начало   контакти
vardar@art.bg


Исторически архив
Документи
Македония
Малко смех
М У З И К А
Новини
История на изкуството: http://classica.art.bg/
ПОЕЗИЯ
Фотогалерия
литература
Книжарница "История" предлага

всички теми »

ЕСЕИСТИКА

Ивелин Любенов :"ТЕТКА ТОТКА"

Славният някога Трън е отчайващо западнал, не ви го препоръчвам. То кое ли е за препоръка, ма нейсе. Да приемем, че не улучих на хубаво време. Вече навръщане, навън заваля силно и аз надух парното в колата и увеличих радиото. Духаше и вятър, та носеше дъжда на кестерме. И тогава в далечината, на някаква измислена спирка, сама сред полето, видях една жена да стои като стълб и дори да не смее да махне. Отдалече приличаше на типичнта соц. лелка, с изтъркан шлифер и ситнокъдрава глава и с едни издути торби в краката. Такава като лелка ми на село, като предачките-многомашиннички от текстилния комбинат. Забих спирачки и й помахах да се качва. Женицата се смести отзад и веднага замириса на спарено. Погледнах я на огледалцето, щото не можех да повярвам, че тази огрухана женица говори такъв прекрасен, звънък диалект, не, не говори, ами направо пее. Чак се надигнах от изненада, взрях се в мустакатата й усмивка и изведнъж ме обзе страшна носталгия, ама направо ми стегна гърлото.

Жената идваше от Стрезимировци и отиваше за София. Един камион я докарал до тоя разклон. Чекала рейсо, ма оно рейсовете са толко разредени, че не се знае, изобщо има ли ги. „Тота съм я, тетка Тотка”, представи се жената и ми протегна ръка до дясното ухо. Кръстена била на баба си, (а всъщност на великия египетски и атландски бог и учител на човечеството Тот, когото гърците наричали Хермес).

Тя успя да ми разкаже биографията и на двете си деца, и на четирите си внучета. Описа ми сватбата си, апартамента си и двора си на село. Но на мен въобще не ми омръзваше да я слушам, защото Господ я беше изпратил от моето детство.

Как се завъртя приказката, тетка Тотка ми разказа и за Свиждането – след четиридесетгодишна раздяла, роднините от двете страни на браздата се видели на първия разрешен от властите събор (Свиждането) и едва се познали по белезите на ръцете си. Тетка Тотка едва не я смачкали в тълпата. За пръв  и последен път видяла баща си да плаче като дете, а единия й „сръбски” чичо й подарил герданче. Стрезимировци буквално е разсечено на две, както десетки други села – част от него остава в България, а друга част се придава към Сърбия. "Горно Стрезимировци" остава отвъд, ведно с Църквата, Гробищата и повечето къщи. Граничната бразда цепи директно през имотите в селото и през землището му – ниви, гори, градини. Всичките стринки и стриковци на тетка Тотка остават отвъд. Там са бащините й ниви, тетка Тотка се е омъжила без зестра. И баба й спи вечния си сън оттам.

Щеше ми се, ако има как,  тетка Тотка да не слиза, но имала да замесва питка за бог да прости и бръзала да се прибира. Накрая искаше да ми остави и пари, та зорлем й ги набутах в джоба на шлифера. „Ама не може така, рече тя, и бръкна у едното торбе, и извади нещо, увито в розова салфетка. Заповедай, да си ми жив и здрав” „Кво е това?” „Курабийки, да ги опитате дома” Погледнах и хлъцнах. Това беха същите ония „гъсеници”, дето майстореше едната ми баба и ни ги пращаше в кожена чанта по рейса.

Тетка Тотка слезе на светофара на Околовръстното и заситни по паветата на Пернишко шосе към двустайния си в „Овча купел”…  Прекрасно знаех, че  никога повече няма да я видя, но и никога няма да я забравя.

И само си викам, дано са останали повечко тетки из многострадалното ни Отечество. Стъмни се. Мадамите от крайните квартали на София сега се размърдваха, преди да се спуснат към центъра и да ги погълне „Града на греха” (Синсити). Радиото ми само се превключи на „Сигнал плюс”. Само, само, минавайки през няколко дупки. А гъсеничките бяха още топли.

Публикува се с разрешение на автора


  начало   Кои сме ние   история   контакти   връзки   МУЗИКА   история на изуството   Форум МАКЕДОНИЯ   ЕСЕИСТИКА   Литература   Нашата книжарница предлага