никога няма да забравя нощта, когато ме арестуваха. Влачеха ме, биха ме, малтретираха ме физически”, спомня си Спаска. “Когато дойдоха да ме приберат, тук се бяха струпали 20-ина полицаи, все едно съм някакъв страшен престъпник. Влачеха ме за косата. Не искам да казвам имена, тези хора си знаят какво са направили. Днес (четвъртък) ходих в полицията да питам къде ми е детето. Държаха се грубо, арогантно. Казаха ми: “Не знаем къде е дъщеря ти, намери този полицай, който е отвел детето.” Как да го намеря - те бяха много, аз нямам документ, с който полицията да ме уведомява, че са ми отнели детето.”

На въпрос дали ще остане в България след медицинските прегледи, младата жена отговори твърдо: “Не, ще се върна тук, да се боря за детето. Известена е българската агенция за защита на детето”.

“Много ми помагаха, докато бях в затвора българските дипломати”, с благодарност в очите казва младата майка. Тя е бледа, ръцете й потрепват. “Не зная какво да правя. Трябва да си събера ума. Чакам делото на 30 ноември за отнемане на родителските ми права. Да видим тогава какво ще реши съдът.” Тя е предпазлива, премерва всяка своя дума.

Полицейщина

За една страна, която уж е тръгнала към НАТО и ЕС, но в която полицейщината е факт, не може да се говори открито. Всъщност репресията е скрита, тя е под повърхността. Но е ежедневие: или няма да ти дадат лиценз за работа, или ще те уволнят, или ще ти скалъпят някое дело.

Говорим си тихо на пейка с един млад мъж. Той е видял българския номер на колата ни, пита какви сме. Като научава, че сме журналисти, си излива душата: “Но, моля ви се, без имена, без снимки. Ще ме уволнят.”

Временно управляващият посолството ни в Скопие Ангел Ангелов изпрати колата си, за да вземе от Гевгелия Спаска. Близо до къщата на родителите й се мотаеше кола с благоевградски номер и четирима здрави младежи. Когато приятел на момичето ги попита какво търсят, единият го изгледа остро и му отговори: “А ти какво търсиш?” “Тия, ако не са полицаи - те на”, процеди мъжът.

ГЕВГЕЛИЯ, СКОПИЕ

Пламен ЙОТИНСКИ

Веселин БОРИШЕВ

 

Премиерът я настанява в “Бояна”

“Спаска ще бъде настанена още тази вечер (снощи - б.р) в резиденция “Бояна”, докато орегулираме документите й. Там има достатъчно място. Ние ще й дадем и работа, а и щом българските дипломи в Македония не се признават, то тя ще си остане при нас, тука ще й я признаем.” Това каза вчера премиерът Бойко Борисов в 5-звездния хотел “Пирин” в гр. Сандански. Тя бе докарана там в 17 ч с дипломатическа кола от Скопие, след което Спаска и премиерът се усамотиха на разговор в президентският апартамент.

По-късно Борисов единствено каза, че от разговорите с нея е разбрал, че никак не й е било леко в затвора. Спаска пък беше доста плаха и трудно намираше думи, за да отговори на всички поставени й въпроси. Единственото, което тя каза, е, че и до днес не знае къде се намира детето й и в какво състояние е, но просълзена обяви: “Много благодаря на цяла България за голямата и сърдечна поддръжка. За мен Македония е чужда страна и аз искам възможно най-скоро да си вземадетето и да си дойда тук в България. Защото смятам, че тук е моето място.”

Премиерът пак напомни, че през зъби българската държава е мълчала през тези месеци, но да държиш това момиче, една майка в затвора, нека да й тежи на съвестта на тази държава.

“Аз не правя антимакедонска кампания, но имаме и други такива прецеденти... Искам обаче да кажа, че за всички българи по света ние ще действаме солидарно с тях. Това те трябва да знаят”, увери Борисов. След което заедно със Спаска отпътуваха за столицата.

Светлана ВАСИЛЕВА



Още статии по темата »




М н е н и я

от: Laika, ( 920054106@qq.com )
публикувано: 27.02.2013 10:22:05 часа

Stands back from the kyeobard in amazement! Thanks!



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага