начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »


Към биографията на Архиепископ Кирил Йончев - глава на Българомакедонската църква в Северна Америка

дата: 15 Ноември 2001 г. , автор: Георги Генов

Авторът описва Богоугодното и народополезно дело на Архиепископ Кирил Йончев - глава на Българомакедонската Правослазна Църква в Северна Америка...

Към биографията на архиепископ Кирил Йончев

Д-р Георги Генов

До важни прозрения човек стига преди всичко благодарение на Божията промисъл. Същевременно една идея се роди като плод на продължителни и задълбочени научни проучвания върху личността и ролята на архимандрит Йончев в историята на Правослвната църква. Въпреки че са многобройни и малко сложни за обяснение, аргументите са лесни за разбиране от всеки, но тезите, които ще разискваме, вече може да се гледа като на колективна идея, поддържана от определени среди в обществото и преди всичко от интелектуалния кръжец на членове на Републиканската партия (както от страната, така и отвъд океана), формиран около списание "Исторически архив". За мен и моите съмишленици дядо Кирил е най-неопетненият български духовник след 1944 г., който същевременно е и човекът с най-висок пост в църковната йерархия. През целия си живот той е работил за благото на българския народ и в името на Светото православие, без да прави компромиси нито с комунистите атеисти в София, нито с доминираната от Белград "македонска" православна църква, нито с гръцките опити да се денационализира българската общност в Америка, още по-малко със собствената си съвест. Избирането на дядо Кирил за патриарх може да обедини метрополията в София с българската диаспора по света. Същевременно трябва дебело да се подчертае, че архимандрит Йончев има подкрепата на най-мощната българска емигрантска организация МПО (Македонски патриотически оргинизации), а това е нещо, което има пряко отношение към същината на българския национален въпрос: кога и с какви темпове ше се осъществи духовното обединение между България и Р Македония. Почти всички наши храмове в Америка имат на входа си надпис "Българско-македонска черква". Само тук, на Балканите, екзалтирани политикани влагат в понятието "македонска" небългарско съдържание. Друг важен аргумент: непрекъснато се оплакваме, че нямаме лоби в Америка. Ами ето ви едно силно лоби - дядо Кирил, българските свещеници, сплотени около неговата личност, папството му, обхващащо хиляди българи, но и американци, които нямат родова връзка с нашата страна, но които покрай своя духовен предводител са успели да я обикнат. Последствията от пробългарската дейност на това лоби могат да бъдат изключително благотворни в политически, културен, а защо не и в икономически смисъл. От средите на православните американци могат да се появят най-крупните инвестиции, подпомагащи българското стопанство. Според мен не е за пренебрегване и фактът, че нашата църква в Америка не само е запазила своя мисионерски дух, но и постоянно го усъвършенства, а това има отношение към евентуалните реформи на Синодалната църква в София.


 Към нашата църква преминават цели църковни общини и множество свещеници, които преди това са били служители на други деноминации. Ще ви дам само няколко примера. Титулярат на българо-македонската черква "Св. Илия" в Акрон - отец Антъни Фройд, преди да премине в лоното на нашата църква, е бил 13 години свещеник в римокатолическата; отец Рафаел Биернацки, преди да приеме православието и оглави черквата "Св. Никола" в Бъртън, е бил 10 години католически свещеник; отец Лоурънс Касати, преди да стане свещеник в православната черква в гр. Лорейн, е бил дякон във Византино-католическата черква. Огромното значение на тези факти тепърва ще се преосмисля. За жалост те са неизвестни в България. Ето защо, когато  по Радио "Свободна Европа" чух П. Бочаров да твърди, че "Българската православна църква не била покръстила нито един негър", направо ме заболя сърцето. Тя не само е сторила това, но както казах, обърнала е в православната вяра дори бивши кюрета и пастори. Напоследък особено нашумя случаят с най-начетеният американски теолог С. Роуз, който, преди да приеме православието, е бил методист. Наскоро чествахме 90 години от заминаването на първите български свещеници отвъд океана - един мисионерски подвиг, който може да се определи като "православното покоряване на Америка".


 Илия Манчов Йончев (това е рожденото му име) е потомък на стар възрожденски род от Панагюрище. Роден е в просветеното семейство на Манчо и Анна Йончеви. Баща му е учил медицина и дълги години като фелдшер в града, а майка му е учителка. За жалост още на десетгодишна възраст Илия остава сирак, но въпреки неимоверните материални затруднения успява да придобие солидно образование. През 1934 г. успешно полага изпити и със стипендия от Св. синов постъпва в Софийската семинария "Св. Иван Риски". по време на шестгодишен курс той привлича вниманието на своите преподаватели с ученолюбието си и ревностното спазване на християнския канон.

Това целеустремено развитие на личността го довежда до решението да отхвърли светския живот и да се посвети изцяло на Бога. През 1941 г. се подстригва за монах. От тук насетне животът му ще протече под новото име Кирил. През 1943 г. получава йеромонашески сан и става свещеник.На следващата година завършва университета с високи оценки и е назначен за инструктор в Пловдивската семинария, а малко по-късно за игумен на Бачковския манастир. След преврата на 9.IX.1944 г. настъпват тежки години за църквата. Отец Йончев се разкъсва между желанието да помага на своето папство в Родината и предложението на архимандрит Евтимий да продължи учението си в Швейцария. В крайна сметка Св. синод му налага да замине. Четири години той изучава теология, философия, немска философия и древни езици в Старокатолическия университет на гр. Берн. През това време отец Йончев ревностно следи живота на майката църква. Научава с ужас, че стотици негови братя - свещеници, монаси и семинаристи, са убити в България без съд и присъда.


 На новия континент той стъпва през 1950 г. и се установява в гр. Толидо (Охайо) като свещеник в местната българска черква "Св. Георги". В кратки срокове успява да възроди местния замрял културно-религиозен живот. Неговото благочестие, силите, отдадени на полза роду, не остават незабелязани. На 6 декмври 1959 г. българският епископ Андрей го провъзгласява за архимандрит. Идващите няколко години се характеризират с относително спокойствие в религиозния живот на тамошните общини, които след проведения Учредителен събор на Българския диоцез в Америка (Бъфалоу, 26 юни 1947 г.) прекъсват всякакви взаимоотношения с комунистическата власт в София, запазвайки каноничните връзки със Св. синод.

Този период обаче продължава твърде кратко. През 1962 г. червените управници решават да ликвидират независимата Българска епархия. Под тяхно давление Св. синод изпраща в Америка своя довереник митрополит Пимен. Задачата му е да върне "заблудените овце в стадото". Що се отнася до размирния епископ Андрей, планът е пределно опростен. Той трябва да бъде купен. От София му предлагат да приеме поста управляващ Българската епархия в Америка. Пимен и Андрей предприемат съвместна обиколка на българските църковни общини, агитират енориашите да се откажат от архим. Йончев, интриганстват и настройват клириците един срещу друг, заплашват свещениците с разпопване в случай на непокорство.

Тази обиколка на единия от доскорощнити ни патриарси, както и аналогичната (след 15 години) на Максим предизвикват обратни на своя замисъл резултати. Мнозинството от българите (особено тези, чийто произход е от Македония) ги посрещат с недоверие, защото всички те проповядват църквата да не са намесва в политическите и национално-освободителните борби на народа. МПО и свещениците, сплотени около К. Йончев, свикват Църковно-народна конференция на 25 март 1963 г. На нея те прекъсват административната обвързаност със синода в София. Отказват да припознават за духовен предводител епископ Андрей, който погазва решението на Бъфалоу и собствената си енциклика (1948), обявяваща, че няма да се подчинява на нарежданията от страна на  комунистическата власт.

Злото е сторено и поелият в свои ръце епархията архимандрит Йончев трябва да се погрижи за духовна протекция от страна на някоя автокефална църква. Такава той получава през април 1963 г. от Руската православна църква зад граница. Малко след това К, Йончев е обявен и за епископ. Той предприема редица реформи в духовния живот на епархията. Първото голямо начинание е съставянето на нов устав, последвано от въвеждането на Юлиянския календар и английския език в богослужението. Под негово ръководство започва издаването на множество православни трудове. Поставено е началото на периодичните издания на епархията: "Пастирски глас", по-късно и "Вестител". Най-важната страна от дейността на дядо Кирил и МПО е защитата на българската същност на тамошните черкви и борбата им срещу денационализацията на църквата в Македония. Почувствал, че под руска доминация Българската епархия е заплашена от обезличаване, през 1976 г. той я присъединява към Американската православна църква. През следващите години диоцезът разширява своя териториален обхват. Дядо Кирил суздава новите черковни общини: "Св. Патриарх Евтимий" в Ню-Йорк, "Св. Кл. Охридски" в Лос Анжелис, "Св. Ив, Рилски" в Ниагара Фолс, Канада, "Св. Й. Кръстител" в Лос Анжелис. Няколко от вече съществуващите общини преминават към епархията на епископ Йончев: "Св. св. Кирил и Методий" в Гранит сити (най-старата българска черква); "Св. Никола" в Бъртън и "Св. св. Кирил и Методий" в Лорейн. Дядо Кирил учредява и първата българска община в столицата на САЩ.
Според всички авторитети дядо Кирил има канонично право да бъде член на Св. синод. Ще се позова на ерудиран духовник в Торонто, който каза, че архиепископ Йончев може да стане член на Св. синод, стига да поиска. Моето лично мнение е, че и той, и избраниците от клира на неговата епархия трябва да бъдат поканени на църковно-народния събор.


 За осъществяването на подобно дело ще се уповаваме на Божията помощ. Ще разчитаме на изявени интелектуалци и патриоти, с които от 1989 г. ни свързва идейно единомислие.


 Благодаря , че се дава публичност на нашите схващания. Моля всички, които ги одобряват, да пишат  до сп. "Исторически архив".

Нашето съкровено желание е дядо Кирил да се върне при своя народ. Все пак, ако това не се случи, нека си пожелаем да му бъде отдаден минимумът, който той заслужава - да бъде поканен за член на Св. синод на БПЦ.
Публикувано във "Вардар",г.XI ,кн.3. 



Още статии по темата »




М н е н и я

от: Chavdar, ( chsirakov@gmail.com )
публикувано: 23.08.2015 11:15:48 часа

Да не забравяме, че през септември 1990, дядо Кирил опя и Ванчо Михайлов в Рим.


от: Arun, ( lpeger@allbrunswick.com )
публикувано: 22.06.2012 03:41:23 часа

These topics are so confusing but this hlpeed me get the job done.


от: Davian, ( info@centrum-ogrodzenia.pl )
публикувано: 03.07.2011 15:11:26 часа

Great artclie, thank you again for writing.



И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага