начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага
Религия: Православно християнство
Религия: Католицизъм
Религия: Протестанство
I Българска държава
II Българска държава
III Българска държава
Списание "Исторически архив"
Изкуство и култура
Здраве и спорт

всички теми »


Животът на отците

дата: 22 Март 2018 г. , автор: Редакцията

Росен Миланов е православен богослов и преводач, автор на множество научни публикации в областта на древнохристиянската латинска традиция. Той е преподавател във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий", Цена: 7.80 лв.

 Св. Григорий Туронски – със светското име Георги Флоренций – е роден на 30 ноември 538 (или 539) г. в град Арверн (дн. Клермон-Феран – Франция). Той произхождал от знатно семейство, прославено и с имената на много епископи. След като още млад преживял една тежка болест, св. Григорий дал обет за служение на Църквата. През 573 (или 574) г. той бил поставен за епископ на град Турон (дн. Тур – Франция), какъвто останал до отминаването си на небесата през 593 или 594 г. 

Животът на отците от св. Григорий Туронски е произведение от двадесет разказа за светци, живели в земите на днешните Франция и Швейцария. Животът на отците е не само част от литературната съкровищница на древното християнство, но представя картини от друго измерение и е живо свидетелство за различен светоглед, с различни стойности и идеали, въплътен от конкретни личности на конкретно място и в конкретен исторически момент.

Истинското християнство пропива целия светоглед на духовно извисената личност – мисълта, сърцето и волята вече ще бъдат на друго място, в един нов свят. Усещането за този нов свят, съзерцаването му, животът в него започва още тук, на земята; ако сега не бъде поставено началото на живота в новия свят, той не би могъл да получи и славната си пълнота в бъдещето. Това сякаш казва св. Григорий Туронски в Животът на отците – чрез разказа за редица истински личности. Обикновено техният път минава през оттеглянето извън човешкото общество – в манастир, а много често и в отшелничество. По каква причина? – В търсене на другия свят; те постъпвали така, за да съзрат другия свят... И като се докосвали до него, като го преживявали, те вече можели да предадат и на други усещането за него. Това ставало и с физическите изцеления, които се извършвали по техните молитви, но най-вече с духовното им въздействие. А връзката не спирала с края на земния им живот. Напротив – преминаването на християнските светци във вечността означава тържество и още по-голяма възможност за помощ на онези, които ги обичат и призовават. Това е всъщност едно ново семейство – християнското семейство на вечното отечество, събрано отново при своя Баща, в един нов, чудесен свят. Завинаги...

Росен Миланов



Още статии по темата »




И з п р а т и   м н е н и е

Име:
E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box





  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага