начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага
Религия: Православно християнство
Религия: Католицизъм
Религия: Протестанство
I Българска държава
II Българска държава
III Българска държава
Списание "Исторически архив"
Изкуство и култура
Здраве и спорт

всички теми »


90 000 "македонисти" срещу 10 000 българи в Австралия

дата: 17 Август 2009 г. , автор: Tassia Tassova - Australia

Интервюираната българка от Австралия с горест разказва за делата на "македонистите" срещу Българщината...

Тася Тасова:Случаят Спаска Митрова не трябва да се разглежда като изолиран казус
17 август 2009 | 17:09 | Агенция „Фокус”

Тася Тасова е на 23 години, завършва Икономика и обществени науки, профил международни отношения в Сидни Юнивърсити. Агенция “Фокус” разговаря с нея за българите в Австралия, за случая Спаска Митрова.



Фокус: Вие информирате европейски институции и медии за случая на Спаска Митрова – защо?
Тася Тасова: Спаска не трябва да се разглежда като изолиран казус. Това е едно отражение на реалността, на психозата, която е създадена спрямо българските граждани. Писах си със Спаска по имейл, малко преди да бъде арестувана. Тя ми се стори много отчаяна, непрекъснато е търсила подкрепа от българската държава, като систематично са й отговаряли „нямаме още никаква информация”. Тя не можеше да излиза навън, защото се страхуваше от полицията, затова седеше вкъщи. Администрацията е слабо заинтересована да цапа ръцете си с конфликтни ситуации. Например и писмото-отговор, което Ерван Фуере е изпратил на Спаска, е като прехвърляне на отговорност, умивайки си ръцете чрез стандартни фрази.
Във фейсбук, един модерен начин за комуникиране, има групи, създадени от македонци. Те отворено прокламират омраза към България. Има друга група, която официално обявава, че Спаска е „враг номер едно” на Макединия, че трябва да е персона нон грата, а някои от коментарите явно подстрекават къщата й да бъде изгорена, а близките й едва ли не – линчувани. Тези хора се легитимират във фейсбук и го заявяват публично, а то не може да бъде така.
Препратих информацията за Спаска до нашите евродепутати, някои европейски медии, като „АБЦ”, „Фигаро”, „Льо Монд”, „Ню Йорк Таймс”, както и на няколко македонски агенции, за да не бъдат изключени от процеса и да знаят, че ще се борим.
Важно е този случай – Спаска Митрова - да не се разглежда като един-единствен случай, а в цялостен контекст. Отворете ютюб – там хора са се престрашили да говорят за нещата, които им се случват; затова, че са се заявили като българи: че им се обаждат по телефоните, че са обект на заплахи и обществен, дори административен натиск. Хората ги е страх. Това полека лека се пречупва, но все пак – страхът е огромен.
Фокус: Как стои това сред емигрантите в Австралия?
Тася Тасова: Познавам един човек, дядо Милан. Дядо Милан е от Битоля, 80-годишен. Неговите дъщери, те са 50-годишни, емигранти са в Австралия и всички вярват, че Александър Македонски е велик македонец, че Самуил е поробил „бугарите” и ни е цивилизовал. Ние дотогава сме били езичници и варвари и т.н. Този човек ме посрещна, казвайки ми: „Аз съм българин!” и започва да ми рецитира „Хаджи Димитър”. Интересното е, че останалите македонци тук го смятат за луд. Човекът си е съвсем нормален. Тези хора, които смятат, че са българи, са подигравани, унижавани. Има хора, с които контактувам от Македония, които също ги е страх. Не искам да им кажа имената, за да не им се случи нещо, понеже службите ги търсят, обаждат им се...
Фокус: Българите в чужбина според вас какво могат да направят по случая?
Тася Тасова: Много е важно тези млади хора, които сме навън, да внесем малко кураж как едно общество трябва да функционира. За всички тези българи, които живеят в Македония. Защото те са хулени, малтретирани. Не разбирам как заради това, че си българин, да не можеш да намериш работа: „Како си бугарин, оди си во Бугария. Немой да дириш работа одве!” Това е расизъм или дискриминация пар екселанс. Цивилизованият свят не толерира подобни обществени нагласи. Македония не следва да бъде приета в Европейския съюз, когато прокламира антибългарщина. Прави ми впечатление, че те получават европейско финансиране за археологически разкопки, например за проекти в Струмишко. Много ми е интересно – как те си изписват проектите пред ЕС и как се одобряват, когато сигурно представят археологическите обекти като част от македонската история, обявяват крепостите и изобщо находките за „македонски” ... и ми е много чудно как Европейският съюз им отдава финансиране за тези проекти. Как им дават пари, специално за финансиране на археологически проекти, които фалшифицират историята, с научни тези, които са дори не спорни, а противоположни на историческата фактология. А какво прави нашата държава по този въпрос? Правим геополитика на високо равнище? Или...
Фокус: Какви са настроенията в Австралия – сред българите и македонците?
Тася Тасова: Намерих в сайта на Организацията на ООН за бежанците по света (UNHCR), информация, че македонците са малтретирани в България. В Австралия се случва и тази глупост, че хора, които казват, че са македонци и живеят в България, идват тук искат визи и гражданство по пътя на това, че в България са малтретирани. Българската държава трябва да направи така, че тук да не й се руши авторитетът по този начин – първо, ние нямаме такова малцинство, второ – те не могат да искат визи затова, че са преследвани, едва ли не, в България.
Когато попитах UNHCR – откъде черпят информация за македонското малцинство в България, отговориха, че техните източници са проверенени и достоверни . Накрая посочиха една организация, „Майнорити райтс”, намираща се в Англия, и там такива „хубави” неща пише за България...и то представени на академичен стил, разбира се, без необходиното позоваване на своите източници. Явно имат някой вътрешен човек, който е македонец и въобще от такива отделни случаи се вижда – как тяхното лоби работи срещу нас. Може да видите – какви нелепости международната общност трябва да чете за нас и никой, например официалният български пратеник в ООН, не им обръща внимание. Какво да кажем за себе си тогава?
В университетите тук – колкото и смешно да звучи - тяхната теза се прокарва. Българите сме едва ли не едни варвари, които сме ги завоювали, които ги притесняваме. И това е разбираемо, защото тук има 90 000 емигранти от Македония срещу 10 000 българи, заедно с нелегалните емигранти. Техният политически вот е доста важен за Австралия, те са толерирани. Средният австралиец, в това число и австралийският политик, не знае много за Македония, за Балканите, затова те прегръщат тази идея, че ние сме насилници, те са онеправданите. Тук тече антибългарска пропаганда на всякакви нива. Има няколко македонски вестника, заемащи фронтова позиция. Манипулира се мисълта на обикновените хора, че едва ли не – ние сме техни врагове.
В македонската църква, в която ходя, защото ние българска църква официално нямаме, на черковно-славянското „Отче наш, иже ест на небесех...”, с едни големи букви са изписали „старомакедонско”... Понеже мислех, че това е тукашна македонска измислица, проверих и видях, че това е теория, която върви и в интернет – че черковнославянският е старомакедонски!?
Около мястото, където живея, има няколко местни библиотеки, един българин разказваше, че бил направил проверка в една от библиотеките, за да види какво има за България в книгите. Страниците са изтръгнати. По-голямата част от македонците, които са в Австралия, са от Битоля или от района на Битоля. Много от тях са дошли по мирен път, получили са паспорти по времето на Тито, обичат Тито и днес.
Развива се тезата, че през Втората световна война България окупира Македония. И на мен тук в Австралия ми казват „окупатор”, „агресор”... Организират се семинари, които проповядват анти-българщина и омраза, разбира се, за да се утвърди македонското. А от нашето посолство повтарят, че не са оторизирани да взимат отношение..., за голямо мое съжаление и съжаление на всички българи, които трябва да се усмихваме и да преглъщаме. До кога? Та отношението към нас е с недоверие. Разбира се, има и изключения.
Имам приятел, който е австралиец, и написа научна работа за македонския идентитет. По неговия начин на говорене, предполагам, че в научния си труд изобщо не е защитил нашата теза. После го попитах – човек, защо не говори с мен, за да ти разкажа и аз някои неща... Масово се правят организацийки, които после захранват с информация по-големи организации, от които накрая информация черпят и официални институции, както вече споменах. Това показва как повтарянето сто пъти на една лъжа, накрая я превръща в истина. И това, което ме учудва, е че българските институции не взимат мерки да се провери тази информация, да се регулира от гледна точка на това, че става дума за нашия национален интерес.
Денка КАЦАРСКА


Всички мнения, оценки и твърдения в текста са лични и не ангажират Агенция „Фокус”.


Още статии по темата »




М н е н и я

от: СОУ \"Н. Й. Вапцаров\" - Приморско, ( pimorsko123@abv.bg )
публикувано: 09.01.2016 19:36:09 часа

СОУ "Н. Й. Вапцаров"- Приморско и неговият директор Стоян Налбантов

Из "ЗАПИСКИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ":
". . . При всяко правене на секс в дирекцията Налбантов бил използвал и една хавлиена кърпа, която да попивала течността от оргазмите най-вече на една от учителките (Донка Прокопова - учител по бълг. език). Винаги след секса с нея ми показваше тази кърпа и се чудеше, че цялата била влажна. Караше ме и аз да се уверя: “Пипни, пипни да видиш к’во става, цялата кърпа е мокра. К’ва беше тая путка, бе – бълва като гейзер!” При други от партнаьорките му кърпата също се навлажнявала различно - мокрела се много, когато чукал секретарката Дора Върбанова, но при секса с Красимира Петкова оставала почти суха. После Налбантов даваше кърпата на една от чистачките – Ксати Иванова, за да я изпере. Понякога предварително накисваше тази кърпа с веро във въпросния леген и после я даваше за пране на Ксати. Много често в разговор с мен Налбантов се чудеше, дали Ксати разбира какво е било предназначението на тази хавлия. Подозираше я, че тя се досеща за истината, но се прави, че нищо не знае. . .
. . . Много пъти, когато ставаше въпрос за секса в дирекцията Налбантов подчертаваше, че много държал на личната хигиена и затова преди половия акт карал учителките да се подмиват. Хвалеше се дори и го изтъкваше като особена лична заслуга: "Държа да се знае от всички, че аз съм маниак на тема чистота! - казваше той. - Още като влязат и предявят претенции за секс аз най-категорично им посочвам ъгъла с легена и те веднага разбират, че трябва да се подмият. В това отношение имам железни принципи. Такъв съм си! Не мога да правя секс с неизмити путки. . . " Тези думи Налбантов произнасяше с особена гордост и като че ли си просеше комплименти - ама какъв голям чистник бил и пр. . . Така преди секса с учителките се стопляла вода с бързовар в една сравнително голяма кана в ъгъла на дирекцията и там зад хладилника се осъществявало и въпросното подмиване като се ползвал и един пластмасов леген. Интересното в случая е това, че със същият този бързовар и в същата кана, по негови думи, той бил приготвял кафе за гостите, които го посещавали в дирекцията. И всичко това му се виждаше много забавно и смешно, защото много от гостите му бяха все известни и видни личности - политици, учени, министри, служители от инспектората и др. . .
. . . Както е известно в кабинета на директора зад бюрото му е окачен портрета на патрона на училището Н. Вапцаров. По този повод и във връзка със сексуалните сцени, които се разиграват в дирекцията, веднъж една учителка се изказа, че Вапцаров (от портрета) е ставал свидетел на страшни сцени - само да не вземел да се разприказва, какво е видял в тази дирекция. . .
Веднъж в дирекцията бяха събрани няколко учители, така да се каже "на посещение в библиотеката". Тогава влезе една учителка, която явно не беше очаквала, че вътре ще има хора. Каза, че си търсела химикала, който уж преди това била забравила в дирекцията, след което си излезе. Веднага последваха коментарии на колегите: "Абе, знам я аз какъв химикал търси. Пустият му химикал, защо все в дирекцията го търсят?" После влезе една друга учителка, която като видя, че вътре има хора побърза да излезе. Отново последваха коментарии: "Тази и тя си е забравила химикала. . .
. . . Веднъж Налбантов ме извика в дирекцията и аз предположих, че ме вика за да ми възложи някаква задача. И той наистина ми възложи задача. . . Каза ми да отида в учителската стая, да огледам дрехите на една от учителките, да се върна в дирекцията и да му кажа какво съм видял. Всъщност беше се случило следното, малко преди това двамата с тази учителка били правили секс и той бил опръскал дрехите й със сперма. Или по-точно били правили орален секс, при което накрая той започнал да еякулира в устата й. Тогава учителката се опитала да прекъсне акта и той продължил да еякулира върху дрехите й. Като ми говореше за този случай Налбантов искаше аз да се уверя, че това е истина и ми каза, че ако не съм му вярвал, можел съм да отида в учителската стая и сам да съм се уверял с очите си. В интерес на истината беше ми любопитно да удостоверя въпросния факт – все още не можех да повярвам, че в едно училище е възможно да се случва всичко това. Затова отидох в учителската стая и видях, че въпросната учителка наистина има някакви влажни петна по дрехите си. През целият ден, въпреки че не беше много студено тя носеше една връхна дреха, за да прикрие донякъде петната по дрехите си. Впоследствие, когато ставаше въпрос за този случай, Налбантов винаги отбелязваше: "Видя ли, че ти говоря истината, а пък ти не ми вярваше. . .
. . . Една от любимите теми за разговор с Налбантов беше да уточняваме колко точно са били на брой учителките, с които той е спал в т. ч. и тези които вече бяха напуснали. В такива случаи минаваше дълго време докато уточним точният им брой и винаги се случваше така, че някоя от тях оставаше пропусната. По време на такива разговори Налбантов описваше с подробности качествата на всяка една от учителките – коя на какво била способна и с какво се отличавала от другите. Така например казваше, че бил използвал дадена учителка само за традиционен секс, а еди си коя само за орален секс, защото била голяма майсторка. На друга една забранил да прави орален секс, защото много го хапела и му причинявала болка – зъбите й били остри като на катеричка и му наранявала члена. От друга страна чрез Налбантов много хора в Приморско научаваха коя учителка какви особености и белези има по тялото си – тази била имала някаква голяма бемка еди-къде си по тялото, на друга гърдите й били много големи и висяли надолу, трета имала белези от операция на гърдата или белези от операрация при раждане с цезарево сечение и т. н. Подобни интимни подробности хората нямаше как да знаят и ги научаваха от Налбантов. . .
. . . Не по-малък интерес представляват връзките на Налбантов със служителките от инспектората в Бургас. За него това са жени разделени на две категории – с едните от тях той е спал, а с другите не е спал. Много често, когато сме имали посещения от инспектората, Налбантов е успокоявал учителите със следните думи: "Тази инспекторка не е опасна,защото съм я чукал", т. е. за Налбантов секса и служебните задължения са неразривно свързани – за да остане доволна дадена инспекторка и за да напише добри отзиви за училището, тя задължително трябва да бъде изчукана"(странно наистина, но такава е истината). Спомням си за един такъв много типичен случай, който ми направи много силно впечатление, защото току що бях започнал работа като учител и имах съвсем други представи за образователната система в България. Тогава Налбантов предупреди учителите, че в училището е дошла една проверяваща и че евентуално всички трябва да имат готовност за проверка в часовете им. Аз като начинаещ учител бях малко притеснен и на обяд попитах Налбантов, дали проверяващата е още тук или си е отишла. Неговият отговор беше буквално следният: "Аз я наебах и тя си отиде". Това, което най-много ме порази беше, че това изречение беше произнесено с много сериозен тон – той дори не се шегуваше, сякаш ставаше въпрос за нещо съвсем нормално и естествено, извършено просто така между другото като някаква незначителна част ежедневието му. Трудно ми е да го коментирам. С много хора съм споделял за този случай и всички са единодушни, че този човек нещо не е в ред.
Спомням си и за друг един случай пак по това време. Тогава директорът и зам. директорката Диана Янева проверяваха материалната книга в учителската стая и между другото водеха спор, дали той е спал с една от учителките или не е спал. Налбантов каза, как в инспектората му били подхвърлили, че той бил ходел с учителката по английски Красимира Петкова, но той бил отричал и не си признавал. Зам. директорката не искаше да му повярва и го прекъсна: "Хайде стига си лъгал! Защо не си признаеш, че си ебал Красимира?", на което Налбантов отговаряше: "Не бе, не съм ебал Красито! Гледай сега, защо никой не ми вярва?" Като слушах този диалог, не можех да повярвам на ушите си. Никога не бях предполагал, че в една учителска стая може да се говори по този начин. При това в същият този момент тези хора изпълняваха и служебните си задължения - проверяваха материалната книга, попълваха графи, слагаха си подписите. Възможно ли беше да изпълняват ролята на педагози, да извършват действия свързани с целите на учебно-възпитателния процес и едновременно с това да си служат с този вулгарен език.
Както казах, това бяха първите ми впечатления от работата ми като учител и подобни неща в началото много ме шокираха. Постепенно започнах да свиквам с тях и да не им обръщам внимание. Забелязах, че и другите учители не им обръщат внимание. При тях това беше един вид професионална деформация – вече дотолкова бяха закърнели сетивата им, че възприемаха подобни изцепки за нещо нормално. . . "

ВЪЛКО РУСИНОВ - учител по немски език
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас. . . Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти". . . и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми. . . Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става. . . Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели. . . И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!. . . Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!". . . Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!. . . И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!". . . "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!. . . " и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!". . .


от: Записки на българския учител, ( conditor@abv.bg )
публикувано: 27.11.2015 22:19:25 часа

РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО - Бургас
Случки от образователната практика на Стоян Налбантов - директор на СОУ "Н. Вапцаров" Приморско

РИО - Бургас
ВИОЛЕТА ИЛИЕВА - началник РИО - Бургас
(Из "Записките на българския учител")
". . . 7-8 месеца по-късно имах назначена проверка от инспектората. Аз естествено бях притеснен дали ще се представя добре. Тогава Налбантов ме успокояваше по следния начин: "Не се притеснявай! Разбери, тази инспекторка не идва при теб – тя идва при мен, за да я чукам". Т. е. проверката била фиктивна, само повод за осъществяване на любовна среща. Инспекторката се казваше ВИОЛЕТА ИЛИЕВА – специалист по професионална подготовка (понастоящем началник РИО-Бургас). За целта Налбантов състави един много сложен сценарий, по който трябвало да протече проверката: Когато инспекторката дойдела те щели да се заключат в дирекцията, той щял да я напие с алкохол, за да се поотпуснела и след това щял да я съблече и да правят секс. През това време аз трябвало да си карам часовете нормално, както винаги. Към 11 ч. след като часовете ми свършели трябвало да вляза при тях в дирекцията. Те вече щели да са свършили със секса, щели да бъдат облечени и да ме чакат, за да направим разбор на часовете ми и да попълним необходимата документация, все едно че наистина е имало проверка.
Право да си кажа, тогава му повярвах. Мислех си, че всичко ще мине така, както той го е предвидил по сценария. Дори не ме интересуваха моралните аспекти на въпроса. Единственото, което исках, беше тази жена да не влиза в часовете ми и затова искрено се надявах "сценарият" да се осъществи. . .
За съжаление "сценарият" не се осъществи (то кога ли съм имал късмет). Инспекторката дойде и си проведе проверката. По нищо не личеше, че проверката е фиктивна или повод за осъществяване на любовна среща. Иначе Налбантов казва, че когато останал с нея насаме в дирекцията я бил понатиснал, хванал я тук-там за тялото, но не срещнал отклик и затова я оставил. Според мен много по-вероятно е инспекторката да го е отблъснала още при първите му опити за интимен контакт. Впоследствие, когато станеше въпрос за Виолета Илиева Налбантов се опитваше да наложи мнението, че уж тя много го търсела, но той не й обръщал никакво внимание и затова тя му била обидена. Като цяло това противоречи на стандартните му коментари относно служителките от Инспектората, които общо взето звучат по следния начин: "Тази съм я чукал, а тази не съм я чукал. Тази ми се натиска, ама нямам време да й обърна внимание. . . " Ясно е, че между Налбантов и Илиева е нямало нищо интимно, а дори и да е имало той има някакви основания да не го разгласява. "

". . . Веднъж при поредното ни посещение в инспектората, Налбантов ми разказа какъв диалог е имало между него и секретарката на Пренерова (началник на инспектората по това време). Докато чакал да влезе при Пренерова, двамата със секретарката са водели разговор в кръга на шегата, дали да я вземел на работа в училището или да не я вземел. Този разговор ставал в присъствието на други две жени, които също чакали да влязат при началничката. Тогава Налбантов казал на секретарката следното: "Не мога да те взема на работа, защото освен всичко друго ще ще трябва и да те еба! Не, много сложно ще стане. . . Как мислиш, ще можеш ли да се справяш с моите високи изисквания?" След като чули това, другите две жени се стъписали и както той казва "направо гледали като гръмнати". Когато говореше за този случай Налбантов буквално се заливаше от смях и коментираше: "Горките жени! Какво ли са си помислили - какъв е тоя ненормалния?"(т. е. тук Налбантов прави оценка на самия себе си). . . . "

(Из "Записките на българския учител")
ТОТКА КАЗАКОВА - експерт по история в РИО - Бургас
". . . На мероприятието в хотел “Приморец” присъствала и Тотка Казакова – експерт по история в РИО – Бургас. Присъствието на Казакова дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?. . . ” Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с инспекторката на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Казакова. . . Ма голяма работа била! Страхотни минети му правила!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ тая кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна. . . "

ПЕПА ЧОЧОРОВА – експерт по математика в РИО – Бургас
(текста е взет от форума на www. bourgas. org)
". . . Някъде по това време се беше развихрила една буйна любовна връзка между Налбантов и една инспекторка – Пепа Чочорова, експерт по математика. Нещата са били толкова сериозни, че са се обсъждали и варианти за евентуален брак. Двамата като специалисти педагози са възнамерявали да направят една главоломна педагогическа кариера, т. е. да се издигнат високо в областта на образователната ни система с придобиване на всичките му там научни степени, звания, титли. Всеки път, когато се връщаше от Бургас, Налбантов се хвалеше с подаръците, които Чочорова му правела - вратовръзки, ризи, чорапи – толкова много го обичала и едновременно с това се чудеше как да излъже жена си, защото тя щяла да го пита откъде ги имал тези неща. В тази връзка Налбантов много се страхуваше инспекторката да не му се изсипе с куфарите си в Приморско и да поиска да се оженят веднага. Чудеше се дали ще има къде да се скрие от срам, още повече че самата инспекторка била поела ангажимента лично да разговаря с жена му и да я разубеди да се разведат.
Покрай многото си срещи с Чочорова, Налбантов обича да си спомня и разказва за една много любопитна среща, която се е осъществила в кабинета й в РИО. Още щом влязъл вътре и видял, че Чочорова е сама Налбантов заключил вратата отвътре, “награбил я” и започнал да я обладава върху бюрото й. След известно време на вратата на кабинета започнало да се чука много силно и настоятелно като някой викал отвън:"Отваряйте, знаем, че сте вътре!" Според Налбантов навън се били струпали няколко инспекторки, които сега ревнували и затова му правели мръсно. По-късно, когато Налбантов говореше за този случай, той доразви версията като си фантазираше на воля. Казваше, че докато правел секс с Чочорова, отвън в коридора другите инспекторки се били наредили на опашка и чакали с нетърпение и те да минат по реда си, дори се карали коя от тях да бъде по-напред. Разбира се и самият той не си е вярвал на тези приказки, но факт е, че той постоянно се хвали и говори подобни фантасмагории на всеки срещнат.
Явно е, че за Налбантов образователната ни система си е една чиста порнография. За него Регионалният инспекторат, който олицетворява тази система не е нищо друго освен един публичен дом пълен с леки жени. . . "

СТЕФКА КОСТОВА
- експерт по немски език в РИО - Бургас (текста е взет от www. makedonija. com, форум “Култура, уметност, наука”, тема “Българското училище – днес”)
Налбантов постоянно се хвали, че е правил секс с Костова. Когато стане въпрос за проверки от инспектората той успокоява учителите по чужди езици: "Няма страшно! Тази не е опасна, защото съм я ебал. " Самата Костова много ценяла Налбантов, била силно респектирана от него и едва ли не изпълнявала всичко каквото й кажел, т. е. държала се като негова подчинена. . . "

МАРИАНА ПАРЗУЛОВА
През периода 1997-2000 г. е отговаряла за образованието в Областната управа в Бургас. За кратко време /от 2000 до 2001 г. / е била началник на Инспектората. През пролетта на 2001 г. след поредица от скандали е сменена от Мария Жекова. През периода 1998-1999 г. преподава във филиала на бившия Славянски университет в Приморско, който се помещава в сградата на училището. По това време тя е постоянен гост в дирекцията на училището, където директорът я посреща с отворени обятия. Възможно е връзката им да е била много по-стара. Поради честите присъствия на М. П. в кабинета му директорът е принуден да я представя като проверяваща от Областната управа. След подобни "проверки" той се хвалел на някои колеги: "Аз я наебах и тя си отиде" и други неща от този род, т. е. благодарение на него "проверката" минала успешно и тя си отишла доволна от свършената работа и най-вече от секса. В подобни случаи директорът се хвалел: "При мен проблеми няма, бе! Аз инспекторките като дойдат ги наебавам и така решавам всичките проблеми - и те са доволни, и аз съм доволен, и работата върви, какво повече искаш от това?" Но много скоро тази жена започнала да му омръзва. Както е известно директорът е имал много претоварена програма. Освен М. П. той е трябвало да посреща в дирекцията и други жени, предимно две учителки - едната по български, другата по английски, които правели секс с него почти ежедневно. Налагало се да се крие от М. П. Когато тя го посещавала той я отпращал като си измислял поводи, че уж заминавал по важна работа в общината или че някъде другаде го викали по спешност. Но тя била неуморима и постоянно го преследвала. Директорът вече се чудел как да се отърве от нея. Много често, когато М. П. идвала в дирекцията с явното намерение да правят секс, директорът излизал и викал на помощ някои от колегите си учители: "Ох, елате да спасявате положението! Тази пак ми се натресе и иска да я еба. " В такива случаи той вкарвал колегите си в дирекцията уж по работа и ги задържал като ги карал да пият алкохол, за да останат по дълго докато М. П. си отидела. Когато тя си отивала директорът въздъхвал с облегчение и казвал на колегите си с поучителен тон като човек, който много е живял и препатил, че нямало нищо по-страшно от това да те преследва разгонена жена.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ
- бивш министър на образованието и науката
Налбантов и Веселин Методиев са лични приятели. Налбантов постоянно парадирал и се хвалел с това приятелство. Понякога карал Методиев, когато имал да му съобщи нещо лично, да го направи чрез Инспектората в Бургас. Тогава Методиев се обаждал на тогавашната началничка на РИО Снежана Пренерова и я карал да предаде на Налбантов някаква лична информация – примерно, че щял да идва в Приморско и искал да се види с Налбантов или Налбантов да дойдел в София за да си поговорят. Винаги, когато по някакъв повод говорел с Пренерова, Методиев я питал: “Как е Налбантов? Какво прави?” Карал я да му предаде много поздрави и т. н. С това Налбантов искал да натрие носа на Пренерова – тя трябвало да разбере, че фактически не тя командвала, а той. Пренерова от своя страна умирала от яд, че Налбантов имал такива големи връзки и много се страхувала той да не я измести от поста й.
Налбантов винаги е подчертавал, че министрите са били все негови стари приятели, на които винаги можел да разчита. Специално с В. Методиев отношенията им са били толкова близки, че заедно са сваляли мадами. Много често е разправял за един случай, когато двамата сваляли две студентки и за целта били наели хотелска стая в един хотел в Китен. Тогава министърът бил с едното момиче на едното легло, а Налбантов с другото момиче - в другото легло.
Общо взето Налбантов не останал доволен от министъра, защото бил много вързан и не можел да сваля мацки - така цялата организация на мероприятието се паднала на него. Този случай Налбантов коментирал така:
"Е как може да е толкова вързан бе, станал цял министър, а не може да наебе една путка!? Ох, докога ще съм жив да ги оправям тези некадърници, докога ще ги нося на гърба си!?. . . "
Той ако бил министър, какви чудеса щял да направи. . .
Налбантов поддържа приятелски връзки и с Румен Вълчев – бивш зам. министър на образованието. Румен Вълчев открито демонстрира неприязненото си отношение към министър Веселин Методиев, казва за него, че бил много прост, за нищо не ставал. По-късно Румен Вълчев напуска министерството. Казал на Налбантов, че повече не можел да работи с прости хора. Налбантов се съгласил с него – В. Методиев наистина за нищо не ставал - не можел да сваля мацки: “Как може да е толкова вързан бе?! Станал цял министър, а не може да наебе една путка! Аз, ако бях на негово място какви чудеса щях да направя!” и т. н. и т. н. И двамата си попаднали на любимата тема и плюели министъра…


от: Драги, ( dragi35@yahoo.com )
публикувано: 22.11.2012 02:58:10 часа

Спаска Митрова е македонка со бугарски пасош. Се дупела со србин од Македонија и направила дете. Судот македонски детето го доделува на таткото! И сега цела Бугарија е во хистерија дека некој ги угнетува бугарите во Македонија. Спаска е бугарка, колку што магарето е коњ. Македонија на Македонците!!!



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага