начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


Доц.Пламен Павлов пред агенция "Фокус"

дата: 16 Август 2009 г. , автор: Агенция "Фокус"

За гагаузите и нашата вековна връзка с тях...

Доц. д-р Пламен Павлов: Да се разследват всички звена, които имат отношение към даването на българско гражданство
16 август 2009 | 09:35 | Агенция „Фокус”

Историкът доц. д-р Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Свети Свети Кирил и Методий” и бивш председател на Агенцията за българите в чужбина пред Агенция “Фокус”.


Фокус: Доц. Павлов, какво очаквате от Втория световен конгрес на гагаузите, на който ще присъствате?
Пламен Павлов: Първият конгрес на гагаузите от цял свят беше през 2005 г. Тогава в управителното тяло на този конгрес бяха избрани и българи, един от които е известният арабист Киряк Цонев. Между 18 и 20 август ще се проведе Вторият международен конгрес на гагаузите в Комрат, столицата на Гагауз-Ари. По Конституцията на Република Молдова, трите района с гагаузко население са обособени в автономия с по-особен статут. Самите гагаузи я наричат република, а според молдовските власти е автономия. Трите района са Комрат, Чадъ-Лунга и Вулканещи. Трите области са обединени в тази единица – Гагауз-Ари на гагаузки. Правата, с които се ползва, са – да има свой председател – башкан, който има статут на министър към Министерски съвет на Молдова.
Фокус: Какви ще са основните теми, които ще се разглеждат на конгреса?
Пламен Павлов: Те са свързани със състоянието на гагаузите по света. Много внимание се отделя на гагаузката история като там отново има опити тя да се отдалечава максимално от българската. В някои материали отново се правят връзки с Тюркския каганат, с узите, печенезите, кого ли не, но не и с България. Факт е, че бившият башкан на Гагаузия преди десет години му подарих книгата „Българите” и той тогава усмихнато каза за „нашия прадядо хан Кубрат”. Там българската връзка не е забравена, но има най-различни опити те да бъдат откъснати от България и дори – да бъде прекъсната връзката с България. Тези гагаузи, които са живели там, са живели някога в Източна България, а не – в Средна Азия.
Мисля, че нашите сънародници от Гагаузия ни дават пример какво трябва да прави самата България, защото за съжаление от събора на Рожен, такъв панбългарски форум не е свикван и това е голяма грешка.
Фокус: Какви са гагаузите по народност?
Пламен Павлов: Става дума за една общност от 153 000 души според последното преброяване, която обаче вече сигурно е по-голяма, тъй като раждаемостта сред нашите сънародници е сравнително висока. Става дума за една неразделна част от българския народ, която поради исторически причини се разглежда като нещо отделно от нас, българите.
Това е един по-странен аналог на Македонския въпрос. Така както от една част от над 1,4 млн. души и още няколкостотин хиляди в съседните страни се създаде изкуствена македонска нация, така в бившия Съветски съюз – Молдова и Украйна (където също има около 25 000 гагаузи) се създаде една гагаузка нация. Усилията на създателите на това творение са – да се направи всичко възможно те да бъдат напълно отделени от българите от България. Формира им се съзнание, че са народ, който съществува още от древни времена, че са тюрки, а не – славянобългари, че имат своите исторически корени в средновековните номадски народи от степите на Евразия... И дори – че са покръстени селджукски турци (има и такава теория, която напоследък има все повече и повече адепти)... Тези теории са разобличени от българската наука много отдавна. А специално селджукската теория е разгромена преди повече от 60 години от проф. Петър Мутафчиев. Но те се използват с чисто политическа цел, както е в случая с Македония, за да се внуши трайно усещане у самите гагаузи, че са всичко друго, но не и българи. Историческата истина, подкрепена с многобройни изследвания, както и фолклорът на гагаузите, показват, че те са българи.
Те са една българска общност, която по различни причини е възприела като разговорен т.нар. гагаузки език. Език, който е тюркски, който е силно повлиян от османо-турския разговорен език, по време на турското робство. Това обаче е език, който те са възприели вторично. Първоначално те са говорили на езика, на който говорим всички ние, българите.
Фокус: Каква е връзката на гагаузите с бесарабските българи?
Пламен Павлов: И до днес в автономната Гагаузия или Гагауз-Ари, вторият по важност елемент са българите – бесарабските българи. Най-високият процент на смесени бракове е между българите гагаузи и бесарабските българи. Т.е. ние трябва винаги да помним и да се борим за тази историческа истина, че става дума за част от нашия народ. В България и днес има гагаузи с българско самосъзнание, гагаузи има и в част от Гърция, в Турция и на други места по света. Тези хора са с българска етнокултурна природа. Тюркоезичието са го придобили впоследствие. Такива случаи има и с много други народи: има го при гърците в отделни части на Мала Азия, при евреите в целия свят, които говорят различни езици, но това не им пречи да се чувстват един народ. Могат да се дадат много примери и нашият случай с гагаузите не е изключение. Тази голяма общност в Бесарабия, днешните държави Молдова и Украйна, се е породила в резултат на изселническо движение от източните български земи на север по време на руско-турските войни. Това става особено по време на войните 1806 – 1812 и 1829 г. – Дибичовата война и похода на Дибич Забалкански. Когато тези хора се озовават в новата си родина – Руската империя, те се декларират единствено като българи и като никакви други. Едва няколко десетилетия по-късно руската статистика започва да разграничава българи – тюркофони, т.е. гагаузите и славяноезични българи. Впоследствие и Руската империя, и Румъния, която десетилетия наред владее тези земи, започва да внедрява съзнателно у гагаузите чувство на нещо, различно от българите, по старата максима – разделяй и владей.
Фокус: Каква е политиката на България спрямо гагаузите?
Пламен Павлов: Проблемът е, че България в продължение на много и много години няма адекватна позиция по този въпрос и не полага достатъчно усилия да върне гагаузите към техните български корени. В този смисъл – участието ми, както и на други хора, поканени от България в този конгрес, е един жест от страна на България, че ние не сме забравили тази част от българския народ. Когато бях председател на Агенцията за българите в чужбина, бях вторият човек, който беше ходил при тях. Това беше възприето много радушно от страна на интелигенцията и университетските учени. Преди мен беше ходила покойната Блага Димитрова в качеството си на вицепрезидент. Това са двата жеста, Блага Димитрова и аз сме единствените, които сме ходили при тях на някакво държавно равнище, за да им кажем – вие сте българи, държавата мисли за вас, ние болеем за вас и т.н. Факт е, че последните правителства продължиха линията на интерес и внимание към бесарабските българи. И президентът Първанов, и Сергей Станишев, и кой ли не, минавайки за Тараклия, столицата на българския тараклийски район, минаваха през Комрат без да спрат и да кажат поне едно добър ден. Това повече не бива да продължава. Имам уверението на проф. Божидар Димитров и на Райна Манджукова, новите лица за българите в чужбина, че това повече няма да продължава. Имам честта да отнеса на нашите сънародници – гагаузи приветствие от Божидар Димитров и от Райна Манджукова. Както и един подарък – икона на Свети Георги като едно пожелание за активизиране на връзките с тях и преодоляване на това изоставане.
Проблемът с българското гражданство.
Българите – гагаузи, както всички останали българи от чужбина, би трябвало, стига да отговарят на условията, без всякакви проблеми да получават българско гражданство. За съжаление – последните ръководства на държавата и на Агенцията за българите в чужбина, не само, че не улесняват, ами и затрудняват по всякакъв начин този процес. Той е най-явен в случая с Македония. Има много спекулации в медиите от хора, които не са наясно с въпроса, че едва ли не – български паспорти се раздават. Факт е, че от 1,4 млн. жители в Македония, само 22 000 имат български паспорти. И когато има случаи като този със Спаска Митрова, виждаме, че ние все още нямаме достатъчно воля като държава да се намесим и да защитим правата на нашите сънародници. Подобен е случаят и с Молдова и Украйна. Хората, които имат там български паспорти, съвсем не са чак толкова много, а сред тях гагаузите са много малко, да не кажа, че практически ги няма като статистика. Интерес от страна на гагаузите към българско гражданство също има. И е крайно време те да получават българско гражданство, да се засилват техните връзки с България, а не – с Турция. Тъй като там Република Турция действа много последователно. Тя един вид ги представя като външни турци – християни, нещо, което е най-малкото исторически невярно. Разбира се, тюркофонията на гагаузите дава основание на Турция и други тюркоезични държави да проявяват внимание към тях и в това може би няма нищо лошо. Но да се твърди, че те са турци християни и че са всякакви други, но не и българи, е просто престъпно и не отговаря на никаква историческа истина. Крайно време е в това отношение България да играе ролята си на отечество на всички българи по света.
Фокус: Бавят ли се преписките за българско гражданство?
Пламен Павлов: Аз съм много обезпокоен от сигнали, идващи от различни страни, включително и от Молдова, за корупционните вериги, които са създадени, за получаване на български паспорти. Защото е факт, че хората не получават паспорти в тримесечния срок, който е предвиден в закона, а понякога преписките се влачат по пет години. Аз призовавам новото българско правителство – да обърне внимание на Прокуратурата и да се разследват всички звена, които имат отношение към получаването на българско гражданство, и да се види за какво става дума. Аз не мога да отправям персонални или някакви други обвинения, тъй като това не е моя работа, но е факт огорчението на нашите сънародници включително и от Молдова, включително и от Македония към тази порочна практика, и към създадените вериги от посредници. Като казвам, че трябва да се направи проверка, адрес на тази проверка трябва да бъдат Министерството на правосъдието, българските мисии в чужбина или поне някои техни отдели и секции, и, за мое голямо съжаление – Агенцията за българите в чужбина. Трябва да бъде проверено как са се давали удостоверения, тъй като по този начин се руши имиджът на България, руши се образът на България и всичко се превръща в някаква безскрупулна и долнопробна търговска операция.
Тъй като и сред гагаузите вероятно ще бъдат повдигнати тези въпроси, в качеството си на бивш председател на Агенцията за българите в чужбина познавам и ме познават страшно много хора и винаги ми е било болно да се червя от името на България за нещо, за което аз нямам вина. Нито за това протакане, нито за всички други не особено чистоплътни неща, които се свързват с проблема с българското гражданство. Имам лично доверие на Божидар Димитров и Райна Манджукова като на хора, с които съм работил дълги години, че ще вземат решителни мерки това да бъде пресечено там, където трябва.
Денка КАЦАРСКА

Всички мнения, оценки и твърдения в текста са лични и не ангажират Агенция „Фокус”.
© 2009 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

http://www.focus-news.net/?id=f12680


Още статии по темата »




И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага